امثال 14 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

1 زن دانا خانه خود را بنا میكند، اما زن نادان با دست خود خانهاش را خراب میكند. 2 كسانی كه به راستی عمل میكنند به خداوند احترام میگذارند، ولی اشخاص بدكار او را تحقير میكنند. 3 احمق چوب حرفهای متكبرانهٔ خود را میخورد، ولی سخنان مرد دانا او را محافظت میكند. 4 اگر در طويله گاو نباشد، طويله تميز میماند، اما بدون گاو نمیتوان محصول زيادی به دست آورد. 5 شاهد امين دروغ نمیگويد، ولی از دهان شاهد ناراست دروغ میبارد. 6 كسی كه همه چيز را به باد مسخره میگيرد هرگز نمیتواند حكمت پيدا كند، اما شخص فهيم به آسانی آن را به دست میآورد. 7 از احمقان دوری كن زيرا چيزی ندارند به تو ياد دهند. 8 حكمت شخص عاقل راهنمای اوست، اما حماقت احمقان باعث گمراهی آنان میشود. 9 آدمهای احمق با گناه بازی میكنند، اما درستكاران رضايت خدا را میطلبند. 10 تنها دل خود شخص است كه تلخی جان او را احساس میكند و در شادی او نيز كسی جز خودش نمیتواند سهيم باشد. 11 خانهٔ بدكاران خراب میشود، اما خيمهٔ درستكاران وسعت میيابد. 12 راههايی هستند كه به نظر انسان راست میآيند اما عاقبت به مرگ منتهی میشوند. 13 خنده نمیتواند اندوه دل را پنهان سازد؛ هنگامی كه خنده پايان میيابد، درد و اندوه برجای خود باقی میماند. 14 آدم خدانشناس نتيجهٔ كارهای خود را خواهد ديد و شخص نيک از ثمرهٔ اعمال خويش بهره خواهد برد. 15 آدم ساده لوح هر حرفی را باور میكند، اما شخص زيرک سنجيده رفتار مینمايد. 16 شخص دانا محتاط است و از خطر دوری میكند، ولی آدم نادان از روی غرور، خود را به خطر میاندازد. 17 آدم تندخو كارهای احمقانه میكند و شخص حيلهگر مورد نفرت قرار میگيرد. 18 حماقت نصيب جاهلان میشود و دانايی نصيب زيركان. 19 بدكاران عاقبت در برابر نيكان سر تعظيم فرود خواهند آورد و محتاج آنان خواهند شد. 20 ثروتمندان دوستان بسيار دارند، اما شخص فقير را حتی همسايههايش تحقير میكنند. 21 خوار شمردن فقرا گناه است. خوشا به حال كسی كه بر آنها ترحم كند. 22 كسانی كه نقشههای پليد در سر میپرورانند گمراه خواهند شد، ولی آنانی كه نيت خوب دارند مورد محبت و اعتماد قرار خواهند گرفت. 23 كسی كه زحمت میكشد منفعت عايدش میشود، ولی آنكه فقط حرف میزند فقير خواهد شد. 24 ثروت نصيب دانايان خواهد شد، اما پاداش احمقان حماقت ايشان است. 25 شاهد راستگو جان مردم را نجات میدهد، اما شاهد دروغگو به مردم خيانت میكند. 26 كسی كه از خداوند میترسد تكيهگاه محكمی دارد و فرزندانش در امان خواهند بود. 27 خداترسی چشمهٔ حيات است و انسان را از دامهای مرگ دور نگه میدارد. 28 عظمت يک پادشاه بستگی به تعداد مردمی دارد كه بر آنها فرمان میراند. پادشاه بدون قوم نابود میشود. 29 كسی كه صبر و تحمل دارد شخص بسيار عاقلی است، اما از آدم تندخو حماقت سر میزند. 30 آرامش فكر به بدن سلامتی میبخشد، اما حسادت مانند خوره جان را میخورد. 31 هر كه به فقرا ظلم كند به آفرينندهٔ آنها اهانت كرده است و هر كه به فقرا ترحم نمايد، به خدا احترام گذاشته است. 32 خداشناسان وقتی بميرند پناهگاهی دارند، اما گناهكاران بوسيلهٔ گناهان خودشان تباه میشوند. 33 اشخاص فهميده حكمت را در دل خود حفظ میكنند، اما آدمهای نادان آن را به نمايش میگذارند. 34 درستكاری مايه سرافرازی يک قوم است و گناه مايه رسوايی آن. 35 پادشاه از خدمتگزاران كاردان خشنود میگردد، ولی كسانی كه دردسر ايجاد میكنند مورد غضب او واقع میشوند.

Верен

از Veren

1 Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира. 3 В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят. 4 Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете. 5 Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи^[1]. 6 Присмивачът търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния. 7 Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение. 9 Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение. 10 Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост. 11 Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства. 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта. 13 Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга. 14 Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек – от това, което е в него. 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян. 17 Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен. 18 Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния. 20 Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много. 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен. 22 Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро. 23 Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност. 24 Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама^[2]. 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта. 28 В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза. 29 Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието. 30 Спокойно сърце е живот за тялото, а зависттаили: страстта, ревността е гнилост за костите. 31 Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита. 32 Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си. 33 Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви. 34 Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.