1-2سران طوايف جلعاد (جلعاد پسر ماخير، ماخير پسر منسی و منسی پسر يوسف بود) با درخواستی نزد موسی و رهبران اسرائيل آمدند و به موسی يادآوری كرده، گفتند: «خداوند به تو دستور داد كه زمين را به قيد قرعه بين قوم اسرائيل تقسيم كنی و ارث برادرمان صَلُفحاد را به دخترانش بدهی.3ولی اگر آنها با مردان قبيلهٔ ديگری ازدواج كنند، زمينشان هم با خودشان به آن قبيله انتقال خواهد يافت و بدينسان از كل زمين قبيلهٔ ما كاسته خواهد گرديد4و در سال يوبيل بازگردانده نخواهد شد.»5آنگاه موسی در حضور مردم اين دستورات را از جانب خداوند به ايشان داد: «شكايت مردان قبيلهٔ يوسف بجاست،6آنچه خداوند دربارهٔ دختران صلفحاد امر فرموده اين است: بگذاريد با مردان دلخواه خود ازدواج كنند، ولی فقط به شرط آنكه اين مردان از قبيلهٔ خودشان باشند.7به اين طريق هيچ قسمتی از زمينهای قبيلهٔ يوسف به قبيلهٔ ديگری منتقل نخواهد شد، زيرا ميراث هر قبيله بايستی همانطور كه در اول تقسيم شد برای هميشه همانطور باقی بماند.8دخترانی كه در تمامی قبايل اسرائيل وارث زمين هستند بايستی با مردان قبيلهٔ خودشان ازدواج كنند تا زمين ايشان از آن قبيله، جدا نشود.9به اين طريق هيچ ميراثی از قبيلهای به قبيلهٔ ديگر منتقل نخواهد شد.»10دختران صلفحاد همانطور كه خداوند به موسی دستور داده بود عمل كردند.11-12اين دختران، يعنی محله، تِرصه، حُجله، مِلكه و نوعه با پسر عموهای خود ازدواج كردند. بدين ترتيب آنها با مردانی از قبيلهٔ خود يعنی قبيلهٔ منسی (پسر يوسف) ازدواج كردند و ميراث آنان در قبيلهٔ خودشان باقی ماند.13اين است احكام و اوامری كه خداوند توسط موسی به قوم اسرائيل داد، هنگامی كه آنها در دشت موآب كنار رود اردن و در مقابل اريحا اردو زده بودند.
اعداد 36
Верен
از Veren1Тогава се приближиха главите на бащините домове от родовете на синовете на Галаад, сина на Махир, син на Манасия, от родовете на синовете на Йосиф, и говориха пред Мойсей и пред първенците, главите на бащините домове на израилевите синове, и казаха:2ГОСПОД заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилевите синове с жребий; и на господаря ми беше заповядано от ГОСПОДА да даде наследството на брат ни Салпаад на дъщерите му.3Но ако те се омъжат за някой от синовете на другите племена на израилевите синове, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи и ще се прибави към наследството на онова племе, на което ще принадлежат, и ще се отнеме от дела на нашето наследство.4И когато дойде юбилеят на израилевите синове, тяхното наследство ще се прибави към наследството на онова племе, на което ще принадлежат; и наследството им ще се отнеме от наследството на бащиното ни племе.5Тогава Мойсей заповяда на израилевите синове според ГОСПОДНАТА заповед и каза: Племето на синовете на Йосиф говори право.6Ето словото, което ГОСПОД заповяда за дъщерите на Салпаад, като каза: Нека се омъжат за когото им се види добре, само да се омъжат за някого от рода на бащиното си племе,7за да не преминава наследството на израилевите синове от племе на племе; защото израилевите синове трябва да се привързват всеки към наследството на бащиното си племе.8Всяка дъщеря, която има наследство в племената на израилевите синове, трябва да се омъжи за един от рода на бащиното си племе, за да притежават израилевите синове всеки бащиното си наследство.9Да не преминава наследство от едно племе на друго племе, а племената на израилевите синове да се привързват всяко към своето наследствост. 7;.10И дъщерите на Салпаад направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.11И Маала, Терса и Егла, и Мелха, и Нуа, дъщерите на Салпаад, се омъжиха за синовете на чичовците си;12омъжиха се за мъже от родовете на синовете на Манасия, сина на Йосиф. И така наследството им остана в племето на бащиния им род.13Това са заповедите и правилата, които ГОСПОД заповяда на израилевите синове чрез Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон.