اشعيا 64 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

1 ای كاش آسمانها را میشكافتی و پايين میآمدی! حضور تو كوهها را میجنبانيد 2 و آنها را مانند آبی كه بر روی آتش بجوش میآيد، میلرزانيد. ای كاش میآمدی و قدرت خود را به دشمنانت نشان میدادی و حضور تو آنها را به لرزه میانداخت. 3 زمانی تو اين كار را كردی؛ هنگامی كه انتظار آن را نداشتيم تو آمدی و با حضور خود كوهها را لرزاندی. 4 از آغاز جهان تا به حال، نه كسی ديده و نه كسی شنيده كه خدای ديگری غير از تو برای پرستندگانش چنين كارهايی بكند. 5 تو كسانی را نزد خود میپذيری كه با خوشحالی آنچه را كه راست است انجام میدهند. ولی ما آنچه را كه راست است انجام نداديم و تو بر ما غضبناک شدی. آيا برای ما كه مدت زيادی در گناه غوطهور بودهايم اميدی هست؟ 6 همهٔ ما گناهكاريم؛ حتی كارهای خوب ما نيز تمام به گناه آلوده است. گناهانمان ما را مانند برگهای پاييزی خشک كرده، و خطايای ما همچون باد ما را با خود میبرد و پراكنده میكند. 7 كسی نيست كه دست دعا به سوی تو دراز كند و از تو ياری خواهد. تو روی خود را از ما برگردانيدهای و به سبب گناهانمان، ما را ترک كردهای. 8 اما ای خداوند، تو پدر ما هستی. ما گل هستيم و تو كوزهگر. همهٔ ما ساختهٔ دست تو هستيم. 9 پس، ای خداوند، تا اين حد بر ما خشمگين نباش و گناهان ما را تا به ابد به خاطر نسپار. بر ما نظر لطف بيفکن، زيرا ما قوم تو هستيم. 10 شهرهای مقدس تو ويران شدهاند. اورشليم مانند بيابان متروک شده است. 11 عبادتگاه مقدس و زيبای ما كه اجدادمان در آن تو را عبادت میكردند، سوخته و تمام گنجينههای ما از بين رفته است. 12 ای خداوند، آيا پس از اين همه مصيبت باز ساكت میمانی و میگذاری بيش از طاقت خود رنج بكشيم؟

Верен

از Veren

1 О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините – 2 както огън гори храстите и огън прави водата да клокочи – за да стане Името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти, 3 когато извършиш ужасни дела, каквито не сме очаквали! О, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините! 4 Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг бог освен Теб, който да направи всичко за онзи, който Го чака. 5 Ти посрещаш онзи, който се радва да върши правда, онези, които си спомнят за Теб в пътищата Ти. Ето, Ти се разгневи, защото съгрешихме; в твоите пътища е вечността, и нека се спасим! 6 Защото всички станахме като нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. 7 И няма никой, който да призовава Името Ти, да се пробуди, за да се хване за Теб, защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил заради беззаконията ни. 8 Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти си Грънчарят ни и всички сме дело на Твоята ръка. 9 Недей се гневи твърде много, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието! Ето, молим Те, погледни – всички ние сме Твой народ. 10 Твоите свети градове станаха пустиня, Сион е пустиня, Ерусалим запустя. 11 Нашият свят и славен дом, където бащите ни Те славословеха, е изгорен с огън и всичките скъпи за нас неща са опустошени. 12 При това ще се въздържаш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни унизиш ли докрай?