اشعيا 58 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

روزهٔ حقيقی

1 خداوند میفرمايد: «صدای خود را چون شيپور بلند كن و گناهان قومم را به ايشان اعلام كن. 2 آنها هر روز مرا عبادت میكنند و وانمود میكنند كه مايلند احكام مرا بدانند و اوامر مرا اجرا كنند. میگويند كه هرگز احكام عادلانهٔ مرا زير پا نگذاشتهاند و هميشه از پرستش من لذت بردهاند.» 3 قوم اسرائيل میگويند: «چرا وقتی روزه میگيريم خداوند نمیبيند؟ چرا وقتی به خود رياضت میدهيم او به ما توجه نمیكند؟» خداوند چنين پاسخ میدهد: «دليلش اين است كه در ايام روزهداری باز دنبال سود خود هستيد و بر كارگران زير دست خود ظلم میكنيد. 4 روزهداری شما باعث میشود با يكديگر با خشونت رفتار كنيد و بجنگيد. آيا فكر میكنيد اين نوع روزه مقبول من است؟ 5 هنگامی كه قصد داريد روزه بگيريد، خود را رياضت میدهيد و سرتان را مثل نی خم میكنيد و روی پلاس و خاكستر دراز میكشيد و گمان میكنيد با اين كارها مقبول من خواهيد شد. 6 «روزهای كه من میپسندم اين است كه زنجيرهای ظلم را پاره كنيد و يوغ ستم را بشكنيد و مظلومان را آزاد كنيد؛ 7 خوراكتان را با گرسنگان تقسيم كنيد و فقيران بیكس را به خانهٔ خود بياوريد؛ اشخاص برهنه را لباس بپوشانيد و از كمک به بستگانتان دريغ نكنيد. 8 اگر چنين كنيد من نيز رحمت خود را همچون سپيده دم بر شما خواهم تاباند و امراض شما را فوری شفا خواهم داد. حضور پرجلال من هميشه با شما خواهد بود و شما را از هر طرف محافظت خواهد كرد. 9 وقتی دعا كنيد اجابت خواهم كرد و هنگامی كه كمک بطلبيد، به ياری شما خواهم آمد. «اگر از ظلم كردن به ضعفا دست برداريد و ناحق به كسی تهمت نزنيد و سخنان دروغ شايع نكنيد؛ 10 از خوراک خود به گرسنگان بدهيد و به كسانی كه در تنگنا هستند كمک كنيد، آنگاه نور شما در تاريكی خواهد درخشيد و تاريكی اطرافتان مانند روز روشن خواهد شد؛ 11 و من شما را هميشه هدايت نموده، با چيزهای خوب سيرتان خواهم كرد. شما را قوی و سالم نگاه خواهم داشت. شما مانند باغی پر بار و چشمهای پر آب خواهيد بود. 12 هموطنانتان خرابههای قديمی شهرهايتان را دوباره بنا خواهند كرد و شما به قومی معروف خواهيد شد كه حصارها و شهرهای خود را بازسازی میكند.» 13 خداوند میفرمايد: «اگر روز مقدس سبت را نگاه داريد و در آن روز كار نكنيد و به خوشگذرانی نپردازيد، بلكه آن را محترم و مقدس بداريد و در آن روز مرا عبادت كنيد، و در پی هوی و هوس خود نرويد و سخنان بيهوده نگوييد، 14 آنگاه شادی من نصيب شما خواهد شد. من شما را در تمام جهان سربلند خواهم كرد و بركاتی را كه به جدتان يعقوب وعده دادهام نصيب شما خواهم ساخت. من كه خداوند هستم اين را میگويم.»

Верен

از Veren

1 Извикай с цяло гърло, не се щади; издигни гласа си като тръба и заяви на народа Ми отстъплението им и на якововия дом – греховете им. 2 При все това те Ме търсят всеки ден и искат да познават пътищата Ми, като народ, който върши правда и не е оставил постановлението на своя Бог. Те искат от Мен праведни присъди и желаят близостта на Бога. 3 Защо постим, а Ти не виждаш? Защо смиряваме душата си, а Ти не обръщаш внимание? Ето, в деня на постите си вие се предавате на делата си и потискате всичките си работници. 4 Ето, вие постите за препирня и караница и за да удряте с безбожен юмрук. Днес не постите, за да се чуе във висините гласът ви. 5 Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек да смирява душата си? Да навежда главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли наричаш пост и ден, угоден на ГОСПОДА? 6 Не е ли това постът, който Аз съм избрал – да се развързват връзките на безбожието, да се разхлабват възлите на ярема, да се пускат на свобода угнетените и да разчупите всеки ярем? 7 Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да заведеш в дом сиромаси без покрив? Когато видиш гол, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни? 8 Тогава светлината ти ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти. Правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНА ще ти бъде задна стража. 9 Тогава ще викаш и ГОСПОД ще отговаря. Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си ярема, соченето с пръст и злите думи, 10 ако раздаваш хляба^[1] си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще грее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне^[2]. 11 ГОСПОД ще те води постоянно, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват. 12 И идващите от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще изправиш основите на много поколения; и ще се наречеш възстановител на развалините, възобновител на пътища за живеене. 13 Ако въздържиш крака си за съботата, да не вършиш делата си в светия Ми ден; и наречеш съботата наслада, светия ден на ГОСПОДА – почитаем; и го почиташ, като не следваш своите пътища и не търсиш своите дела, и не говориш своите думи, 14 тогава ще се наслаждаваш в ГОСПОДА и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня с наследството на баща ти Яков – защото устата на ГОСПОДА изговори това.