اشعيا 5 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

سرود تاكستان

1 اينک سرودی دربارهٔ محبوب خود و تاكستانش میسرايم: محبوب من تاكستانی بر تپهای حاصلخيز داشت. 2 او زمينش را كند و سنگهايش را دور ريخت، و بهترين درختان مو را در آن كاشت. درون آن برج دیدبانی ساخت، چرخشتی نيز در آن كند. چشم انتظار انگور نشست، اما تاكستانش انگور ترش آورد. 3 اكنون محبوب من میگويد: «ای اهالی اورشليم و يهودا، شما در ميان من و باغم حكم كنيد! 4 ديگر چه میبايست برای باغ خود میكردم كه نكردم؟ چرا پس از اين همه زحمت به جای انگور شيرين، انگور ترش آورد؟ 5 حال كه چنين است من نيز ديواری را كه دورش كشيدهام، خراب خواهم كرد تا به چراگاه تبديل شود و زير پای حيوانات پايمال گردد. 6 تاكستانم را ديگر هرس نخواهم كرد و زمينش را ديگر نخواهم كند. آن را وا میگذارم تا در آن خار و خس برويد و به ابرها دستور میدهم كه ديگر بر آن نبارند.» 7 داستان تاكستان، داستان قوم خداوند است. بنیاسرائيل همان تاكستان هستند و مردم يهودا نهالهايی كه خداوند با خشنودی در تاكستان خود نشاند. او از قوم خود انتظار انصاف داشت، ولی ايشان بر مردم ظلم و ستم روا داشتند. او انتظار عدالت داشت، اما فرياد مظلومان به گوشش میرسيد.

وای بر بدكاران

8 وای بر شما كه دائم خانه و مزرعه میخريد تا ديگر جايی برای ديگران نماند و خود به تنهايی در سرزمينتان ساكن شويد. 9 خداوند قادر متعال به من فرمود كه اين خانههای بزرگ و زيبا ويران و خالی از سكنه خواهند شد. 10 از ده جريب تاكستان، يک بشكه شراب نيز به دست نخواهد آمد و ده من تخم، حتی يک من غله نيز نخواهد داد! 11 وای بر شما كه صبح زود بلند میشويد و تا نيمه شب به عيش و نوش میپردازيد. 12 با ساز و شراب محفل خود را گرم میكنيد، اما به كارهای خداوند نمیانديشيد. 13 بنابراين به خاطر اين نابخردی به سرزمينهای دور دست تبعيد خواهيد شد. رهبرانتان از گرسنگی و مردم عادی از تشنگی خواهند مرد. 14 دنيای مردگان با ولع زياد دهان خود را باز كرده، تا آنها را به كام خود فرو برد. بزرگان و اشرافزادگان اورشليم همراه مردم عادی كه شادی میكنند، همگی طعمهٔ مرگ خواهند شد. 15 در آن روز، متكبران پست خواهند شد و همه خوار و ذليل خواهند گرديد، 16 اما خداوند قادر متعال برتر از همه خواهد بود، زيرا فقط او مقدس، عادل و نيكوست. 17 در آن روزها، حيوانات در ميان ويرانههای اورشليم خواهند چريد؛ آنجا چراگاه برهها و گوسالهها و بزها خواهد شد. 18 وای بر آنانی كه مثل حيوانی كه به گاری بسته شده باشد، گناهانشان را با طناب به دنبال خود میكشند، 19 و با تمسخر میگويند: «ای خدا، زود باش ما را تنبيه كن! میخواهيم ببينيم چه كاری از دستت برمیآيد!» 20 وای بر شما كه خوب را بد و بد را خوب میدانيد؛ تلخی را شيرينی و شيرينی را تلخی میخوانيد. 21 وای بر شما كه خود را دانا میپنداريد و به نظر خود عاقل مینماييد؛ 22 وای بر شما كه استاديد اما نه در اجرای عدالت، بلكه در شرابخواری و ميگساری! 23 از بدكاران رشوه میگيريد و آنان را تبرئه میكنيد و حق نيكوكاران را پايمال مینماييد. 24 بنابراين مانند كاه و علف خشک كه در آتش میافتد و میسوزد، ريشههايتان خواهد گنديد و شكوفههايتان خشک خواهد شد، زيرا قوانين خداوند قادر متعال را دور انداخته، كلام خدای مقدس اسرائيل را خوار شمردهايد. 25 خداوند بر قوم خود خشمناک است و دست خود را دراز كرده تا ايشان را مجازات كند. تپهها به لرزه در میآيند، و لاشههای مردم مثل زباله در خيابانها انداخته میشوند. با وجود اين، خشم و غضب او پايان نمیيابد و او دست از مجازات ايشان برنمیدارد. 26 خداوند قومهایی را از دور دست فرا خواهد خواند تا به اورشليم بيايند. آنها به سرعت خواهند آمد 27 و در راه خسته نخواهند شد و پايشان نخواهد لغزيد و توقف نخواهند كرد. كمربندها و بند كفشهايشان باز نخواهد شد. خواهند دويد بیآنكه استراحت كنند يا بخوابند. 28 تيرهایشان تيز و كمانهايشان خميده است. سم اسبهای ايشان مانند سنگ خارا محكم است و چرخهای عرابههايشان مثل باد میچرخند. 29 ايشان چون شير میغرند و بر سر شكار فرود میآيند و آن را با خود به جايی میبرند كه كسی نتواند از چنگشان نجات دهد. 30 در آن روز، آنها مانند دريای خروشان بر سر قوم من خواهند غريد و تاريكی و اندوه سراسر اسرائيل را فرا خواهد گرفت و آسمان آن تيره خواهد شد.

Верен

از Veren

1 Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето Му. Възлюбеният ми имаше лозе на много тлъст хълм. 2 Окопа го, очисти го от камъните и го насади с избрана лоза, построи сред него кула, изкопа в него и лин. И очакваше да роди грозде, но то роди киселици. 3 И сега, ерусалимски жители и юдови мъже, съдете, моля, между Мен и лозето Ми! 4 Какво още можеше да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо очаквах да роди грозде, а то роди киселици? 5 И сега, ето, ще ви известя какво ще направя на лозето Си: ще махна оградата му и то ще се похаби; ще съборя стената му и то ще бъде потъпкано. 6 И ще го запустя – няма да бъде подрязано, нито прекопано и ще обрасне с тръни и бодили. Ще заповядам и на облаците да не валят дъжд над него. 7 Защото лозето на ГОСПОДА на Войнствата е израилевият дом и юдовите мъже са насаждението, което Го радва. И Той очакваше правосъдие, но ето, кръвопролитие; очакваше правда, но ето, писък. 8 Горко на онези, които прибавят къща към къща, и събират нива с нива, докато не остане място и си направите да живеете сами сред земята! 9 ГОСПОД на Войнствата ми говори в ушите: Наистина многото къщи ще останат пусти, големите и хубавите домове – без жители; 10 защото десет акра лозе ще дадат един ват^[1] вино, и един кор^[2] семе ще даде една ефа^[3] плод. 11 Горко на онези, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие и продължават до късно вечер^[4], докато ги разпали виното! 12 И с арфа и лира, с тъпан и свирка, и с вино са техните пирове, но не се взират в делото на ГОСПОДА и не виждат действието на ръцете Му. 13 Затова Моят народ е откаран в плен – от липса на знание. И почитаните им мъже умират от глад и множеството им съхне от жажда. 14 Затова Шеол е разширил гърлото си и отворил безмерно устата си и в него слизат славата му и множеството му, и великолепието му, и онези, които се веселят в него. 15 И приведе се обикновеният човек и сниши се издигнатият мъж; и очите на гордите се снишават. 16 А ГОСПОД на Войнствата се възвишава в правосъдие; и Бог, Светият, се освещава в правда. 17 И агнетата ще пасат там като в пасбищата си, чужденци ще поядат запустелите места на тлъстите. 18 Горко на онези, които притеглят беззаконието с въжета от суета, и греха – като с ремъци на колесница; 19 които казват: Нека побърза, нека ускори делото Си, да го видим! И нека приближи и дойде възнамеряваното от Светия Израилев, да го разберем! 20 Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло; които слагат тъмнина за светлина и светлина за тъмнина; които слагат горчиво за сладко и сладко за горчиво! 21 Горко на онези, които са мъдри в очите си, и които са разумни пред себе си! 22 Горко на онези, които са юнаци да пият вино и силни да размесват спиртно питие^[5]; 23 които за дарове оправдават беззаконния и отнемат от праведния правото му! 24 Затова, както огнен език пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота и цветът им ще отлети като прах, защото отхвърлиха закона на ГОСПОДА на Войнствата и презряха словото на Светия Израилев. 25 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той простря ръката Си против него и го порази. И планините потрепериха и труповете им станаха като боклук сред пътищата. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна. 26 И Той ще издигне знаме за народите от далеч и ще подсвирне на живеещия на край земята; и ето, той ще дойде скоро, бързо. 27 Никой в него не е изморен, нито се спъва, никой не задрямва, не заспива, поясът на кръста им не се разпасва и ремък на обувките им не се скъсва. 28 Стрелите му са остри, всичките му лъкове опънати, копитата на конете му се считат като кремък, а колелата му – като вихрушка. 29 Ревът му е като лъвица, реве като младите лъвове; ръмжи, сграбчва лова и го завлича и няма кой да го спаси. 30 И ще ръмжи над него в онзи ден като бученето на морето. И ако се погледне към земята, ето, тъмнина и скръб, и светлината в облаците ѝ е помрачена.