اشعيا 37 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

پادشاه از اشعيا كمک میخواهد

1 وقتی حزقيای پادشاه اين خبر را شنيد، لباس خود را پاره كرده، پلاس پوشيد و به خانهٔ خداوند رفت تا دعا كند. (2پادشاهان 19:1) 2 سپس به الياقيم، شبنا و كاهنان ريشسفيد گفت كه پلاس بپوشند و نزد اشعيا نبی (پسر آموص) بروند 3 و به او بگويند كه حزقيای پادشاه چنين میگويد: «امروز روز مصيبت و سختی و اهانت است. وضعيت ما مثل وضعيت زنی است كه منتظر وضع حمل است، اما قدرت زاييدن ندارد. 4 خداوند، خدای تو سخنان اهانتآميز اين سردار آشور را كه به خدای زنده اهانت كرده است، بشنود و او را مجازات نمايد. برای بازماندگان قوم ما دعا كن.» 5 وقتی فرستادگان حزقيا اين پيغام را به اشعيا دادند، 6 او در جواب گفت: «خداوند میفرمايد كه به آقای خود بگوييد از سخنان كفرآميز آشوریها نترسد؛ 7 زيرا من كاری میكنم كه پادشاه آشور با شنيدن خبری به وطنش بازگردد و در آنجا كشته شود.»

آشوریها باز تهديد میكنند

8 سردار آشور شنيد كه پادشاه آشور از لاكيش برای جنگ به لبنه رفته است، پس او نيز به لبنه رفت. (2پادشاهان 19:8) 9 طولی نكشيد خبر به پادشاه آشور رسيد كه ترهاقه، پادشاه حبشه، لشكر خود را برای حمله به او بسيج كرده است. بنابراين پادشاه پيش از رفتن به جنگ، برای حزقيای پادشاه نامهای با اين مضمون فرستاد: 10 «آن خدايی كه بر او تكيه میكنی تو را فريب ندهد. وقتی میگويد كه پادشاه آشور اورشليم را فتح نخواهد كرد، سخنش را باور نكن. 11 تو خود شنيدهای كه پادشاهان آشور به هر جا رفتهاند چه كردهاند و چگونه شهرها را از بين بردهاند. پس خيال نكن كه تو میتوانی از چنگ من فرار كنی. 12 آيا خدايان اقوامی چون جوزان، حاران، رصف و خدای مردم عدن كه در سرزمين تلسار زندگی میكنند، ايشان را نجات دادند؟ اجداد ما تمام آنها را از ميان برداشتند. 13 بر سر پادشاه حمات و پادشاه ارفاد و سلاطين سفروايم، هينع، و عوا چه آمد؟» 14 حزقيا نامه را از قاصدان گرفت و خواند. سپس به خانهٔ خداوند رفت و آن نامه را در حضور خداوند پهن كرد. 15 بعد چنين دعا كرد: 16 «ای خداوند قادر متعال، ای خدای اسرائيل كه بر تخت خود كه بر فراز فرشتگان قرار دارد، نشستهای. تو تنها خدای تمام ممالک جهان هستی. تو آسمان و زمين را آفريدهای. 17 ای خداوند، سخنان سنحاريب را بشنو و ببين اين مرد چگونه به تو، ای خدای زنده توهين میكند. 18 خداوندا، راست است كه پادشاهان آشور تمام آن اقوام را از بين بردهاند و سرزمين ايشان را ويران كردهاند، 19 و خدايان آنها را سوزاندهاند. اما آنها خدا نبودند. آنها نابود شدند، چون ساختهٔ دست انسان و از چوب و سنگ بودند. 20 ای خداوند، خدای ما، التماس میكنيم ما را از چنگ پادشاه آشور نجات ده تا تمام قومهای جهان بدانند كه تنها تو خدا هستی.»

پيغام اشعيا به پادشاه

21 اشعيای نبی برای حزقيای پادشاه اين پيغام را فرستاد: «خداوند، خدای اسرائيل میفرمايد كه دعای تو را در مورد سنحاريب، پادشاه آشور شنيده است. (2پادشاهان 19:20) 22 و جواب او به سنحاريب اين است: شهر اورشليم از تو نمیترسد، بلكه تو را مسخره میكند. 23 تو میدانی به چه كسی اهانت كرده و كفر گفتهای؟ میدانی به چه كسی اينچنين جسارت نمودهای؟ به خدای قدوس اسرائيل! 24 «تو افرادت را نزد من فرستادی تا به من فخر بفروشی و بگويی كه با عرابههايت کوههای بلند لبنان و قلههای آن را فتح كردهای، بلندترين درختان سرو آزاد و بهترين صنوبرهايش را قطع نموده و به دورترين نقاط جنگلش رسيدهای. 25 تو افتخار میكنی كه چاههای آب زيادی را تصرف كرده و از آنها آب نوشيدهای و پای تو به رود نيل مصر رسيده، آن را خشک كرده است. 26 «آيا نمیدانی كه اين من بودم كه به تو اجازهٔ انجام چنين كارهايی را دادم؟ من از قديم چنين مقدر نموده بودم كه تو آن شهرهای حصاردار را تصرف كرده، ويران نمايی. 27 از اين جهت بود كه اهالی آن شهرها در برابر تو هيچ قدرتی نداشتند. آنها مانند علف صحرا و گياه نورستهای بودند كه در زير آفتاب سوزان خشک شده، پيش از رسيدن پژمرده گرديدند. 28 اما من از همهٔ فكرها و كارهای تو و تنفری كه نسبت به من داری آگاهم. 29 به سبب اين غرور و تنفری كه نسبت به من داری، بر بينی تو افسار زده و در دهانت لگام خواهم گذاشت و تو را از راهی كه آمدهای باز خواهم گردانيد.» 30 سپس اشعيا به حزقيا گفت: «علامت اين رويدادها اين است: امسال و سال ديگر از گياهان خودرو استفاده خواهيد كرد، اما در سال سوم خواهيد كاشت و خواهيد درويد، تاكستانها غرس خواهيد نمود و از ميوهشان خواهيد خورد. 31 بازماندگان يهودا بار ديگر در سرزمين خود ريشه دوانيده ثمر خواهند آورد 32 و در اورشليم باقی خواهند ماند، زيرا خداوند غيور اين امر را بجا خواهد آورد. 33 «خداوند دربارهٔ پادشاه آشور چنين میگويد: او به اين شهر داخل نخواهد شد، سپر به دست در برابر آن نخواهد ايستاد، پشتهای در مقابل حصارش بنا نخواهد كرد و حتی يک تير هم به داخل اورشليم نخواهد انداخت. 34 او از همان راهی كه آمده است باز خواهد گشت، 35 زيرا من به خاطر خود و به خاطر بندهام داوود از اين شهر دفاع خواهم كرد و آن را نجات خواهم داد.» 36 در همان شب فرشتهٔ خداوند صد و هشتاد و پنج هزار نفر از سربازان آشوری را كشت، به طوری كه صبح روز بعد، تا آنجا كه چشم كار میكرد، جنازه ديده میشد. 37 پس سنحاريب، پادشاه آشور عقبنشينی كرده، به نينوا برگشت. 38 او در حالی که در معبد خدای خود نسروک مشغول عبادت بود، پسرانش ادرملک و شرآصر او را با شمشير كشتند و به سرزمين آرارات فرار كردند و يكی ديگر از پسرانش، به نام آسرحدون به جای او پادشاه آشور شد.

Верен

از Veren

1 А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ домст. 14;. 2 И прати управителя на царския дом Елиаким, писаря Шевна и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исая, сина на Амос. 3 И те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на опозоряване е този ден, защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане. 4 Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе думите на рапсака, когото господарят му, асирийският цар, изпрати да хули живия Бог, и ще го накаже заради думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу. Моля те, издигни молба за остатъка, който е оцелял. 5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая. 6 И Исая им каза: Така да кажете на господаря си: Така казва ГОСПОД: Не се бой от думите, които чу, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. 7 Ето, Аз ще сложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в земята сист. 29-38;, и ще го поваля с меч в неговата земя. 8 И рапсакът се върна и намери асирийския цар да воюва с Ливна; защото беше чул, че той тръгнал от Лахис. 9 А царят беше чул да казват за етиопския цар Тирак: Излязъл е да воюва против теб! И като чу, изпрати посланици до Езекия да кажат: 10 Така да говорите на юдовия цар Езекия и да кажете: Да не те мами твоят Бог, на когото се уповаваш, като казваш: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар! 11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги изтребили. Ти ли ще се избавиш? 12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми унищожиха: Гозан, Харан, Ресеф и синовете на Еден, които бяха в Таласар? 13 Къде са царят на Емат, царят на Арфад и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? 14 И Езекия взе писмото от ръката на пратениците и го прочете, и се изкачи в ГОСПОДНИЯ домст. 1;, и Езекия го разгъна пред ГОСПОДА. 15 И Езекия се помоли на ГОСПОДА, като каза: 16 ГОСПОДИ на Войнствата, Боже на Израил, който седиш на престол между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства! Ти си направил небето и земята. 17 ГОСПОДИ, приклони ухото Си и чуй! ГОСПОДИ, отвори очите Си и виж! Чуй всичките думи на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог! 18 Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе опустошиха всичките страни и земята им, 19 и хвърлиха в огъня боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни, и те ги унищожиха. 20 И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог! 21 Тогава Исая, синът на Амос, изпрати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Това, за което Ми се помоли против асирийския цар Сенахирим, 22 ето словото, което ГОСПОД говори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионската дъщеря; зад теб поклати глава ерусалимската дъщеря. 23 Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев. 24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си казал: С множеството на колесниците си се изкачих на височината на планините, чак до краищата на Ливан, и ще изсека високите му кедри, избраните му елхи, и ще вляза в най-далечната му височина, в най-гъстата му гора. 25 Изкопах и пих вода и със стъпалото на краката си ще пресуша всичките египетски канали. 26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм го образувал? И сега го изпълних, така че ти да опустошаваш укрепени градове до купища развалини. 27 И жителите им бяха безсилни, уплашиха се, посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив, която изсъхва, преди да е пораснала. 28 Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен. 29 Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл^[1]. 30 И това ще ти^[2] бъде знамението: Тази година ще ядете самораслото, втората година – това, което израсте от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им. 31 И оцелялото от юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени надолу и ще дава плод нагоре. 32 Защото от Ерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото. Ревността на ГОСПОДА на Войнствата ще извърши това. 33 Затова, така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, няма да изстреля там стрела, няма да дойде пред него с щит и няма да издигне против него могила! 34 По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, заявява ГОСПОД. 35 И Аз ще защитя този град, за да го избавя заради Себе Си и заради слугата Си Давид. 36 И Ангелът ГОСПОДЕН излезе и изби сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан. И когато станаха сутринта, ето, всички те бяха мъртви трупове. 37 И асирийският цар Сенахирим се вдигна и си отиде; върна се, и остана в Ниневия. 38 А като се кланяше в храма на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Сарасар го убиха с меч^[3] и избягаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.