1اين است پيغام خدا دربارهٔ دمشق: «دمشق از بين خواهد رفت و تبديل به ويرانه خواهد شد.2شهرهای ”عروعير“ متروک خواهند شد و گوسفندان در آنجا خواهند خوابيد و كسی نخواهد بود كه آنها را بترساند.3اسرائيل قدرتش را از دست خواهد داد و دمشق سقوط خواهد كرد. بازماندگان سوريه مانند قوم اسرائيل خوار و ضعيف خواهند شد.» اين را خداوند قادر متعال فرموده است.4خداوند میفرمايد: «عظمت اسرائيل محو خواهد شد و ثروتش از بين خواهد رفت.5در آن روز، اسرائيل مانند كشتزارهای درهٔ رفائيم خواهد بود كه پس از درو، چيزی در آن باقی نمیماند.6عدهٔ بسيار كمی از قوم اسرائيل باقی خواهند ماند، همانگونه كه پس از چيدن زيتون دو سه دانه روی شاخههای بلند، و چهار پنج دانه نوک شاخههای كوچک باقی میماند.» اين را خداوند، خدای اسرائيل فرموده است.7در آن روز، مردم به سوی آفرينندهٔ خود كه خدای مقدس اسرائيل است روی خواهند آورد،8و ديگر به بتهايی كه به دست خود ساختهاند، يعنی اشيريم و بتهای آفتاب، رو نخواهند نمود.9در آن روز، شهرهای مستحكم ويران خواهند شد همچون شهرهای حویها و اموریها كه ساكنانشان آنها را در حين فرار برای اسرائيلیها واگذاشتند.10ای اسرائيل، تو خدای نجات دهندهٔ خود و«صخرهٔ» مستحكم خويش را فراموش كردهای و درختان میكاری تا در زير آنها بتها را بپرستی.[1] (اشعيا 1:29)11ولی بدان كه حتی اگر در همان روزی كه درختان را میكاری آنها نمو كرده، شكوفه آورند، با وجود اين محصولی نخواهند داد. در آن روز، آنچه نصيب شما میشود بلای كشنده و درد علاجناپذير خواهد بود.12قومهای جهان مثل دريا میخروشند و همچون طوفان غرش میكنند13و مانند سيل يورش میآورند. اما خدا آنها را خاموش میكند و به عقب میراند. ايشان مانند كاه در برابر باد، و خاک در برابر گردباد هستند.14در شب رعب و وحشت ايجاد میكنند، ولی پيش از فرا رسيدن صبح نابود میشوند. اين سزای كسانی است كه سرزمين ما را تاراج میكنند و به يغما میبرند.
اشعيا 17
Верен
از Veren1Пророчество, наложено за Дамаск. Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.2Градовете на Ароир са напуснати, ще бъдат за стада, те ще лежат и няма да има кой да ги плаши.3И крепостта ще изчезне от Ефрем и царството – от Дамаск, и остатъкът – от Арам; те ще бъдат като славата на израилевите синове, заявява ГОСПОД на Войнствата.4И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на плътта му ще измършавее.5И ще бъде както когато жетварят събира житото и пожъне с ръката си класовете. И ще бъде както когато събира някой класове в долината Рафаим.6Но ще остане в него пабирък, както при бруленето на маслини: две-три зърна на върха на високите клони, четири-пет на клоните на плодното дърво, заявява ГОСПОД, Израилевият Бог.7В онзи ден човекът ще погледне към Онзи, който го е направил, и очите му ще се взрат в Светия Израилев.8Няма да погледне към жертвениците, дело на ръцете му, и няма да се взре в онова, което направиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.9В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, които бяха оставени пред израилевите синове; и ще бъде пустош.10Понеже ти забрави Бога на спасението си и не си спомни за Канарата на силата си, затова садиш приятни насаждения и ги насаждаш с чужди фиданки.11В деня, когато ги насадиш, ги ограждаш с плет и сутрин правиш посятото си да цъфти; а жетвата отлита в ден на скръб и на неизцелима печал.12Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите – като бушуване на мощни води бушуват!13Народите бушуват като бушуването на големи води – Той ги смъмря и те бягат надалеч и биват гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.14Привечер, ето смущение, преди утрото вече ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и жребият на тези, които ни разграбват.