Psalm 18 | Neue evangelistische Übersetzung

Neue evangelistische Übersetzung

Danklied des Königs

1 Von David, dem Diener Jahwes. Dieses Lied sang er für Jahwe, nachdem dieser ihn vor Saul und allen anderen Feinden gerettet hatte.^[1] 2 Ich liebe dich, Jahwe, du meine Stärke! 3 Jahwe, mein Fels, mein Schutz und mein Retter, / mein Gott, meine Burg, in der ich mich berge, / mein Schild, meine Zuflucht und mein sicheres Heil. 4 „Jahwe, sei gelobt!“, rufe ich aus. / Ich bin gerettet vor meinen Feinden. 5 In Fesseln des Todes war ich gefangen, / Sturzbäche des Unheils erschreckten mich. 6 Mit Stricken des Todes war ich gebunden, / die Todesfalle schlug über mir zu. 7 Ich rief zu Jahwe in meiner Angst, / schrie um Hilfe zu meinem Gott. Er hörte mich in seinem Tempel, / mein Hilfeschrei erreichte sein Ohr. 8 Da wankte und schwankte die Erde, / es bebten die Gründe der Berge. / Sie zitterten, denn er wurde zornig. 9 Rauch stieg auf von seiner Nase, / und Feuer schoss aus seinem Mund, / glühende Kohlen sprühten hervor. 10 Er neigte den Himmel tief auf die Erde / und fuhr auf dunklen Wolken herab. 11 Er flog auf einem Cherub,^[2] / er schwebte auf den Schwingen des Sturms. 12 Er hüllte sich in Finsternis wie in ein Zelt, / in Regendunkel und schwarzes Gewölk. 13 Vor seinem Glanz zogen die Wolken vorbei / mit Hagel und feuriger Glut. 14 Am Himmel ließ Jahwe den Donner erdröhnen, / laut krachte die Stimme des Höchsten / mit Hagel und feuriger Glut. 15 Er schoss seine Pfeile und verjagte die Feinde, / er schleuderte Blitze und verwirrte sie. 16 Da zeigte sich der Grund der Gewässer, / die Fundamente der Welt wurden entblößt / vor deinem Drohen, Jahwe, / vor dem Schnauben deines zornigen Atems. 17 Aus der Höhe griff seine Hand nach mir, / sie fasste mich und zog mich aus der Flut. 18 Er entriss mich den mächtigen Feinden, / die stärker waren als ich und mich hassten. 19 Sie überfielen mich am Tag meines Unglücks. / Doch Jahwe wurde mein Halt. 20 Er führte mich hinaus ins Weite, / befreite mich, weil er mich mochte. 21 Jahwe hat mir mein rechtes Tun vergolten, / mich nach der Reinheit meiner Hände beschenkt. 22 Denn ich ging auf den Wegen Jahwes, / fiel nicht schuldig von meinem Gott ab. 23 Ja, seine Entscheide hielt ich mir vor, / seine Gesetze wies ich nicht ab. 24 Ich tat, was er von mir wollte / und nahm mich vor der Sünde in acht. 25 So hat Jahwe mich für mein rechtes Tun belohnt, / denn in seinen Augen waren meine Hände rein. 26 Einem Gütigen zeigst du dich gütig, / einem treuen Mann treu. 27 Dem Reinen zeigst du dich rein, / doch dem Falschen bist du verdreht. 28 Ja, du rettest das verarmte Volk, / doch stolze Augen zwingst du nieder. 29 Ja, du lässt mein Lebenslicht brennen. / Jahwe, mein Gott, macht das Dunkel mir hell. 30 Ja, einen Schutzwall erstürme ich mit dir, / mit meinem Gott überspring ich die Mauer. 31 Ja, Gott – sein Weg ist vollkommen, / Jahwes Wort ist unverfälscht. / Ein Schild ist er für alle, / die Schutz bei ihm suchen. 32 Ja, wer ist Gott, wenn nicht Jahwe! / Wer ist ein Fels, wenn nicht unser Gott! 33 Dieser Gott ist meine Kraft, / er hält mich auf dem richtigen Weg. 34 Er macht meine Füße gazellenflink / und standfest auf allen Höhen. 35 Er lehrt meine Hände das Kämpfen / und meine Arme wie man den Bogen spannt. 36 Du gabst mir den Schild deines Heils, / und deine Hand hat mich gestützt. / Du neigtest dich herab, und das machte mich groß! 37 Du schafftest meinen Schritten Raum, / meine Knöchel blieben fest. 38 Ich jagte meinen Feinden nach und holte sie ein. / Erst als sie vernichtet waren, kehrte ich um. 39 Zerschmettert habe ich sie, / sie stehen nicht wieder auf. / Besiegt lagen sie mir vor den Füßen. 40 Du versorgtest mich mit Kraft zum Kampf, / zwangst meine Gegner unter mich nieder. 41 Du hast meine Feinde zur Flucht gezwungen, / ich konnte meine Hasser vernichten. 42 Sie schrien, aber da war kein Retter, / zu Jahwe, doch er hörte sie nicht. 43 Ich zerrieb sie wie Staub vor dem Wind, / leerte sie wie Straßendreck aus. 44 Du hast mich den Streitigkeiten des Volkes entrissen, / hast mich zum Haupt der Völker gesetzt. / Ein Volk, das ich nicht kannte, dient mir. 45 Sie hörten mir zu und gehorchten sofort. / Fremde Menschen schmeichelten mir. 46 Zitternd kamen sie aus ihren Burgen / und gaben ihren Widerstand auf. 47 Jahwe lebt! Gepriesen sei mein Fels, / erhoben der Gott meines Heils! 48 Denn Gott hat mir Rache verschafft, / hat mir die Völker unterworfen 49 und mich gerettet vor zornigen Feinden. / Du hast mich über meine Gegner erhoben, / mich vom Mann der Gewalttat befreit. 50 Darum will ich dir danken, Jahwe, / deinen Ruhm vor den Völkern besingen, 51 der seinem König große Siege verschafft, / der seinem Gesalbten^[3] Gnade erweist, / David und seinen Nachkommen für alle Zeit.

Съвременен български превод

von Bulgarian Bible Society

Бог е единственият спасител

(17)

1 За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. (2Sam 22,1) 2 ^[1] Тогава той каза: Ще Те възлюбя, Господи, сило моя! 3 Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител, мой Бог, моя скала. На него се уповавам. Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище. (5Mo 32,4) 4 Ще призова Господа, Който е достоен за прослава, и ще бъда спасен от враговете си. 5 Вълните на смъртта ме обхванаха, стихиите на злото ме надвиха. 6 Веригите на преизподнята ме стегнаха, примките на смъртта ме срещнаха. 7 В бедата си призовах Господа и извиках към своя Бог. Тогава Той чу гласа ми от Своя храм и моят зов за помощ стигна до Неговия слух. 8 Тогава земята се разтърси и разклати, основите на планините затрепериха, размърдаха се, защото Той се разгневи. (2Mo 19,16; Ri 5,4; Hab 3,6)

2Mo 19,16Ri 5,4Hab 3,6

9 Дим се издигна от Неговия нос и от устата му излизаше поглъщащ огън. Разпалени въглени се пръснаха от него. 10 Той сведе небесата и слезе. И под нозете Му беше мрак. 11 Той се възкачи на херувими и полетя, понесе се на крилете на вятъра. 12 И направи мрака Свое скривалище, тъмните води и гъстите облаци – Свое покривало. (5Mo 4,11) 13 От блясъка пред Него през облаците Му дойдоха градушка и горящи въглени. 14 Господ загърмя в небесата и Всевишният остави да проехти гласът Му сред изсипващите се градушка и горящи въглени. (2Mo 19,19; Hi 36,29) 15 Пусна стрелите Си и ги разпръсна, множество мълнии – и ги разсипа. (Ps 77,17) 16 Тогава се видяха дълбините на морето и се разкриха основите на света от Твоя страшен вик, Господи, от диханието на Твоя гняв. (2Mo 15,8) 17 Той протегна ръка от висините и ме взе, и ме извлече от буйните води, 18 избави ме от мощния враг, от онези, които ме мразят, понеже те са много по-силни от мене. 19 Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми, но Господ беше моята опора. 20 Тогава ме изведе на простора, избави ме, защото благоволи към мене. 21 Господ ми въздаде според моята праведност, възнагради ме за чистотата на моите ръце, 22 защото спазвах пътищата на Господа и не вършех беззаконие пред своя Бог; 23 защото се придържах към всички Негови разпоредби и не отстъпвах от Неговите закони. 24 Бях непорочен пред Него и се пазех от съгрешаване. 25 Затова Господ ми въздаде според моята праведност, според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи. 26 Към благочестивия Ти постъпваш милостиво, спрямо безупречния – безупречно. 27 Към чистия си чист; към развратения – според развратеността му, 28 защото Ти спасяваш бедния и унижаваш надменните очи. (Spr 3,34) 29 Господи, Ти запалваш моето светило; моят Бог осветява тъмнината ми. (Hi 29,3) 30 С Тебе ще разбия нападатели и със своя Бог ще прескоча стената. 31 Бог – Неговият път е непорочен; изпитано е словото на Господа. Той е щит за всички, които се уповават на Него. (5Mo 32,4; Ps 12,7; Spr 30,5)

5Mo 32,4Ps 12,7Spr 30,5

32 Защото кой е Бог, освен Господ, и кой е защита освен нашия Бог? (Jes 44,8; Jes 45,21) 33 Защото Бог ме опасва със сила и ме води по непорочен път, 34 прави краката ми като краката на елен и ме поставя на високи недостъпни места, (Hab 3,19) 35 учи ръцете ми да воюват и мишците ми да прегъват бронзов лък. 36 Ти ми даде щита на Своето спасение; Твоята десница ме подкрепя и Твоята благосклонност ме възвеличава. 37 Даваш простор на крачките ми и пазиш краката ми да не се подхлъзнат. 38 Преследвам враговете си и ги настигам. Не се завръщам, докато не ги унищожа. 39 Поразявам ги и те не могат да станат; падат пред краката ми, 40 тъй като Ти ме препаса със сила за сражение и поваляш на колене пред мене онези, които се надигнаха против мене. 41 Ти обърна към мене тила на моите врагове; съкруши онези, които ме мразят. 42 Те викат, но няма кой да ги избави, зоват към Господа, но Той не ги послуша. 43 Стривам ги като носен от вятъра прах, тъпча ги като улична кал. 44 Ти ме избави от бунта на враждебния народ, постави ме за водач на езичници; народ, който не познавах, ми служи. (Ps 2,8) 45 Щом чуят за мене, покоряват ми се. Чужденците се прекланят пред мене. 46 Чужденците униват и треперят, когато излизат от укрепленията си. (Mi 7,17) 47 Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала. Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява – 48 Бог, Който въздава за мене, Който покорява народите на мене, 49 Който ме избавя от враговете ми! Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене, и ме отърва от насилника. 50 Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи и ще възпявам Твоето име, Господи, (Ps 7,18; Röm 15,9) 51 Който възвеличаваш царя Си с избавления и оказваш милост на Своя помазаник, на Давид и на потомството му, за вечни времена.