1Wegen der Israeliten hatte Jericho alle Tore geschlossen und fest verriegelt. Niemand konnte mehr heraus und hinein.2„Pass auf!“, sagte Jahwe zu Josua: „Ich gebe Jericho mitsamt seinem König und allen seinen Kämpfern in deine Gewalt.3Sechs Tage lang sollt ihr jeden Tag einmal mit allen Bewaffneten um die Stadt herumziehen.4Sieben Priester sollen mit je einem Schofar-Horn[1] vor der Bundeslade hergehen. Am siebten Tag sollt ihr sieben Mal um die Stadt herumziehen, wobei die Priester den Schofar blasen sollen.5Wenn dann der langgezogene Ton des Schofar dröhnt, sollt ihr ein lautes Kriegsgeschrei anstimmen. In diesem Moment wird die Mauer in sich zusammenstürzen, und jeder Bewaffnete soll von der Stelle aus, wo er sich gerade befindet, in die Stadt eindringen.“6Josua rief die Priester zu sich und befahl ihnen: „Nehmt die Bundeslade Jahwes auf eure Schultern! Sieben von euch sollen mit je einem Schofar-Horn vor ihr herziehen.“7Zum Heer sagte er: „Zieht um die Stadt herum und lasst die Vorhut der Bewaffneten vor der Lade Jahwes hergehen.“8Als Josua diesen Befehl erteilt hatte, setzten sich die sieben Priester in Bewegung. Sie trugen je ein Schofar-Horn vor Jahwe her und bliesen es immerfort. Die Bundeslade Jahwes folgte ihnen.9Vor den Priestern zog die Vorhut der Bewaffneten. Als Nachhut folgte das übrige Heer. Sie gingen und die Priester stießen unentwegt in den Schofar.10Dem Heer aber hatte Josua befohlen, keinen Lärm zu machen und sich ganz still zu verhalten. Erst auf seinen Befehl hin sollten sie das Kriegsgeschrei anstimmen.11So zogen sie mit der Lade Jahwes einmal um die Stadt und kehrten anschließend in ihr Lager zurück, wo sie übernachteten.12Früh am nächsten Morgen ließ Josua sie wieder aufbrechen: Die Priester trugen die Lade Jahwes,13sieben von ihnen zogen vor ihr her und bliesen dabei ständig das Schofar-Horn. Vor ihnen her zog die Vorhut der Bewaffneten und nach der Lade Jahwes folgte als Nachhut das übrige Heer. Es war ein Gehen unter ständigem Schofar-Getön.14Wie am Vortag zogen sie einmal um die Stadt und kehrten dann in ihr Lager zurück. So machten sie es sechs Tage lang.15Am siebten Tag machten sie sich beim Morgengrauen in derselben Ordnung auf und zogen sieben Mal um die Stadt. Nur an diesem Tag umrundeten sie die Stadt sieben Mal.16Als die Priester das siebte Mal in die Hörner stoßen wollten, befahl Josua dem Heer: „Jetzt müsst ihr mit dem Kriegsgeschrei beginnen, denn Jahwe hat Jericho in unsere Gewalt gegeben!17Aber die ganze Stadt mit allem, was darin ist, soll dem Bann Jahwes verfallen sein. Nur Rahab, die Hure, die unsere Kundschafter versteckt hat, soll mit allen Menschen in ihrem Haus verschont werden.18Hütet euch davor, irgendetwas von dem Gebannten zu begehren und an euch zu nehmen, sonst bringt ihr das Lager Israels unter den Bann und stürzt es ins Verderben!19Alles Gold und Silber und alle Gegenstände aus Bronze und Eisen sind für Jahwe bestimmt und kommen in den Schatz seines Heiligtums!“20Da stießen sie in die Hörner, und das Volk begann mit einem gewaltigen Kriegsgeschrei. In diesem Moment brach die ganze Mauer in sich zusammen.[2] Da stürmten die Israeliten von allen Seiten in die Stadt und eroberten sie.21Mit dem scharfen Schwert in der Hand vollstreckten sie den Bann an allem, was in der Stadt lebte: an Männern und Frauen, Alten und Jungen, Rindern, Schafen und Eseln.22Den beiden Kundschaftern hatte Josua gesagt: „Geht in das Haus der Hure und holt sie samt ihren Angehörigen heraus, wie ihr es geschworen habt.“23Da gingen die jungen Männer hin und brachten Rahab zusammen mit ihrem Vater, ihrer Mutter, ihren Geschwistern und allen Verwandten aus der Stadt und wiesen ihnen einen Platz außerhalb vom Lager Israels an.24Dann wurde die ganze Stadt niedergebrannt, nur das Gold und das Silber, die eisernen und die bronzenen Gegenstände legten sie zum Schatz ins Heiligtum Jahwes.25So verschonte Josua die Hure Rahab und ihre ganze Familie, weil sie die Kundschafter in Jericho versteckt hatte. Und sie wohnt ja heute noch in Israel.26Damals ließ Josua das Volk diesen Eid schwören: „Verflucht sei der Mann, der sich erhebt und diese Stadt Jericho wieder baut! Wenn er ihre Fundamente legt, kostet es ihn seinen ältesten Sohn, und wenn er ihre Torflügel einsetzt, seinen jüngsten.“ (1Kön 16,34)27Jahwe stand Josua zur Seite, und im ganzen Land sprach man von ihm.
Josua 6
Съвременен български превод
von Bulgarian Bible Society1[1] А Йерихон беше добре заключен поради Израилевите синове. Никой не излизаше и никой не влизаше.2Тогава Господ каза на Иисус: „Ето Аз предавам в твоите ръце Йерихон, царя му и силните войни в него.3Обкръжете града, всички готови за война да обиколят града веднъж. Така правете шест дена.4Седем свещеници да носят пред ковчега седем овнешки рогове за тръбене. И на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да тръбят с овнешките рога.5При изсвирването на овнешкия рог, когато чуете звука на тръбата, целият народ да извика с висок глас. Тогава стените на града ще рухнат долу и народът да се изкачи, всеки воин напред.“6И Иисус Навин повика свещениците и им каза: „Вземете ковчега на завета! Седем свещеници да носят седем овнешки тръби пред ковчега на Господа!7Наредете на народа: „Преминете и обиколете в кръг града. Въоръжените да преминат пред ковчега на Господа.“8И след като Иисус каза това на народа, седемте свещеници, които носеха седем овнешки рога пред Господа, тръгнаха. Те затръбиха и ковчегът на завета вървеше след тях.9И въоръжените вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите, а събраните отзад вървяха след ковчега на завета на Господа, докато тръбите ехтяха.10А Иисус заповяда на народа: „Не викайте и да не се чува вашият глас! Дума да не излиза от вашата уста до деня, в който ви кажа „Викнете!“ Тогава трябва да викнете силно.“11Така той направи ковчегът на Господа да обиколи в кръг веднъж. След това дойдоха в лагера и пренощуваха в него.12На сутринта Иисус стана рано и свещениците понесоха ковчега на Господа.13Седемте свещеници, които носеха седемте овнешки рога пред ковчега на Господа, тръгнаха напред. Те затръбиха с тръбите. Въоръжените вървяха пред тях, а множеството от народа отзад следваше след ковчега на завета на Господа – вървейки, тръбите ехтяха.14Така и на другия ден обиколиха в кръг града веднъж и се върнаха в лагера. Те правеха това шест дена.15А на седмия ден станаха рано призори и обиколиха в кръг по същия начин седем пъти. Само в този ден те обиколиха в кръг града седем пъти.16Когато на седмия път свещениците затръбиха, Иисус каза на народа: „Викнете силно и надайте боен вик, понеже Господ ви предаде града! (Jos 2,12)17Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на Господа. Само блудницата Раав и всички, които са в къщата и, да останат живи, защото тя скри пратениците, които изпратихме.18А вие се пазете от обреченото, да не би да пожелаете да вземете нещо от него и така да подхвърлите лагера на Израил на проклятие и да му причините беда. (3Mo 27,28; Jos 7,1)19Всичкото сребро и злато, медните и железните съдове да бъдат посветени на Господа. Те да се внесат в съкровищницата на Господа.“20И народът нададе боен вик. Затръбиха с тръбите и щом като народът чу тръбния глас, нададе силен боен вик. Стената се срути долу. Народът се изкачи в града, всеки напред и превзеха града. (Hebr 11,30)21И предадоха на проклятие всичко, което беше в града: мъже и жени, млади и стари, волове, дребен добитък и осли, всичко изтребиха с меч.22Тогава Иисус каза на двамата мъже, които бяха разузнавали земята: „Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, което и принадлежи, както сте и се заклели.“23Тогава мъжете, които бяха разузнавали, отидоха и изведоха Раав, баща и, майка и, братята и и всичко, което и принадлежи. Изведоха всичките родственици и ги поставиха вън от Израилевия лагер.24Изгориха с огън града и всичко, което беше в него. Само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха в съкровишницата на дома Господен.25Иисус избави и блудницата Раав, и бащиния и дом и всичко, което и принадлежи. Тя живее в Израил до днес, понеже скри пратениците, които Иисус беше изпратил да разузнаят Йерихон. (Hebr 11,31)26По онова време Иисус се закле пред Господа, като каза: „Проклет да бъде пред Господа мъжът, който стане да построи този град, Йерихон; ще положи основите му върху първородния си син, върху най-малкия си син ще постави портите му.“[2] (1Kön 16,34)27И Господ беше с Иисус и славата му се разнасяше по цялата земя. (Jos 1,5)