1Hört mir zu, ihr Meeresländer, / horcht auf, ihr Völker in der Ferne! / Schon im Mutterleib berief mich Jahwe, / von Mutterschoß an hat er meinen Namen genannt.2Er machte meinen Mund zu einem scharfen Schwert / und versteckte mich im Schatten seiner Hand. / Er machte mich zu einem sicher treffenden Pfeil / und hat mich in seinem Köcher verwahrt.3Er sagte zu mir: / „Du bist mein Diener, Israel, / an dir zeige ich meine Herrlichkeit!“4Ich aber dachte: „Vergeblich habe ich mich gemüht, / umsonst und nutzlos meine Kraft vertan. / Doch Jahwe sorgt für mein Recht, / er verhilft mir zu meinem Lohn.“5Jetzt hat Jahwe gesprochen, / der mich schon im Mutterleib zu seinem Diener ausgebildet hat, / damit Jakob zu ihm zurückgebracht und Israel gesammelt wird. / Doch ich bin in Jahwes Augen geehrt, / meine Stärke liegt in meinem Gott.6Er sagte: „Es ist zu wenig, dass du nur mein Diener bist, / um die Stämme Jakobs aufzurichten, / zurückzuführen die Verschonten Israels. / Ich habe dich auch zum Licht der Nationen gemacht, / dass mein Heil das Ende der Erde erreicht.“[1] (Apg 13,47)7Das sagt Jahwe, der Befreier Israels, / sein heiliger Gott, / zu dem, der ganz und gar verachtet ist, / der von den Völkern verabscheut wird, / der auch unter Gewaltherrschern dient: / „Könige erheben sich, wenn sie das sehen, / und Fürsten werfen sich nieder. / Das geschieht, weil Jahwe sein Wort hält, / weil der Heilige Israels dich erwählt.“8So spricht Jahwe: / „Ich habe dich rechtzeitig erhört, / am Tag der Rettung habe ich dir geholfen. /[2] Ich habe dich vor Schaden bewahrt, / damit du dem Volk zum Mittler meines Bundes wirst, / um das Land wieder aufzurichten, / das verödete Erbe neu zu verteilen, (2Kor 6,2)9um den Gefangenen zu sagen: / 'Ihr seid frei!', / denen in der Finsternis: 'Kommt ans Licht!'
Gleich an den Wegen grasen sie, / auf kahlen Hängen finden sie Weide.10Sie leiden weder Hunger noch Durst. / Hitze und Sonnenglut schaden ihnen nicht, / denn ihr Erbarmer leitet sie / und führt sie immer zur Quelle.11Alle meine Berge mache ich zum Weg, / meine Straßen führen über die Höhen.12Seht, da kommt mein Volk von ferne! / Die einen kommen vom Norden her, / die andern übers westliche Meer – und jene aus dem Lande Sewenim.“[3]13Jubelt, ihr Himmel, / jauchze, du Erde! / Ihr Berge, brecht in Jubel aus! / Denn Jahwe hat sein Volk getröstet, / sich seiner Gebeugten erbarmt.
Trost und Hoffnung für Zion
14Zion sagt: „Jahwe hat mich verlassen, / vergessen hat mich der Herr!“15„Kann eine Frau denn ihren Säugling vergessen, / eine Mutter ihren leiblichen Sohn? / Und selbst wenn sie ihn vergessen könnte, / ich vergesse dich nie!16In beide Handflächen habe ich dich eingraviert, / deine Mauern stehen immer vor mir.17Schon eilen deine Söhne herbei, / und die dich zerstört und verwüstet haben, ziehen davon.18Blick doch auf und schau dich um: / Alle versammeln sich und kommen zu dir! / So wahr ich lebe“, spricht Jahwe, / „du wirst sie anlegen wie einen Schmuck, / wirst dich mit ihnen schmücken wie eine Braut.19Denn deine Trümmerstätten und Einöden, / dein verwüstetes Land wird jetzt für seine Bewohner zu eng, / denn die dich vernichten wollten, sind weit weg.20Ja, du warst kinderlos, / doch bald sagen deine Kinder zu dir: / 'Uns wird es hier zu eng. / Schaffe uns mehr Platz!'21Erstaunt wirst du dich fragen: / 'Wer hat mir diese Kinder geboren? / Man hat mir doch meine geraubt, / und ich konnte keine weiteren gebären! / Ich war verstoßen und verbannt. / Wer hat diese hier denn großgezogen? / Ich war doch ganz allein. / Wo kommen sie nur her?'“22So spricht Jahwe, mein Herr: / „Seht, ich hebe vor den Völkern die Hand / und stelle mein Feldzeichen für sie auf. / Und sie bringen auf den Armen deine Söhne herbei, / auf den Schultern tragen sie deine Töchter zu dir.23Könige werden deine Betreuer sein / und Fürstinnen Ammen für dich. / Mit dem Gesicht auf der Erde ehren sie dich, / küssen den Staub deiner Füße. / Dann wirst du erkennen, dass ich Jahwe bin. / Niemand wird enttäuscht, der mir vertraut.“24„Kann man dem Starken die Beute wegnehmen?“, / fragst du. „Kann der Fang eines Tyrannen entkommen?“25Ja, denn so spricht Jahwe: / „Auch einem Starken nimmt man den Gefangenen weg, / und die Beute des Tyrannen entkommt. / Wer dich angreift, den greife ich an, / und deine Kinder rette ich.26Deine Peiniger speise ich mit ihrem eigenen Fleisch / und mache sie betrunken mit dem eigenen Blut. / Dann werden alle Menschen erkennen, dass ich, Jahwe, dein Retter bin, / der mächtige Gott Jakobs, / der dich befreit.“
1Слушайте Ме, острови, и внимавайте, далечни народи: Господ Ме призова още от раждането Ми, от утробата на майка Ми призова Моето име. (Jes 41,1; Jer 1,5; Gal 1,15)2Той превърна устата Ми в остър меч, покри Ме със сянката на ръката Си, изостри Ме като лъскава стрела и Ме пазеше в Своя колчан. (Hebr 4,12; Offb 1,16; Offb 19,15)3Той Ми каза: „Ти, Израилю, си Мой служител, чрез Тебе Аз ще се прославя.“4Но Аз си помислих: „Напразно се трудих, изтощавах силата Си за нищо и напразно, стремежът Ми към правота е към Господа и наградата Ми е у Моя Бог.“5Ето сега говори Господ, Който още от майчината утроба Ме направи Свой служител, за да върна към Него Яков и да се събере при Него Израил; така аз бях прославен в очите на Господа и Моят Бог беше Моята сила.6Той каза: „Малко нещо е Ти да Ми бъдеш служител, за да се възстановят племената на Яков и да се завърнат останалите от Израил. Но Аз ще Те превърна в светлина за народите, та спасението да достигне чрез Мене до краищата на земята.“ (Jes 42,6; Lk 2,32; Apg 13,47; Apg 26,23)7Така Господ, Изкупителят на Израил, Всесветият му Бог, говори към този, който е презиран от всички, от когото народът се гнуси, към Служителя на владетелите: „Царе ще видят всичко това и ще станат с благоговение; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Всесветия на Израил, Който Те е избрал.“ (Jes 60,10)
Радостно завръщане в родната земя
8Господ говори така: „В благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те определя да бъдеш завет за народа, за да въздигнеш страната, да раздадеш опустошените имущества като наследство, (Jes 42,6; 2Kor 6,2)9да кажеш на затворниците „Излезте“ и на ония, които се намират в тъмнина, „Покажете се“. Те ще пасат стадата си край пътищата и по голите хълмове ще има пасища за тях.10Те няма да страдат от глад и жажда и няма да пострадат от пек и слънце. Защото ще ги води Онзи, Който проявява милост към тях, и ще ги заведе при водни извори. (Jes 4,5; Jes 25,4; Offb 7,16)11Ще превърна всички планини в пътища и Моите пътеки ще бъдат прокарани. (Jes 11,16)12Ето едни ще дойдат отдалече; едни от север и от запад, а други – от земята Синим.13Ликувай, небе, и тържествувай ти, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и се смили над Своите страдалци.14А Сион казваше: „Господ ме изостави и Моят Бог ме забрави.“ (Ps 22,2; Jes 40,27)15Ще забрави ли жена кърмачето си, няма ли да се смили над роденото от утробата си? Но дори и тя да забрави, Аз няма да те забравя. (Jes 44,21)16Ето изобразих те на двете Си длани; твоите стени са винаги пред Мене.17Твоите строители ще се раздвижат, а твоите разорители и опустошители ще си отидат от тебе.18Вдигни очи и погледни наоколо – всички те са се събрали, дошли са при тебе. Жив съм Аз, гласи словото на Господа, всички тях ще употребиш като накит и ще се премениш с тях като невеста. (Jes 60,4)19Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята опустошена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите и твоите опустошители ще бъдат далече от тебе.20Децата, които ще имаш, след като си останала без деца, ще ти кажат високо: „Мястото е много тясно за мене; отстъпи ми, за да мога да живея.“ (Jes 54,1; Sach 2,8)21Тогава ти ще кажеш в сърцето си: „Кой ми ги роди, след като аз бях без деца и безплодна, отведена в плен и прогонена? Прочее, кой ги възпита? Ето аз бях съвсем сама, а те къде бяха?“22Така казва Господ: „Ето ще вдигна ръката Си към езическите народи, ще отправя Своя знак към племената и те ще донесат синовете ти в обятията си и дъщерите ти – на раменете си. (Jes 5,26; Jes 11,12; Jes 13,2)23Царе ще полагат грижи за тебе и техните царици ще бъдат кърмачки на децата ти. Те ще ти се покланят с лице до земята и ще ближат праха от краката ти. Тогава ти ще разбереш, че Аз съм Господ, че онези, които се надяват на Мене, няма да бъдат посрамени. (Ps 72,9; Jes 60,14)24Може ли да бъде отнета плячката от силния и пленникът да бъде избавен от могъщия?“25Наистина Господ казва: „Дори пленникът да може да бъде избавен от могъщия и плячката на силния да бъде изтръгната, то е, защото Аз Сам ще се съдя с твоите противници и ще освободя твоите синове.26Ще нахраня твоите потисници със собствената им плът и те ще бъдат упоени от своята кръв като от ново вино. Тогава всяка твар ще разбере, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният на Яков.“ (Jes 9,19; Jes 60,16)