1Wieder rief David die besten Männer Israels zusammen, es waren 30.000[1].2Dann zog er mit allen, die bei ihm waren, nach Baala[2] in Juda, um von dort die Lade Gottes nach Jerusalem zu holen, die Lade, die dem Namen Jahwes geweiht ist, dem Namen des Allmächtigen, der über den Cherubim[3] thront. (2Mo 25,18)3Sie stellten die Lade Gottes auf einen neuen unbenutzten Wagen und fuhren sie so aus Abinadabs Haus, das auf einem Hügel stand, weg. Abinadabs Söhne Usa und Achjo führten den Wagen.4Usa ging neben der Lade Gottes, während Achjo vor ihr her ging.5David und die Männer Israels tanzten vor Jahwe zu Schlaghölzern, Zithern und Harfen, Tamburin, Rasseln und Zimbeln.6Als sie zur Tenne Nachon[4] kamen, drohten die Rinder den Wagen umzuwerfen. Da griff Usa nach der Lade Gottes und hielt sie fest. (1Chr 13,9)7Sofort flammte Jahwes Zorn gegen Usa auf. Gott schlug ihn wegen seiner Respektlosigkeit, sodass er dort neben der Lade Gottes starb.8Aber auch David überwallte es heiß, weil Jahwe Usa so aus dem Leben gerissen hatte. Darum nannte er den Platz Perez-Usa, Usas Riss, und so heißt er bis heute.[5]9David bekam an diesem Tag Angst vor Jahwe und sagte: „Wie kann die Lade Jahwes überhaupt zu mir kommen?“10Er gab den Plan auf, die Lade Jahwes zu sich in die Davidsstadt zu bringen, und führte sie stattdessen in das Haus Obed-Edoms, der aus Gat stammte.11Dort blieb die Lade Jahwes drei Monate stehen. Da segnete Jahwe Obed-Edom und sein ganzes Haus.12König David wurde das berichtet. Man sagte ihm: „Weil die Lade Gottes bei Obed-Edom ist, hat Jahwe sein Haus und alles, was er besitzt, gesegnet.“ Da ging David hin und überführte die Lade Gottes mit großer Freude aus dem Haus Obed-Edoms in die Davidsstadt.13Als die Träger der Lade Jahwes sechs Schritte gegangen waren, opferte David einen Stier und ein Mastkalb.14David tanzte mit ganzer Hingabe vor Jahwe her. Dabei war er mit einem leinenen Priesterschurz bekleidet.15So brachten David und die Israeliten die Lade Jahwes mit Jubelgeschrei und Hörnerschall hinauf.16Als die Lade Jahwes in die Stadt getragen wurde, schaute Michal, die Tochter Sauls, aus dem Fenster. Und als sie sah, wie König David vor Jahwe hüpfte und tanzte, verachtete sie ihn innerlich.17Man brachte die Lade in das Zelt, das David für sie errichtet hatte, und stellte sie dort an ihren Platz. David brachte Jahwe Brandopfer und ließ Tiere vor Jahwe zum Dankopfer schlachten.18Nach dem Opfermahl segnete er das Volk im Namen Jahwes, des Allmächtigen.19Dann ließ er an die ganze große Menge der Israeliten, die Männer und Frauen, je einen Brotfladen, eine Portion Dattelkuchen und eine Portion Rosinenkuchen verteilen. So machten sich die Leute auf den Heimweg.20Als David heimkam, um seinem Haus den Segensgruß zu bringen, kam ihm Michal, die Tochter Sauls, entgegen und spottete: „Wie würdevoll hat sich der König von Israel heute benommen, als er sich vor den Frauen seiner Diener schamlos entblößte, wie es sonst nur das niedrigste Gesindel tut!“21Doch David erwiderte ihr: „Vor Jahwe, der mich deinem Vater und allen seinen Nachkommen vorgezogen hat, der mich zum Fürsten über sein Volk Israel gemacht hat, ja, vor ihm will ich tanzen!22Und ich will mich noch geringer als diesmal machen und auch vor mir selbst niedrig erscheinen. Aber bei den Frauen, von denen du sprichst, werde ich zu Ehren kommen.“23Michal, die Tochter Sauls, blieb ihr Leben lang kinderlos.
1– – Давид пак събра всички отбрани млади войни от Израил, тридесет хиляди[1]. (2Sam 6,12; 1Chr 13,1; 1Chr 13,5; 1Chr 15,25)2Той стана и тръгна от Ваал, в областта на племето на Юда, заедно с цялата войска, която беше с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Вседържител, Чийто трон е върху херувими. (2Mo 25,22; 1Sam 4,4)3Сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от къщата на Аминадав, която се намираше на хълма. А синовете на Аминадав – Оза и Ахио – водеха новата колесница. (1Sam 7,1)4И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която се намираше на хълма. Ахио вървеше пред ковчега.5А Давид и всички израилтяни свиреха пред Господ на различни инструменти от кипарисово дърво – на арфи, псалтири, тимпани, цитри и на цимбали. (Ps 150,3)6И когато дойдоха до мястото за вършеене на Нахон, Оза протегна ръка към Божия ковчег и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили.7Тогава Господният гняв пламна срещу Оза. За тази дързост Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег.8Давид се развълнува поради това, че Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Перец Оза[2].9В онзи ден Давид изпита страх пред Господа и каза: „Как ще дойде при мене Господният ковчег?“10Затова Давид се отказа да пренесе Господния ковчег при себе си в Давидовия град, а го остави в къщата на Аведар от Гет.11И Господният ковчег стоя в къщата на гетеца Аведар три месеца и Господ благослови Аведар и цялото му семейство. (1Chr 26,4)12Когато съобщиха на цар Давид, че Господ е благословил Аведаровото семейство и целия му имот заради Божия ковчег, той отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град. (1Chr 15,1; 1Chr 15,25)13Когато тези, които носеха Господния ковчег, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един бик и по едно теле.14Давид играеше свещен танц с всичката си сила пред Господа. А той беше облечен с ленен ефод.15Така Давид и мъжете от целия Израил носеха Господния ковчег с възклицания и тръбни звуци.16Когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и като видя цар Давид да играе свещен танц пред Господа, презря го в сърцето си.17Донесоха Господния ковчег и го поставиха на мястото му сред скинията, която Давид бе направил за него. След това той принесе пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.18Когато Давид свърши да принася всеизгаряния и мирни жертви, благослови народа в името на Господа Вседържител.19Той раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни[3], и на мъже, и на жени, на всеки по един хляб, по къс печено месо и по една питка. След това целият народ се разотиде, всеки в къщата си. (1Chr 16,43)20Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Сауловата дъщеря Мелхола излезе да го посрещне с думите: „Колко славен беше днес Израилевият цар, като се съблече пред очите на слугините на поданиците си, както се разсъблича един малоумник.“21А Давид отговори на Мелхола: „Пред Господа извърших това, Който ме предпочете пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави за вожд на Господния народ Израил. Аз пред Господа свирих и танцувах свещен танц.22Още повече ще се унижа и ще се смиря пред собствените си очи. И при всичко това аз ще бъда почитан от слугините, за които говориш.“23Затова Сауловата дъщеря Мелхола остана бездетна до деня на смъртта си.