1Jahwe sagte zu Mose und Aaron, als sie noch in Ägypten waren:2„Dieser Monat soll von jetzt an der Beginn des Jahres[1] für euch sein.3Sagt der ganzen Gemeinschaft Israels: 'Am 10. dieses Monats soll jeder ein Lamm für seine Familie auswählen, ein Lamm für jedes Haus.4Ist die Familie zu klein, um ein ganzes Tier zu essen, dann soll sie sich mit der Nachbarsfamilie zusammentun. Es sollen so viele Menschen von dem Lamm essen, dass es für alle reicht und nichts übrig bleibt.5Es muss ein Schaf- oder Ziegenböckchen sein, einjährig und ohne Fehler.6Ihr sollt es bis zum 14. des Monats von der Herde getrennt halten. Dann soll die ganze Versammlung Israels ihre Böckchen in der Abenddämmerung schlachten.7Außerdem sollen sie etwas von dem Blut nehmen und es an den Türsturz und die beiden Türpfosten streichen. Das muss bei den Häusern geschehen, wo sie das Lamm essen.8Das Fleisch muss am Feuer gebraten und noch in derselben Nacht zusammen mit ungesäuertem Fladenbrot und bitteren Kräutern gegessen werden.9Ihr dürft das Fleisch nicht roh[2] oder im Wasser gekocht essen. Es muss über dem Feuer gebraten sein, und zwar das ganze Tier mit Kopf, Unterschenkeln und Innereien.10Es darf nichts davon bis zum Morgen übrig bleiben. Die Reste müsst ihr verbrennen.11Ihr sollt euch beim Essen beeilen und schon für die Reise angezogen[3] sein, Sandalen tragen und den Wanderstab in der Hand haben. Es ist ein Passa für Jahwe.12In dieser Nacht werde ich durch Ägypten gehen und jede männliche Erstgeburt bei Mensch und Vieh töten. An allen Göttern Ägyptens werde ich das Gericht vollstrecken,[4] ich, Jahwe.13Das Blut an den Häusern, in denen ihr euch befindet, soll ein Schutzzeichen für euch sein. Wenn ich das Blut sehe, werde ich vorübergehen,[5] und der Schlag, mit dem ich das Land Ägypten treffe, wird euch nicht verderben.14Dieser Tag soll für euch ein Gedenktag sein. Ihr sollt ihn als Fest für Jahwe feiern. Das gilt für euch und alle Generationen nach euch.'“
Das Fest der ungesäuerten Brote
15„‹Vom Passa-Abend an› sollt ihr sieben Tage lang ungesäuerte Brotfladen essen. Vorher müsst ihr den Sauerteig aus euren Häusern entfernen. Jeder, der in diesen sieben Tagen etwas mit Sauerteig isst, muss sterben und so aus Israel beseitigt werden.16Am ersten und am siebten Tag sollt ihr euch zu einem heiligen Fest versammeln. Da muss jede Arbeit ruhen. Nur das Essen darf zubereitet werden.17Haltet das Fest der ungesäuerten Brote auch in allen kommenden Generationen, denn am ersten Tag dieses Festes habe ich euch in geordneten Scharen aus dem Land Ägypten herausgeführt.18Vom Abend des 14. bis zum Abend des 21. April[6] müsst ihr ungesäuerte Brotfladen essen.19Sieben Tage lang darf kein Sauerteig in euren Häusern zu finden sein. Denn jeder, der etwas mit Sauerteig isst, muss sterben und so aus der Gemeinschaft Israels beseitigt werden. Das gilt für den Einheimischen genauso wie für den Fremden.20In dieser Zeit dürft ihr nichts essen, was mit Sauerteig zubereitet ist. Das gilt für alle eure Wohnsitze.“
10. Plage: Tötung der Erstgeborenen
21Mose rief die Ältesten Israels zusammen und sagte zu ihnen: „Sucht euch ein Schaf- oder Ziegenböckchen für eure Sippen heraus und schlachtet es für das Passa!22Nehmt dann ein Büschel Ysop[7] und taucht ihn in das Blut, das ihr in einer Schüssel aufgefangen habt! Bestreicht damit den Türsturz und die beiden Türpfosten. Danach darf bis zum nächsten Morgen niemand mehr das Haus verlassen.23Jahwe wird durch das Land gehen, um die Ägypter zu töten. Wenn er das Blut am Türsturz und den beiden Türpfosten sieht, wird er an dieser Tür vorübergehen und dem todbringenden Engel nicht gestatten, eure Häuser zu betreten.24Haltet euch an diese Anweisungen! Sie gelten euch und euren Nachkommen als feste Regel.25Auch wenn ihr in das Land kommt, das Jahwe euch geben wird, sollt ihr an diesem Brauch festhalten.26Und wenn euch eure Kinder fragen, was das bedeutet,27dann erklärt ihnen: 'Es ist das Passaopfer für Jahwe, der in Ägypten an den Häusern der Israeliten vorüberging und uns verschonte, als er den Schlag gegen die Ägypter führte.'“
Da warf sich das Volk zur Anbetung nieder.28Dann gingen die Israeliten und machten alles genauso, wie Jahwe es Mose und Aaron befohlen hatte.29Um Mitternacht erschlug Jahwe alle Erstgeburt in Ägypten – vom ältesten Sohn des Pharao an, der einmal auf seinem Thron sitzen sollte, bis zum Erstgeborenen des Sträflings im Gefängnis, ja selbst die Erstgeburt beim Vieh.30Der Pharao und alle seine Hofbeamten fuhren aus dem Schlaf, ganz Ägypten schreckte in dieser Nacht hoch. Überall im Land hörte man Wehgeschrei, denn es gab kein Haus, in dem nicht ein Toter war.
Der Auszug Israels
31Noch in der Nacht ließ der Pharao Mose und Aaron zu sich rufen und sagte zu ihnen: „Verlasst sofort mein Volk, ihr und die Israeliten! Geht und dient Jahwe, wie ihr es wolltet!32Nehmt eure Schafe, Ziegen und Rinder mit, wie ihr es verlangt habt! Geht und segnet auch mich!“33Die Ägypter drängten das Volk und wollten sie so schnell wie möglich aus dem Land haben. „Sonst kommen wir alle noch um“, sagten sie.34So nahmen die Israeliten ihren noch ungesäuerten Brotteig in Backschüsseln mit. Sie wickelten die Schüsseln in ihre Kleidung und trugen sie auf den Schultern.35Auf Moses Anweisung hatten sie von den Ägyptern silberne und goldene Schmuckstücke und festliche Kleidung eingefordert.36Jahwe hatte ihnen bei den Ägyptern Achtung verschafft, so dass sie ihnen gaben, was sie verlangten. Auf diese Weise plünderten sie die Ägypter aus.37Die Israeliten brachen von Ramses[8] in Richtung Sukkot[9] auf. Allein das Fußvolk zählte 600 Mann-Einheiten[10] ohne ‹Frauen und› Kinder.38Auch eine Menge Nichtisraeliten hatte sich ihnen angeschlossen. Dazu kamen große Herden an Schafen, Ziegen und Rindern.39Aus dem ungesäuerten Teig, den sie aus Ägypten mitgenommen hatten, backten sie Fladenbrote. Sie waren ja aus Ägypten vertrieben worden und hatten nicht warten können. So hatten sie auch keine Verpflegung für unterwegs vorbereitet.40Der Aufenthalt der Söhne Israels ‹als Fremde, zuletzt› in Ägypten, dauerte 430 Jahre.[11]41Nach Ablauf dieser Zeit zogen die Heerscharen Jahwes aus dem Land Ägypten weg.42Jahwe wachte über sie, als er sie in der Nacht aus Ägypten führte. Seitdem gilt diese Nacht für die Israeliten als Nacht des Wachens zur Ehre Jahwes.
Vorschriften für das Passafest
43Jahwe sagte zu Mose und Aaron: „Beim Passa sollt ihr folgende Vorschriften beachten: Es darf kein Fremder daran teilnehmen.44Doch ein ausländischer Sklave, der von einem Israeliten gekauft und auch beschnitten worden ist, darf mitessen, (1Mo 17,9)45aber kein ausländischer Nachbar oder Lohnarbeiter.46Das Lamm muss in dem Haus gegessen werden, in dem es zubereitet wurde. Weder darfst du ein Stück davon nach draußen bringen noch einen Knochen an ihm zerbrechen.[12] (Joh 19,36)47Die ganze Gemeinschaft Israels soll das Passa feiern.48Wenn ein Fremder bei euch lebt und das Passa für Jahwe mitfeiern will, muss er alle männlichen Familienangehörigen beschneiden lassen. Dann gilt er als Einheimischer und darf das Passa mitessen. Kein Unbeschnittener darf davon essen.49Ein und dasselbe Gesetz gilt für den Einheimischen und den Fremden, der bei euch lebt.“50Alle Israeliten machten es genauso, wie Jahwe es Mose und Aaron befohlen hatte.51An diesem Tag führte Jahwe die Israeliten in geordneten Scharen aus Ägypten heraus.
1Господ каза на Мойсей и Аарон в Египет:2„Този месец да бъде за вас начало на месеците, пръв да бъде за вас между месеците на годината.3Оповестете пред цялата израилска общност: „В десетия ден на този месец нека всеки си вземе по едно агне според семействата, по агне на семейство.4Ако пък семейството е толкова малко, че не може да изяде агнето, нека домакинът покани най-близкия на дома му съсед, като се съобразите колко души са на брой предвид на това колко всеки може да изяде от агнето.5Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите. (3Mo 22,19)6То трябва да се пази у вас до четиринадесетия ден на този месец. Тогава да го заколи цялото събрание на израилската общност, привечер. (Hes 45,21)7Да вземат от кръвта му и да помажат и двата стълба на вратата и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат.8През тази същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасни хлябове и с горчиви треви.9Не яжте от него сурово или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, с главата, краката и вътрешностите.10Не оставяйте от него остатъци до сутринта[1], а каквото е останало от него изгорете на огън до сутринта.11А яжте го така: препасани през кръста, с обути крака и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е празник Пасха, посветен на Господа. (3Mo 23,5; 4Mo 9,1; 4Mo 28,16; 5Mo 16,1; Jos 5,10; Mt 26,17; Lk 22,15)12Аз пък същата тази нощ ще мина през Египет и ще погубя всяко първородно в Египет, от човек до добитък. Аз, Господ, ще устроя съд над всички египетски богове. (4Mo 33,4)13А кръвта по къщите, които вие обитавате, ще бъде за вас защитен знак; когато видя тази кръв, ще ви отмина. Между вас няма да има унищожителна напаст, когато нанеса опустошение в египетската земя.14Паметен да бъде този ден за вас. Празнувайте го във вашите поколения като празник, посветен на Господа. Празнувайте го като вечен закон. (2Mo 34,18)15Седем дни яжте безквасни хлябове. Още от първия ден премахнете квасното тесто от къщите си. Защото който яде квасно от първия до седмия ден, този човек ще бъде изтребен всред Израил. (1Kor 5,7)16В първия ден да имате свещено празнично събрание, както и в седмия ден пак свещено празнично събрание. Никаква работа да не се върши през тези два дена освен онова, което на всеки е нужно за ядене; само това можете да вършите.17Спазвайте празника на безквасните хлябове, защото в самия този ден Аз изведох вашите отряди от Египет. Този празничен ден да спазвате във вашите поколения като вечен закон. (2Mo 13,3; 2Mo 23,15; 2Mo 34,18; 3Mo 23,6; 4Mo 28,17; 5Mo 16,3)18От четиринадесетия ден на първия месец вечерта яжте безквасни хлябове до вечерта на двадесет и първия ден от същия месец.19Седем дена не трябва да има квасно тесто в къщите ви, защото този, който яде квасно, ще бъде премахнат от израилската общност – бил той чужденец или местен жител.20Нищо квасно да не ядете: където и да живеете, яжте безквасни хлябове“.“21Тогава Мойсей свика всички старейшини и им каза: „Изберете и си вземете агнета според семействата си и заколете пасхалната жертва. (Hebr 11,28)22След това вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, която ще съберете в съд, и помажете горния праг и двата стълба на вратата с кръвта, която е в съда; и никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутринта.23Защото ще мине Господ да наказва със смърт Египет. Като види кръвта на горния праг и на двата стълба, Господ ще отмине вратата и няма да остави поразителя да влезе в къщите ви да опустошава.24Спазвайте това като закон за себе си и за потомците си за вечни времена.25Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, спазвайте този обряд.26А когато вашите потомци попитат: „Какво означава този обряд?“, (5Mo 6,20)27отговорете: „Това е пасхална жертва, посветена на Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато погубваше египтяни, а нашите къщи избави“.“ Тогава народът се наведе и се поклони.28Тогава израилтяните отидоха и извършиха всичко това. Както Господ заповяда на Мойсей и Аарон, така те и постъпиха.29Около среднощ Господ погуби всички първородни в египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, както и всичко първородно от добитъка. (2Mo 4,22; 2Mo 11,4; Ps 78,51; Ps 105,36; Ps 135,8; Ps 136,10)30Фараонът стана през нощта заедно с всичките си служители и цял Египет. Разнесе се силен плач из Египет, защото нямаше къща без мъртвец.31Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон през нощта и нареди: „Станете, излезте изсред народа ми както вие, така и израилтяните, и отидете, за да извършите служба на Господа, както поискахте.32Вземете също и дребния и едрия си добитък, както поискахте; идете и се помолете за мене за благословение.“33Също и египтяните принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята си, защото казваха: „Иначе всички ще измрем.“34Тогава народът вдигна тестото си, преди да втаса; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на раменете си.35Израилтяните постъпиха, както Мойсей беше наредил, и поискаха от египтяните сребърни и златни изделия и дрехи.36А Господ подбуди сред египтяните милост към народа и те му даваха, така че той ограби египтяните. (2Mo 3,21; 2Mo 11,2)
Излизане от Египет през пасхалната нощ
37След това израилтяните потеглиха от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди мъже, които вървяха пеша, освен децата. (4Mo 33,5)38С тях излязоха също и много хора от различни племена, както и твърде голямо стадо от дребен и едър добитък. (4Mo 11,4)39От тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то още не беше втасало, понеже бяха прогонени от Египет и нямаха време дори и храна да си приготвят за път.40А времето, през което израилтяните пребиваваха в Египет, беше четиристотин и тридесет години. (1Mo 15,13; Apg 7,6; Gal 3,17)41След като се изминаха четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден през нощта излязоха всички Господни отряди от египетската земя.42Това е нощ на бдение за Господа за това, че Той ги изведе от египетската земя; тази същата нощ е бдение за Господа за всички израилтяни в поколенията им.43Господ каза на Мойсей и Аарон: „Ето закона за Пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;44а всеки роб, купен със сребро, ако си го обрязал, може да яде от нея;45преселник и наемник не бива да ядат от нея.46В една къща трябва да я ядете, не изнасяйте месо вън от къщата и костите и не трошете. (4Mo 9,12)47Цялата израилска общност трябва да я извършва.48Ако пък се посели при тебе някой чужденец и поиска да извърши Пасха на Господа, трябва при него и роднините му да бъде обрязано всичко, което е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши и ще бъде като местен жител. Обаче никой необрязан не бива да яде от нея.49Един закон да бъде и за местния жител, и за чужденеца, който се е поселил между вас.“50Всички израилтяни постъпиха така, както заповяда Господ на Мойсей и Аарон.51В същия този ден Господ изведе израилтяните от египетската земя, според както бяха разделени на отряди. (Ps 114,1)