Salmo 78 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Masquil de Asaf.

1 Pueblo mío, atiende a mi enseñanza; presta oído a las palabras de mi boca. 2 Mis labios pronunciarán parábolas y evocarán misterios de antaño, 3 cosas que hemos oído y conocido, y que nuestros padres nos han contado. 4 No las esconderemos de sus descendientes; hablaremos a la generación venidera del poder del SEÑOR, de sus proezas, y de las maravillas que ha realizado. 5 Él promulgó un decreto para Jacob, dictó una ley para Israel; ordenó a nuestros antepasados enseñarlos a sus descendientes, 6 para que los conocieran las generaciones venideras y los hijos que habrían de nacer, que a su vez los enseñarían a sus hijos. 7 Así ellos pondrían su confianza en Dios y no se olvidarían de sus proezas, sino que cumplirían sus mandamientos. 8 Así no serían como sus antepasados: generación obstinada y rebelde, gente de corazón fluctuante, cuyo espíritu no se mantuvo fiel a Dios. 9 La tribu de Efraín, con sus diestros arqueros, se puso en fuga el día de la batalla. 10 No cumplieron con el pacto de Dios, sino que se negaron a seguir sus enseñanzas. 11 Echaron al olvido sus proezas, las maravillas que les había mostrado, 12 los milagros que hizo a la vista de sus padres en la tierra de Egipto, en la región de Zoán. 13 Partió el mar en dos para que ellos lo cruzaran, mientras mantenía las aguas firmes como un muro. 14 De día los guio con una nube, y toda la noche con luz de fuego. 15 En el desierto partió en dos las rocas, y les dio a beber torrentes de aguas; 16 hizo que brotaran arroyos de la peña y que las aguas fluyeran como ríos. 17 Pero ellos volvieron a pecar contra él; en el desierto se rebelaron contra el Altísimo. 18 Con toda intención pusieron a Dios a prueba, y le exigieron comida a su antojo. 19 Murmuraron contra Dios, y aun dijeron: «¿Podrá Dios prepararnos una mesa en el desierto? 20 Cuando golpeó la roca, el agua brotó en torrentes; pero ¿podrá también darnos de comer?, ¿podrá proveerle carne a su pueblo?» 21 Cuando el SEÑOR oyó esto, se puso muy furioso; su enojo se encendió contra Jacob, su ira ardió contra Israel. 22 Porque no confiaron en Dios, ni creyeron que él los salvaría. 23 Desde lo alto dio una orden a las nubes, y se abrieron las puertas de los cielos. 24 Hizo que les lloviera maná, para que comieran; pan del cielo les dio a comer. 25 Todos ellos comieron pan de ángeles; Dios les envió comida hasta saciarlos. 26 Desató desde el cielo el viento solano, y con su poder levantó el viento del sur. 27 Cual lluvia de polvo, hizo que les lloviera carne; ¡nubes de pájaros, como la arena del mar! 28 Los hizo caer en medio de su campamento y en los alrededores de sus tiendas. 29 Comieron y se hartaron, pues Dios les cumplió su capricho. 30 Pero el capricho no les duró mucho: aún tenían la comida en la boca 31 cuando el enojo de Dios vino sobre ellos: dio muerte a sus hombres más robustos; abatió a la flor y nata de Israel. 32 A pesar de todo, siguieron pecando y no creyeron en sus maravillas. 33 Por tanto, Dios hizo que sus días se esfumaran como un suspiro, que sus años acabaran en medio del terror. 34 Si Dios los castigaba, entonces lo buscaban, y con ansias se volvían de nuevo a él. 35 Se acordaban de que Dios era su roca, de que el Dios Altísimo era su redentor. 36 Pero entonces lo halagaban con la boca, y le mentían con la lengua. 37 No fue su corazón sincero para con Dios; no fueron fieles a su pacto. 38 Sin embargo, él tuvo compasión de ellos; les perdonó su maldad y no los destruyó. Una y otra vez contuvo su enojo, y no se dejó llevar del todo por la ira. 39 Se acordó de que eran simples mortales, un efímero suspiro que jamás regresa. 40 ¡Cuántas veces se rebelaron contra él en el desierto, y lo entristecieron en los páramos! 41 Una y otra vez ponían a Dios a prueba; provocaban al Santo de Israel. 42 Jamás se acordaron de su poder, de cuando los rescató del opresor, 43 ni de sus señales milagrosas en Egipto, ni de sus portentos en la región de Zoán, 44 cuando convirtió en sangre los ríos egipcios y no pudieron ellos beber de sus arroyos; 45 cuando les envió tábanos que los devoraban, y ranas que los destruían; 46 cuando entregó sus cosechas a los saltamontes, y sus sembrados a la langosta; 47 cuando con granizo destruyó sus viñas, y con escarcha sus higueras; 48 cuando entregó su ganado al granizo, y sus rebaños a las centellas; 49 cuando lanzó contra ellos el ardor de su ira, de su furor, indignación y hostilidad: ¡todo un ejército de ángeles destructores! 50 Dio rienda suelta a su enojo y no los libró de la muerte, sino que los entregó a la plaga. 51 Dio muerte a todos los primogénitos de Egipto, a las primicias de su raza en los campamentos de Cam. 52 A su pueblo lo guio como a un rebaño; los llevó por el desierto, como a ovejas, 53 infundiéndoles confianza para que no temieran. Pero a sus enemigos se los tragó el mar. 54 Trajo a su pueblo a su tierra santa, a estas montañas que su diestra conquistó. 55 Al paso de los israelitas expulsó naciones, cuyas tierras dio a su pueblo en heredad; ¡así estableció en sus tiendas a las tribus de Israel! 56 Pero ellos pusieron a prueba a Dios: se rebelaron contra el Altísimo y desobedecieron sus estatutos. 57 Fueron desleales y traidores, como sus padres; ¡tan falsos como un arco defectuoso! 58 Lo irritaron con sus santuarios paganos; con sus ídolos despertaron sus celos. 59 Dios lo supo y se puso muy furioso, por lo que rechazó completamente a Israel. 60 Abandonó el tabernáculo de Siló, que era su santuario aquí en la tierra, 61 y dejó que el símbolo de su poder y gloria cayera cautivo en manos enemigas. 62 Tan furioso estaba contra su pueblo que dejó que los mataran a filo de espada. 63 A sus jóvenes los consumió el fuego, y no hubo cantos nupciales para sus muchachas; 64 a filo de espada cayeron sus sacerdotes, y sus viudas no pudieron hacerles duelo. 65 Despertó entonces el Señor, como quien despierta de un sueño, como un guerrero que, a causa del vino, lanza gritos desaforados. 66 Hizo retroceder a sus enemigos, y los puso en vergüenza para siempre. 67 Rechazó a los descendientes^[1] de José, y no escogió a la tribu de Efraín; 68 más bien, escogió a la tribu de Judá y al monte Sión, al cual ama. 69 Construyó su santuario, alto como los cielos,^[2] como la tierra, que él afirmó para siempre. 70 Escogió a su siervo David, al que sacó de los apriscos de las ovejas, 71 y lo quitó de andar arreando los rebaños para que fuera el pastor de Jacob, su pueblo; el pastor de Israel, su herencia. 72 Y David los pastoreó con corazón sincero; con mano experta los dirigió.

Верен

de Veren

1 Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3 Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 6 за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 8 и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 9 Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 11 и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 12 Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан^[1]. 13 Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 14 И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 16 Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 17 Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;. 18 Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 19 И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 21 Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 22 защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 23 Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24 и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб^[2]. 25 Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 26 Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 27 Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 28 направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 29 И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 30 Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 31 и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните^[3] от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 32 И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 33 Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя! 41 Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 42 Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 43 когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;. 44 Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 45 Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 46 Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 47 Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 48 Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 49 Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 50 Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 51 Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 52 А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 53 Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 54 Така Той ги въведе в святата Си земя^[4], на планината, която десницата Му беше придобила. 55 Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 56 Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му, 57 а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 58 И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 59 Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 60 и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 61 и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 62 Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 63 Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 64 Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 66 И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 67 И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 68 а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69 Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71 доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72 И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.