Al director musical. Sígase la tonada de«No destruyas». Mictam de David, cuando David había huido de Saúl y estaba en una cueva.
1Ten compasión de mí, oh Dios; ten compasión de mí, que en ti confío. A la sombra de tus alas me refugiaré, hasta que haya pasado el peligro. (Sal 57:7; Sal 108:1)2Clamo al Dios Altísimo, al Dios que me brinda su apoyo.3Desde el cielo me tiende la mano y me salva; reprende a mis perseguidores. Selah ¡Dios me envía su amor y su verdad!4Me encuentro en medio de leones, rodeado de gente rapaz. Sus dientes son lanzas y flechas; su lengua, una espada afilada.5Pero tú, oh Dios, estás sobre los cielos, ¡tu gloria cubre toda la tierra!6Tendieron una red en mi camino, y mi ánimo quedó por los suelos. En mi senda cavaron una fosa, pero ellos mismos cayeron en ella. Selah7Firme está, oh Dios, mi corazón; firme está mi corazón. Voy a cantarte salmos.8¡Despierta, alma mía! ¡Despertad, arpa y lira! ¡Haré despertar al nuevo día!9Te alabaré, Señor, entre los pueblos, te cantaré salmos entre las naciones.10Pues tu amor es tan grande que llega a los cielos; ¡tu verdad llega hasta el firmamento!11¡Tú, oh Dios, estás sobre los cielos; tu gloria cubre toda la tierra!
Salmo 57
Верен
de Veren1За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато избяга от Саул в пещерата. Бъди милостив към мен, Боже, бъди милостив към мен! Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията.2Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, моя благодетел.3Ще изпрати от небето и ще ме спаси; ще направи за присмех онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.4Душата ми е сред лъвове, лежа между огнедишащи хора, чиито зъби са копия и стрели, а езикът им – остър меч.5Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!6Разпростряха мрежа за стъпките ми; душата ми е сведена; изкопаха яма пред мен, но те паднаха в нея. (Села.)7Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми. Ще пея, ще пея псалми!8Събуди се, душо[1] моя, събудете се, лиро и арфо; аз ще се събудя на зазоряване!9Ще те прославям, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената.10Защото Твоята милост се възвеличи до небесата и Твоята вярност – до облаците.11Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!