Salmo 44 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Al director musical. Masquil de los hijos de Coré.

1 Oh Dios, nuestros oídos han oído y nuestros padres nos han contado las proezas que realizaste en sus días, en aquellos tiempos pasados: 2 Con tu mano echaste fuera a las naciones y en su lugar estableciste a nuestros padres; aplastaste a aquellos pueblos, y a nuestros padres los hiciste prosperar.^[1] 3 Porque no fue su espada la que conquistó la tierra, ni fue su brazo el que les dio la victoria: fue tu brazo, tu mano derecha; fue la luz de tu rostro, porque tú los amabas. 4 Solo tú eres mi rey y mi Dios. ¡Decreta las victorias de Jacob! 5 Por ti derrotamos a nuestros enemigos; en tu nombre aplastamos a nuestros agresores. 6 Yo no confío en mi arco, ni puede mi espada darme la victoria; 7 tú nos das la victoria sobre nuestros enemigos, y dejas en vergüenza a nuestros adversarios. 8 ¡Por siempre nos gloriaremos en Dios! ¡Por siempre alabaremos tu nombre! Selah 9 Pero ahora nos has rechazado y humillado; ya no sales con nuestros ejércitos. 10 Nos hiciste retroceder ante el enemigo; nos han saqueado nuestros adversarios. 11 Cual si fuéramos ovejas nos has entregado para que nos devoren, nos has dispersado entre las naciones. 12 Has vendido a tu pueblo muy barato, y nada has ganado con su venta. 13 Nos has puesto en ridículo ante nuestros vecinos; somos la burla y el escarnio de los que nos rodean. 14 Has hecho que seamos el hazmerreír de las naciones; todos los pueblos se burlan de nosotros. 15 La ignominia no me deja un solo instante; se me cae la cara de vergüenza 16 por las burlas de los que me injurian y me ultrajan, por culpa del enemigo que está presto a la venganza. 17 Todo esto nos ha sucedido, a pesar de que nunca te olvidamos ni faltamos jamás a tu pacto. 18 No te hemos sido infieles, ni nos hemos apartado de tu senda. 19 Pero tú nos arrojaste a una cueva de chacales; ¡nos envolviste en la más densa oscuridad! 20 Si hubiéramos olvidado el nombre de nuestro Dios, o tendido nuestras manos a un dios extraño, 21 ¿acaso Dios no lo habría descubierto, ya que él conoce los más íntimos secretos? 22 Por tu causa, siempre nos llevan a la muerte; ¡nos tratan como a ovejas para el matadero! 23 ¡Despierta, Señor! ¿Por qué duermes? ¡Levántate! No nos rechaces para siempre. 24 ¿Por qué escondes tu rostro y te olvidas de nuestro sufrimiento y opresión? 25 Estamos abatidos hasta el polvo; nuestro cuerpo se arrastra por el suelo. 26 Levántate, ven a ayudarnos, y por tu gran amor, ¡rescátanos!

Верен

de Veren

1 За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни. 2 Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял. 3 Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти – защото Ти благоволи във тях. 4 Боже, Ти си моят Цар; заповядай спасение за Яков! 5 Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които се надигат против нас. 6 Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси. 7 Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят. 8 С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.) 9 Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски. 10 Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си. 11 Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците. 12 Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му. 13 Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас. 14 Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите. 15 Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми – 16 заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя. 17 Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет. 18 Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека, 19 ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил. 20 Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си, 21 Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето. 22 Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане. 23 Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки! 24 Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни? 25 Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята. 26 Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!