1SEÑOR, no me reprendas en tu enojo ni me castigues en tu ira.2Porque tus flechas me han atravesado, y sobre mí ha caído tu mano.3A causa de tu indignación no hay nada sano en mi cuerpo; por mi pecado, mis huesos no hallan descanso.4Mis maldades me abruman, son una carga demasiado pesada.5A causa de mi insensatez, mis llagas hieden y supuran.6Estoy agobiado, del todo abatido; todo el día ando acongojado.7Estoy ardiendo de fiebre; no hay nada sano en mi cuerpo.8Me siento débil, completamente deshecho; mi corazón gime angustiado.9Ante ti, Señor, están todos mis deseos; no te son un secreto mis anhelos.10Late mi corazón con violencia, las fuerzas me abandonan, hasta la luz de mis ojos se apaga.11Mis amigos y vecinos se apartan de mis llagas; mis parientes se mantienen a distancia.12Tienden sus trampas los que quieren matarme; maquinan mi ruina los que buscan mi mal y todo el día urden engaños.13Pero yo me hago el sordo, y no los escucho; me hago el mudo, y no les respondo.14Soy como los que no oyen ni pueden defenderse.15Yo, SEÑOR, espero en ti; tú, Señor y Dios mío, serás quien responda.16Tan solo pido que no se burlen de mí, que no se crean superiores si resbalo.17Cerca estoy de desfallecer; el dolor no me deja un solo instante.18Voy a confesar mi iniquidad, pues mi pecado me angustia.19Muchos son mis enemigos gratuitos;[1] abundan los que me odian sin motivo.20Por hacer el bien, me pagan con el mal; por procurar lo bueno, se ponen en mi contra.21SEÑOR, no me abandones; Dios mío, no te alejes de mí.22Señor de mi salvación, ¡ven pronto en mi ayuda!
Salmo 38
Верен
de Veren1Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!2Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.3Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.4Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.5Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.6Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.7Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.8Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.9Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.10Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми – и тя не е у мен.11Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.12И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.13Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.14Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправданиест. 13;.15Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.16Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.17Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.18Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.19Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.20И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.21Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!22Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!