de Biblica1Junto a los ríos de Babilonia nos sentábamos, y llorábamos al acordarnos de Sión.2En los álamos que había en la ciudad colgábamos nuestras arpas.3Allí, los que nos tenían cautivos nos pedían que entonáramos canciones; nuestros opresores nos pedían estar alegres; nos decían: «¡Cantadnos un cántico de Sión!»4¿Cómo cantar las canciones del SEÑOR en una tierra extraña?5Ah, Jerusalén, Jerusalén, si llegara yo a olvidarte, ¡que la mano derecha se me seque!6Si de ti no me acordara, ni te pusiera por encima de mi propia alegría, ¡que la lengua se me pegue al paladar!7SEÑOR, acuérdate de los edomitas el día en que cayó Jerusalén. «¡Arrasadla —gritaban—, arrasadla hasta sus cimientos!»8Hija de Babilonia, que has de ser destruida, ¡dichoso el que te haga pagar por todo lo que nos has hecho!9¡Dichoso el que agarre a tus pequeños y los estrelle contra las rocas!
Salmo 137
Верен
de Veren1При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.2На върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!4Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?5Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!6Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!7Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!8О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!9Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!