1Recibid al que es débil en la fe, pero no para entrar en discusiones.2A algunos su fe les permite comer de todo, pero hay quienes son débiles en la fe, y solo comen verduras.3El que come de todo no debe menospreciar al que no come ciertas cosas, y el que no come de todo no debe condenar al que lo hace, pues Dios lo ha aceptado.4¿Quién eres tú para juzgar al siervo de otro? Que se mantenga en pie, o que caiga, es asunto de su propio señor. Y se mantendrá en pie, porque el Señor tiene poder para sostenerlo.5Hay quien considera que un día tiene más importancia que otro, pero hay quien considera iguales todos los días. Cada uno debe estar firme en sus propias opiniones.6El que le da importancia especial a cierto día, lo hace para el Señor. El que come de todo, come para el Señor, y lo demuestra dándole gracias a Dios; y el que no come, para el Señor se abstiene, y también da gracias a Dios.7Porque ninguno de nosotros vive para sí mismo, ni tampoco muere para sí.8Si vivimos, para el Señor vivimos; y, si morimos, para el Señor morimos. Así pues, sea que vivamos o que muramos, del Señor somos.9Para esto mismo murió Cristo y volvió a vivir, para ser Señor tanto de los que han muerto como de los que aún viven.10Tú, entonces, ¿por qué juzgas a tu hermano? O tú, ¿por qué lo menosprecias? ¡Todos tendremos que comparecer ante el tribunal de Dios!11Está escrito: «Tan cierto como que yo vivo —dice el Señor—, ante mí se doblará toda rodilla y toda lengua confesará a Dios». (Is 45:23)12Así que cada uno de nosotros tendrá que dar cuentas de sí a Dios.13Por tanto, dejemos de juzgarnos unos a otros. Más bien, proponeos no poner tropiezos ni obstáculos al hermano.14Yo, de mi parte, estoy plenamente convencido en el Señor Jesús de que no hay nada impuro en sí mismo. Si algo es impuro, lo es solamente para quien así lo considera.15Ahora bien, si tu hermano se angustia por causa de lo que comes, ya no te comportas con amor. No destruyas, por causa de la comida, al hermano por quien Cristo murió.16En una palabra, no deis lugar a que se hable mal del bien que vosotros practicáis,17porque el reino de Dios no es cuestión de comidas o bebidas, sino de justicia, paz y alegría en el Espíritu Santo.18El que de esta manera sirve a Cristo agrada a Dios y es aprobado por sus semejantes.19Por lo tanto, esforcémonos por promover todo lo que conduzca a la paz y a la mutua edificación.20No destruyas la obra de Dios por causa de la comida. Todo alimento es puro; lo malo es hacer tropezar a otros por lo que uno come.21Más vale no comer carne ni beber vino, ni hacer nada que haga caer a tu hermano.22Así que la convicción[1] que tengas tú al respecto, mantenla como algo entre Dios y tú. Dichoso aquel a quien su conciencia no lo acusa por lo que hace.23Pero el que tiene dudas en cuanto a lo que come se condena; porque no lo hace por convicción. Y todo lo que no se hace por convicción es pecado.
Romanos 14
Верен
de Veren1Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения.2Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук.3Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел.4Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.5Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.6Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.7Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.8Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме.9Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите.10Но ти защо съдиш своя брат?[1] Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.11Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“12И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.13Затова, нека вече не се съдим един друг, а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън[2] пред брат си.14Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто[3].15Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос.16И така, не оставяйте да се хули вашето добро.17Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух.18Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората.19И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане.20Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазънст. 14;.21Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява[4], или отслабва).22Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.23А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.