Mateo 8 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Jesús sana a un leproso

1 Cuando Jesús bajó de la montaña, lo siguieron grandes multitudes. 2 Un hombre que tenía lepra se le acercó y se arrodilló delante de él. ―Señor, si quieres, puedes limpiarme —le dijo. 3 Jesús extendió la mano y tocó al hombre. ―Sí quiero —le dijo—. ¡Queda limpio! Y al instante quedó sano^[1] de la lepra.

La fe del centurión

4 ―Mira, no se lo digas a nadie —le dijo Jesús—; solo ve, preséntate al sacerdote y lleva la ofrenda que ordenó Moisés, para que les sirva de testimonio. 5 Al entrar Jesús en Capernaún, se le acercó un centurión pidiendo ayuda. 6 ―Señor, mi siervo está postrado en casa con parálisis y sufre terriblemente. 7 ―Iré a sanarlo —respondió Jesús. 8 ―Señor, no merezco que entres bajo mi techo. Pero basta con que digas una sola palabra, y mi siervo quedará sano. 9 Porque yo mismo soy un hombre sujeto a órdenes superiores, y además tengo soldados bajo mi autoridad. Le digo a uno: “Ve”, y va, y al otro: “Ven”, y viene. Le digo a mi siervo: “Haz esto”, y lo hace. 10 Al oír esto, Jesús se asombró y dijo a quienes lo seguían: ―Os aseguro que no he encontrado en Israel a nadie que tenga tanta fe. 11 Os digo que muchos vendrán del oriente y del occidente, y participarán en el banquete con Abraham, Isaac y Jacob en el reino de los cielos. 12 Pero a los súbditos del reino se les echará afuera, a la oscuridad, donde habrá llanto y rechinar de dientes.

Jesús sana a muchos enfermos

13 Luego Jesús le dijo al centurión: ―¡Ve! Todo se hará tal como creíste. Y en esa misma hora aquel siervo quedó sano. 14 Cuando Jesús entró en casa de Pedro, vio a la suegra de este en cama, con fiebre. 15 Le tocó la mano y la fiebre se le fue; y ella se levantó y comenzó a servirle. 16 Al atardecer, le llevaron muchos endemoniados, y con una sola palabra expulsó a los espíritus, y sanó a todos los enfermos.

Lo que cuesta seguir a Jesús

17 Esto sucedió para que se cumpliera lo dicho por el profeta Isaías: «Él cargó con nuestras enfermedades y soportó nuestros dolores». (Is 53:4) 18 Cuando Jesús vio a la multitud que lo rodeaba, dio orden de pasar al otro lado del lago. 19 Se le acercó un maestro de la ley y le dijo: ―Maestro, te seguiré a dondequiera que vayas. 20 ―Las zorras tienen madrigueras y las aves tienen nidos —le respondió Jesús—, pero el Hijo del hombre no tiene dónde recostar la cabeza. 21 Otro discípulo le pidió: ―Señor, primero déjame ir a enterrar a mi padre.

Jesús calma la tormenta

22 ―Sígueme —le replicó Jesús—, y deja que los muertos entierren a sus muertos. 23 Luego subió a la barca y sus discípulos lo siguieron. 24 De repente, se levantó en el lago una tormenta tan fuerte que las olas inundaban la barca. Pero Jesús estaba dormido. 25 Los discípulos fueron a despertarlo. ―¡Señor —dijeron—, sálvanos, que nos vamos a ahogar! 26 ―Hombres de poca fe —les contestó—, ¿por qué tenéis tanto miedo? Entonces se levantó y reprendió a los vientos y a las olas, y todo quedó completamente tranquilo.

Liberación de dos endemoniados

27 Los discípulos no salían de su asombro, y decían: «¿Qué clase de hombre es este, que hasta los vientos y las olas le obedecen?» 28 Cuando Jesús llegó al otro lado, a la región de los gadarenos,^[2] dos endemoniados le salieron al encuentro de entre los sepulcros. Eran tan violentos que nadie se atrevía a pasar por aquel camino. 29 De pronto le gritaron: ―¿Por qué te entrometes, Hijo de Dios? ¿Has venido aquí a atormentarnos antes del tiempo señalado? 30 A cierta distancia de ellos estaba paciendo una gran piara de cerdos. 31 Los demonios le rogaron a Jesús: ―Si nos expulsas, mándanos a la piara de cerdos. 32 ―Id —les dijo. Así que salieron de los hombres y entraron en los cerdos, y toda la piara se precipitó al lago por el despeñadero y murió en el agua. 33 Los que cuidaban los cerdos salieron corriendo al pueblo y dieron aviso de todo, incluso de lo que les había sucedido a los endemoniados. 34 Entonces todos los del pueblo fueron al encuentro de Jesús. Y, cuando lo vieron, le suplicaron que se alejara de esa región.

Верен

de Veren

1 А когато слезе от хълма, Го последваха големи множества. 2 И ето, един прокажен дойде при Него и като Му се кланяше, каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 3 Тогава Иисус простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И начаса проказата се очисти от него. 4 И Иисус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал. 5 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, като казваше: 6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи. 7 Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля. 8 Стотникът в отговор Му каза: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. 9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на този: Иди! – и той отива; и на друг: Ела! – и той идва; а на слугата си: Направи това! – и той го прави. 10 Иисус, като чу това, се почуди и каза на онези, които Го следваха: Истина ви казвам: дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра. 11 Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство, 12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 13 Тогава Иисус каза на стотника: Иди си. Както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час. 14 И когато Иисус дойде в къщата на Петър, видя, че тъща му лежеше болна от треска. 15 И се допря до ръката ѝ, и треската я остави; и тя стана и Му прислужваше. 16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони; и Той изгони духовете с една дума и изцели всичките болни, 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.“ 18 И като видя Иисус около Себе Си голямо множество, заповяда да минат отвъд. 19 И дойде един книжник и Му каза: Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш! 20 Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 21 А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. 22 Но Иисус му каза: Следвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. 23 И когато се качи на една лодка, учениците Му се качиха след Него. 24 И ето, в езерото се надигна голяма буря, дотолкова, че вълните покриваха лодката; а Той спеше. 25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме! 26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина. 27 А хората се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете и вълните Му се покоряват? 28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската страна, Го срещнаха двама обладани от демони, които излизаха от гробищата – твърде свирепи, така че никой не можеше да мине през онзи път. 29 И ето, те изкрещяха, като казваха: Какво имаме ние с Теб, Божи Сине? Нима си дошъл тук преди време да ни мъчиш? 30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше. 31 И демоните Му се молеха, като казваха: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине! 32 И им каза: Идете. И те, като излязоха, отидоха в свинете; и ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото и загина във водата. 33 А свинарите побягнаха и като отидоха в града, разказаха всичко – и това, което беше станало с обладаните от демони. 34 И ето, целият град излезе да посрещне Иисус; и като Го видяха, Му се примолиха да си отиде от техните области.