Mateo 12 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Señor del sábado

1 Por aquel tiempo pasaba Jesús por los sembrados en sábado. Sus discípulos tenían hambre, así que comenzaron a arrancar algunas espigas de trigo y comérselas. 2 Al ver esto, los fariseos le dijeron: ―¡Mira! Tus discípulos están haciendo lo que está prohibido en sábado. 3 Él les contestó: ―¿No habéis leído lo que hizo David en aquella ocasión en que él y sus compañeros tuvieron hambre? 4 Entró en la casa de Dios, y él y sus compañeros comieron los panes consagrados a Dios, lo que no se les permitía a ellos, sino solo a los sacerdotes. 5 ¿O no habéis leído en la ley que los sacerdotes en el templo profanan el sábado sin incurrir en culpa? 6 Pues yo os digo que aquí está uno más grande que el templo. 7 Si vosotros supierais qué significa esto: “Lo que pido es misericordia y no sacrificios”, no condenaríais a los que no son culpables. (Os 6:6) 8 Sabed que el Hijo del hombre es Señor del sábado. 9 Pasando de allí, entró en la sinagoga, 10 donde había un hombre que tenía una mano paralizada. Como buscaban un motivo para acusar a Jesús, le preguntaron: ―¿Está permitido sanar en sábado? 11 Él les contestó: ―Si alguno de vosotros tiene una oveja y en sábado se le cae en un hoyo, ¿no la agarra y la saca? 12 ¡Cuánto más vale un hombre que una oveja! Por lo tanto, está permitido hacer el bien en sábado. 13 Entonces le dijo al hombre: ―Extiende la mano. Así que la extendió y le quedó restablecida, tan sana como la otra. 14 Pero los fariseos salieron y tramaban cómo matar a Jesús.

El siervo escogido por Dios

15 Consciente de esto, Jesús se retiró de aquel lugar. Muchos lo siguieron, y él sanó a todos los enfermos, 16 pero les ordenó que no dijeran quién era él. 17 Esto fue para que se cumpliera lo dicho por el profeta Isaías: 18 «Este es mi siervo, a quien he escogido, mi amado, en quien estoy muy complacido; sobre él pondré mi Espíritu, y proclamará justicia a las naciones. 19 No disputará ni gritará; nadie oirá su voz en las calles. 20 No acabará de romper la caña quebrada ni apagará la mecha que apenas arde, hasta que haga triunfar la justicia.

Jesús y Beelzebú

21 Y en su nombre pondrán las naciones su esperanza». (Is 42:1) 22 Un día le llevaron un endemoniado que estaba ciego y mudo, y Jesús lo sanó, de modo que pudo ver y hablar. 23 Toda la gente se quedó asombrada y decía: «¿No será este el Hijo de David?» 24 Pero, al oírlo los fariseos, dijeron: «Este no expulsa a los demonios sino por medio de Beelzebú, príncipe de los demonios». 25 Jesús conocía sus pensamientos, y les dijo: «Todo reino dividido contra sí mismo quedará asolado, y toda ciudad o familia dividida contra sí misma no se mantendrá en pie. 26 Y, si Satanás expulsa a Satanás, está dividido contra sí mismo. ¿Cómo puede, entonces, mantenerse en pie su reino? 27 Ahora bien, si yo expulso a los demonios por medio de Beelzebú, ¿vuestros seguidores por medio de quién los expulsan? Por eso ellos mismos os juzgarán a vosotros. 28 En cambio, si expulso a los demonios por medio del Espíritu de Dios, eso significa que el reino de Dios ha llegado a vosotros. 29 »¿O cómo puede entrar alguien en la casa de un hombre fuerte y arrebatarle sus bienes, a menos que primero lo ate? Solo entonces podrá robar su casa. 30 »El que no está de mi parte está contra mí; y el que conmigo no recoge, esparce. 31 Por eso os digo que a todos se les podrá perdonar todo pecado y toda blasfemia, pero la blasfemia contra el Espíritu no se le perdonará a nadie. 32 A cualquiera que pronuncie alguna palabra contra el Hijo del hombre se le perdonará, pero el que hable contra el Espíritu Santo no tendrá perdón ni en este mundo ni en el venidero. 33 »Si tenéis un buen árbol, su fruto es bueno; si tenéis un mal árbol, su fruto es malo. Al árbol se le reconoce por su fruto. 34 Camada de víboras, ¿cómo podéis vosotros que sois malos decir algo bueno? De la abundancia del corazón habla la boca. 35 El que es bueno, de la bondad que atesora en el corazón saca el bien, pero el que es malo, de su maldad saca el mal. 36 Pero yo os digo que en el día del juicio todos tendrán que dar cuenta de toda palabra ociosa que hayan pronunciado.

La señal de Jonás

37 Porque por tus palabras se te absolverá, y por tus palabras se te condenará». 38 Algunos de los fariseos y de los maestros de la ley le dijeron: ―Maestro, queremos ver alguna señal milagrosa de parte tuya. 39 Jesús les contestó: ―¡Esta generación malvada y adúltera pide una señal milagrosa! Pero no se le dará más señal que la del profeta Jonás. 40 Porque así como tres días y tres noches estuvo Jonás en el vientre de un gran pez, también tres días y tres noches estará el Hijo del hombre en las entrañas de la tierra. 41 Los habitantes de Nínive se levantarán en el juicio contra esta generación y la condenarán; porque ellos se arrepintieron al escuchar la predicación de Jonás, y aquí tenéis vosotros a uno más grande que Jonás. 42 La reina del Sur se levantará en el día del juicio y condenará a esta generación; porque ella vino desde los confines de la tierra para escuchar la sabiduría de Salomón, y aquí tenéis vosotros a uno más grande que Salomón. 43 »Cuando un espíritu maligno sale de una persona, va por lugares áridos, buscando descanso sin encontrarlo. 44 Entonces dice: “Volveré a la casa de donde salí”. Cuando llega, la encuentra desocupada, barrida y arreglada.

La madre y los hermanos de Jesús

45 Luego va y trae a otros siete espíritus más malvados que él, y entran a vivir allí. Así que el estado postrero de aquella persona resulta peor que el primero. Así le pasará también a esta generación malvada». 46 Mientras Jesús hablaba a la multitud, se presentaron su madre y sus hermanos. Se quedaron afuera, y deseaban hablar con él. 47 Alguien le dijo: ―Tu madre y tus hermanos están afuera y quieren hablar contigo.^[1] 48 ―¿Quién es mi madre, y quiénes son mis hermanos? —replicó Jesús. 49 Señalando a sus discípulos, añadió: ―Aquí tenéis a mi madre y a mis hermanos. 50 Pues mi hermano, mi hermana y mi madre son los que hacen la voluntad de mi Padre que está en el cielo.

Верен

de Veren

1 По онова време, в една събота, Иисус минаваше през посевите, а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат. 2 А фарисеите, като видяха това, Му казаха: Виж, Твоите ученици вършат това, което не е позволено да се върши в събота! 3 А Той им каза: Не сте ли чели какво направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него; 4 как влезе в Божия дом и яде присъствените хлябове, които не беше позволено да яде нито той, нито онези, които бяха с него, а само свещениците? 5 Или, не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата и не са виновни? 6 Но казвам ви, че тук има нещо повече от храмаст. 41-42;. 7 Но ако знаехте какво значи това: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните. 8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата. 9 И като замина оттам, дойде в синагогата им. 10 Там имаше един човек с изсъхнала ръка; и за да обвинят Иисус, Го попитаха: Позволено ли е човек да изцелява в събота? 11 И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма, няма да я улови и извади? 12 А колко по-ценен е човекът от овцата! Затова е позволено да се прави добро в съботен ден. 13 Тогава каза на човека: Протегни ръката си. И той я протегна; и тя стана здрава като другата. 14 А фарисеите, като излязоха, се наговориха против Него как да Го погубят. 15 Но Иисус, като разбра, се оттегли оттам; и голямо множество Го последва, и Той ги изцели всички. 16 И им заръча да не разгласяват за Него, 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: 18 „Ето Моят Служител, когото избрах; Моят Възлюбен, в когото е благоволението на душата Ми. Ще положа Духа Си на Него, и Той ще възвести съд на народите. 19 Няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по улиците. 20 Смазана тръстика няма да пречупи и тлеещ фитил няма да угаси, докато изведе съда към победа. 21 И в Неговото Име народите ще се надяват.“ 22 Тогава доведоха при Него един обладан от демон, сляп и ням; и го изцели, така че немият говореше и виждаше. 23 И всичките множества се смаяха и говореха: Да не би Този да е Давидовият Син? 24 А когато фарисеите чуха това, казаха: Този не изгонва демоните иначе, освен чрез началника на демоните, Веелзевул. 25 А Иисус, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено само против себе си, запустява; и нито един град или дом, разделен сам против себе си, няма да устои. 26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои неговото царство? 27 При това, ако Аз изгонвам демоните чрез Веелзевул, чрез кого ги изгонват вашите синове? Затова те ще ви бъдат съдии. 28 Но ако Аз изгонвам демоните чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло до вас. 29 Или как може да влезе някой в къщата на силния и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? И тогава ще ограби къщата му. 30 Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира с Мен, разпилява. 31 Затова ви казвам: всеки грях и хула ще се прости на хората; но хулата против Духа няма да се прости. 32 И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости, но ако някой говори против Светия Дух, няма да му се прости нито в този свят, нито в бъдещия. 33 Или направете дървото добро и плода му добър, или направете дървото лошо и плода му лош; защото от плода се познава дървото. 34 Рожби на усойница! Как можете да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата. 35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща, а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. 36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден. 37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш. 38 Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от Теб. 39 А Той в отговор им каза: Зло и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. 40 Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. 41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез проповедта на Йона; а ето, тук има повече от Йона^[1]. 42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята, за да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тук има повече от Соломон^[2]. 43 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. 44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, я намира празна, пометена и украсена. 45 Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това зло поколение. 46 Когато Той още говореше на множествата, ето, майка Му и братята Му стояха навън и искаха да Му говорят. 47 И някой Му каза: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят. 48 А Той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми и кои са братята Ми? 49 И като простря ръка към учениците Си, каза: Ето майка Ми и братята Ми! 50 Защото, който върши волята на Моя Отец, който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.