Marcos 4 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Parábola del sembrador

1 De nuevo comenzó Jesús a enseñar a la orilla del lago. La multitud que se reunió para verlo era tan grande que él subió y se sentó en una barca que estaba en el lago, mientras toda la gente se quedaba en la playa. 2 Entonces se puso a enseñarles muchas cosas por medio de parábolas y, como parte de su instrucción, les dijo: 3 «¡Prestad atención! Un sembrador salió a sembrar. 4 Sucedió que, al esparcir él la semilla, una parte cayó junto al camino, y llegaron los pájaros y se la comieron. 5 Otra parte cayó en terreno pedregoso, sin mucha tierra. Esa semilla brotó pronto porque la tierra no era profunda; 6 pero, cuando salió el sol, las plantas se marchitaron y, por no tener raíz, se secaron. 7 Otra parte de la semilla cayó entre espinos que, al crecer, la ahogaron, de modo que no dio fruto. 8 Pero las otras semillas cayeron en buen terreno. Brotaron, crecieron y produjeron una cosecha que rindió el treinta, el sesenta y hasta el ciento por uno. 9 »El que tenga oídos para oír, que oiga», añadió Jesús. 10 Cuando se quedó solo, los doce y los que estaban alrededor de él le hicieron preguntas sobre las parábolas. 11 «A vosotros se os ha revelado el secreto del reino de Dios —les contestó—; pero a los de afuera todo les llega por medio de parábolas, 12 para que »“por mucho que vean, no perciban; y por mucho que oigan, no entiendan; no sea que se conviertan y sean perdonados”. (Is 6:9; Is 6:10) 13 »¿No entendéis esta parábola? —continuó Jesús—. ¿Cómo podréis, entonces, entender las demás? 14 El sembrador siembra la palabra. 15 Algunos son como lo sembrado junto al camino, donde se siembra la palabra. Tan pronto como la oyen, viene Satanás y les quita la palabra sembrada en ellos. 16 Otros son como lo sembrado en terreno pedregoso: cuando oyen la palabra, en seguida la reciben con alegría, 17 pero, como no tienen raíz, duran poco tiempo. Cuando surgen problemas o persecución a causa de la palabra, en seguida se apartan de ella. 18 Otros son como lo sembrado entre espinos: oyen la palabra, 19 pero las preocupaciones de esta vida, el engaño de las riquezas y muchos otros malos deseos entran hasta ahogar la palabra, de modo que esta no llega a dar fruto. 20 Pero otros son como lo sembrado en buen terreno: oyen la palabra, la aceptan y producen una cosecha que rinde el treinta, el sesenta y hasta el ciento por uno».

Una lámpara en una repisa

21 También les dijo: «¿Acaso se trae una lámpara para ponerla debajo de un cajón o debajo de la cama? ¿No es, por el contrario, para ponerla en una repisa? 22 No hay nada escondido que no esté destinado a descubrirse; tampoco hay nada oculto que no esté destinado a ser revelado. 23 El que tenga oídos para oír, que oiga. 24 »Prestad mucha atención —añadió—. Con la medida que medís a otros, se os medirá a vosotros, y aún más se os añadirá. 25 Al que tiene, se le dará más; al que no tiene, hasta lo poco que tiene se le quitará».

Parábola de la semilla que crece

26 Jesús continuó: «El reino de Dios se parece a quien esparce semilla en la tierra. 27 Sin que este sepa cómo, y ya sea que duerma o esté despierto, día y noche brota y crece la semilla. 28 La tierra da fruto por sí sola; primero el tallo, luego la espiga, y después el grano lleno en la espiga.

Parábola del grano de mostaza

29 Tan pronto como el grano está maduro, se le mete la hoz, pues ha llegado el tiempo de la cosecha». 30 También dijo: «¿Con qué vamos a comparar el reino de Dios? ¿Qué parábola podemos usar para describirlo? 31 Es como un grano de mostaza: cuando se siembra en la tierra, es la semilla más pequeña que hay, 32 pero una vez sembrada crece hasta convertirse en la más grande de las hortalizas, y echa ramas tan grandes que las aves pueden anidar bajo su sombra». 33 Y con muchas parábolas semejantes les enseñaba Jesús la palabra hasta donde podían entender.

Jesús calma la tormenta

34 No les decía nada sin emplear parábolas. Pero, cuando estaba a solas con sus discípulos, les explicaba todo. 35 Ese día al anochecer, les dijo a sus discípulos: ―Crucemos al otro lado. 36 Dejaron a la multitud y se fueron con él en la barca donde estaba. También lo acompañaban otras barcas. 37 Se desató entonces una fuerte tormenta, y las olas azotaban la barca, tanto que ya comenzaba a inundarse. 38 Jesús, mientras tanto, estaba en la popa, durmiendo sobre un cabezal, así que los discípulos lo despertaron. ―¡Maestro! —dijeron—, ¿no te importa que nos ahoguemos? 39 Él se levantó, reprendió al viento y ordenó al mar: ―¡Silencio! ¡Cálmate! El viento se calmó y todo quedó completamente tranquilo. 40 ―¿Por qué tenéis tanto miedo? —dijo a sus discípulos—. ¿Aún^[1] no tenéis fe? 41 Ellos estaban espantados y se decían unos a otros: ―¿Quién es este, que hasta el viento y el mar le obedecen?

Верен

de Veren

1 И пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той се качи в една лодка и седеше на езерото, а цялото множество беше на сушата край езерото. 2 И ги поучаваше много с притчист. 33-34; и им казваше в поучението Си: 3 Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва, 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод. 8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто. 9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша^[1]. 10 И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи; 12 така че „гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)“. 13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово. 16 Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат^[2]. 18 Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото, 19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно. 20 А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно. 21 И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника? 22 Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. 23 Ако има някой уши да слуша, нека слушаст. 9;. 24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. 25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 26 И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята; 27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. 28 Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва. 30 Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята. 32 Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му. 33 И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат. 34 А без притча не им говореше^[3], но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. 35 И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна. 36 И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в лодката, както беше; и имаше и други лодки с Него. 37 И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху лодката, така че лодката вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? 39 А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. 40 И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра? 41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?