Lucas 4 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Tentación de Jesús

1 Jesús, lleno del Espíritu Santo, volvió del Jordán y fue llevado por el Espíritu al desierto. 2 Allí estuvo cuarenta días y fue tentado por el diablo. No comió nada durante esos días, pasados los cuales tuvo hambre. 3 ―Si eres el Hijo de Dios —le propuso el diablo—, dile a esta piedra que se convierta en pan. 4 Jesús le respondió: ―Escrito está: “No solo de pan vive el hombre”. (Dt 8:3) 5 Entonces el diablo lo llevó a un lugar alto y le mostró en un instante todos los reinos del mundo. 6 ―Sobre estos reinos y todo su esplendor —le dijo—, te daré la autoridad, porque a mí me ha sido entregada, y puedo dársela a quien yo quiera. 7 Así que, si me adoras, todo será tuyo. Jesús le contestó: 8 ―Escrito está: “Adora al Señor tu Dios y sírvele solamente a él”. (Dt 6:13) 9 El diablo lo llevó luego a Jerusalén e hizo que se pusiera de pie en la parte más alta del templo, y le dijo: ―Si eres el Hijo de Dios, ¡tírate de aquí! 10 Pues escrito está: »“Ordenará que sus ángeles te cuiden. Te sostendrán en sus manos 11 para que no tropieces con piedra alguna”». (Sal 91:11; Sal 91:12) 12 ―También está escrito: “No pongas a prueba al Señor tu Dios” —le replicó Jesús. (Dt 6:16) 13 Así que el diablo, habiendo agotado todo recurso de tentación, lo dejó hasta otra oportunidad.

Rechazan a Jesús en Nazaret

14 Jesús regresó a Galilea en el poder del Espíritu, y se extendió su fama por toda aquella región. 15 Enseñaba en las sinagogas, y todos lo admiraban. 16 Fue a Nazaret, donde se había criado, y un sábado entró en la sinagoga, como era su costumbre. Se levantó para hacer la lectura, 17 y le entregaron el libro del profeta Isaías. Al desenrollarlo, encontró el lugar donde está escrito: 18 «El Espíritu del Señor está sobre mí, por cuanto me ha ungido para anunciar buenas nuevas a los pobres. Me ha enviado a proclamar libertad a los cautivos y dar vista a los ciegos, a poner en libertad a los oprimidos, 19 a pregonar el año del favor del Señor». (Is 61:1; Is 61:2) 20 Luego enrolló el libro, se lo devolvió al ayudante y se sentó. Todos los que estaban en la sinagoga lo miraban detenidamente, 21 y él comenzó a hablarles: «Hoy se cumple esta Escritura en vuestra presencia». 22 Todos dieron su aprobación, impresionados por las hermosas palabras^[1] que salían de su boca. «¿No es este el hijo de José?», se preguntaban. 23 Jesús continuó: «Seguramente me vais a citar el proverbio: “¡Médico, cúrate a ti mismo! Haz aquí en tu tierra lo que hemos oído que hiciste en Capernaún”. 24 Pues bien, os aseguro que a ningún profeta lo aceptan en su propia tierra. 25 No cabe duda de que en tiempos de Elías, cuando el cielo se cerró por tres años y medio, de manera que hubo una gran hambre en toda la tierra, muchas viudas vivían en Israel. 26 Sin embargo, Elías no fue enviado a ninguna de ellas, sino a una viuda de Sarepta, en los alrededores de Sidón. 27 Así mismo, había en Israel muchos enfermos de lepra en tiempos del profeta Eliseo, pero ninguno de ellos fue sanado, sino Naamán el sirio». 28 Al oír esto, todos los que estaban en la sinagoga se enfurecieron. 29 Se levantaron, lo expulsaron del pueblo y lo llevaron hasta la cumbre de la colina sobre la que estaba construido el pueblo, para tirarlo por el precipicio.

Jesús expulsa a un espíritu maligno

30 Pero él pasó por en medio de ellos y se fue. 31 Jesús pasó a Capernaún, un pueblo de Galilea, y el sábado enseñaba a la gente. 32 Estaban asombrados de su enseñanza, porque les hablaba con autoridad. 33 Había en la sinagoga un hombre que estaba poseído por un espíritu maligno, quien gritó con todas sus fuerzas: 34 ―¡Ah! ¿Por qué te entrometes, Jesús de Nazaret? ¿Has venido a destruirnos? Yo sé quién eres tú: ¡el Santo de Dios! 35 ―¡Cállate! —lo reprendió Jesús—. ¡Sal de ese hombre! Entonces el demonio derribó al hombre en medio de la gente y salió de él sin hacerle ningún daño. 36 Todos se asustaron y se decían unos a otros: «¿Qué clase de palabra es esta? ¡Con autoridad y poder da órdenes a los espíritus malignos, y salen!»

Jesús sana a muchos enfermos

37 Y se extendió su fama por todo aquel lugar. 38 Cuando Jesús salió de la sinagoga, se fue a casa de Simón, cuya suegra estaba enferma con una fiebre muy alta. Le pidieron a Jesús que la ayudara, 39 así que se inclinó sobre ella y reprendió a la fiebre, la cual se le fue. Ella se levantó en seguida y se puso a servirles. 40 Al ponerse el sol, la gente llevó a Jesús todos los que padecían de diversas enfermedades; él puso las manos sobre cada uno de ellos y los sanó. 41 Además, de muchas personas salían demonios que gritaban: «¡Tú eres el Hijo de Dios!» Pero él los reprendía y no los dejaba hablar porque sabían que él era el Cristo. 42 Cuando amaneció, Jesús salió y se fue a un lugar solitario. La gente andaba buscándolo y, cuando llegaron adonde él estaba, procuraban detenerlo para que no se fuera. 43 Pero él les dijo: «Es preciso que anuncie también a los demás pueblos las buenas nuevas del reino de Dios, porque para esto fui enviado». 44 Y siguió predicando en las sinagogas de los judíos.^[2]

Верен

de Veren

1 А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни, 2 където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня. 3 И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб. 4 Но Иисус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“ 5 Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина) и като Му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза: 6 На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам. 7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. 8 А Иисус в отговор му каза: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“ 9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу, 10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят; 11 и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“ 12 А Иисус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“ 13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. 14 А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност. 15 И Той поучаваше по синагогите им^[1]; и всички Го прославяха. 16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете. 17 Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано: 18 „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме^[2] е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господна година.“ 20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. 21 И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. 22 И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му^[3]. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф? 23 А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум. 24 Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място. 25 Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; 26 но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска. 27 Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман. 28 Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв, 29 и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу. 30 Но Той мина посред тях и си отиде. 31 И слезе в галилейския град Капернаум и ги поучаваше в съботен ден. 32 А те се удивляваха на учението Му^[4], защото Неговото слово беше с власт. 33 И в синагогата имаше един човек, хванат от духа на нечист демон. И той извика със силен глас: 34 Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи. 35 Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него. И демонът, след като го повали насред тях, излезе от него, без изобщо да го повреди. 36 И всички се смаяха и разговаряха помежду си, като казваха: Какво е това слово? Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат. 37 И слухът за Него се разнесе по всичките околни места. 38 И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея. 39 И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше. 40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели. 41 Още и демони с крясък излизаха от мнозина, като казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. 42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а множествата Го търсеха, идваха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях. 43 Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен^[5]. 44 И проповядваше в синагогите в Галилеяст. 15;.