Lucas 24 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

La resurrección

1 El primer día de la semana, muy de mañana, las mujeres fueron al sepulcro, llevando las especias aromáticas que habían preparado. 2 Encontraron que había sido quitada la piedra que cubría el sepulcro 3 y, al entrar, no hallaron el cuerpo del Señor Jesús. 4 Mientras se preguntaban qué habría pasado, se les presentaron dos hombres con ropas resplandecientes. 5 Asustadas, se postraron sobre su rostro, pero ellos les dijeron: ―¿Por qué buscáis entre los muertos al que vive? 6 No está aquí; ¡ha resucitado! Acordaos de lo que os dijo cuando todavía estaba con vosotros en Galilea: 7 “El Hijo del hombre tiene que ser entregado en manos de hombres pecadores, y ser crucificado, pero al tercer día resucitará”. 8 Entonces ellas se acordaron de las palabras de Jesús. 9 Al regresar del sepulcro, les contaron todas estas cosas a los once y a todos los demás. 10 Las mujeres eran María Magdalena, Juana, María la madre de Jacobo y las demás que las acompañaban. 11 Pero a los discípulos el relato les pareció una tontería, así que no las creyeron. 12 Pedro, sin embargo, salió corriendo al sepulcro. Se asomó y vio solo las vendas de lino. Luego volvió a su casa, extrañado de lo que había sucedido.

De camino a Emaús

13 Aquel mismo día dos de ellos se dirigían a un pueblo llamado Emaús, a unos once kilómetros^[1] de Jerusalén. 14 Iban conversando sobre todo lo que había acontecido. 15 Sucedió que, mientras hablaban y discutían, Jesús mismo se acercó y comenzó a caminar con ellos; 16 pero no lo reconocieron, pues sus ojos estaban velados. 17 ―¿Qué venís discutiendo por el camino? —les preguntó. Se detuvieron, cabizbajos; 18 y uno de ellos, llamado Cleofás, le dijo: ―¿Eres tú el único peregrino en Jerusalén que no se ha enterado de todo lo que ha pasado recientemente? 19 ―¿Qué es lo que ha pasado? —les preguntó. ―Lo de Jesús de Nazaret. Era un profeta, poderoso en obras y en palabras delante de Dios y de todo el pueblo. 20 Los jefes de los sacerdotes y nuestros gobernantes lo entregaron para ser condenado a muerte, y lo crucificaron; 21 pero nosotros abrigábamos la esperanza de que era él quien redimiría a Israel. Es más, ya hace tres días que sucedió todo esto. 22 También algunas mujeres de nuestro grupo nos dejaron asombrados. Esta mañana, muy temprano, fueron al sepulcro, 23 pero no hallaron su cuerpo. Cuando volvieron, nos contaron que se les habían aparecido unos ángeles, quienes les dijeron que él está vivo. 24 Algunos de nuestros compañeros fueron después al sepulcro y lo encontraron tal como habían dicho las mujeres, pero a él no lo vieron. 25 ―¡Qué torpes sois —les dijo—, y qué tardos de corazón para creer todo lo que han dicho los profetas! 26 ¿Acaso no tenía que sufrir el Cristo estas cosas antes de entrar en su gloria? 27 Entonces, comenzando por Moisés y por todos los profetas, les explicó lo que se refería a él en todas las Escrituras. 28 Al acercarse al pueblo adonde se dirigían, Jesús hizo como que iba más lejos. 29 Pero ellos insistieron: ―Quédate con nosotros, que está atardeciendo; ya es casi de noche. Así que entró para quedarse con ellos. 30 Luego, estando con ellos a la mesa, tomó el pan, lo bendijo, lo partió y se lo dio. 31 Entonces se les abrieron los ojos y lo reconocieron, pero él desapareció. 32 Se decían el uno al otro: ―¿No ardía nuestro corazón mientras conversaba con nosotros en el camino y nos explicaba las Escrituras? 33 Al instante se pusieron en camino y regresaron a Jerusalén. Allí encontraron a los once y a los que estaban reunidos con ellos. 34 «¡Es cierto! —decían—. El Señor ha resucitado y se le ha aparecido a Simón». 35 Los dos, por su parte, contaron lo que les había sucedido en el camino, y cómo habían reconocido a Jesús cuando partió el pan.

Jesús se aparece a los discípulos

36 Todavía estaban ellos hablando acerca de esto, cuando Jesús mismo se puso en medio de ellos y les dijo: ―Paz a vosotros. 37 Aterrorizados, creyeron que veían a un espíritu. 38 ―¿Por qué os asustáis tanto? —les preguntó—. ¿Por qué dudáis? 39 Mirad mis manos y mis pies. ¡Soy yo mismo! Tocadme y ved; un espíritu no tiene carne ni huesos, como veis que tengo yo. 40 Dicho esto, les mostró las manos y los pies. 41 Como ellos no acababan de creerlo a causa de la alegría y del asombro, les preguntó: ―¿Tenéis aquí algo de comer? 42 Le dieron un pedazo de pescado asado, 43 así que lo tomó y se lo comió delante de ellos. Luego les dijo: 44 ―Cuando todavía estaba yo con vosotros, os decía que tenía que cumplirse todo lo que está escrito acerca de mí en la ley de Moisés, en los profetas y en los salmos. 45 Entonces les abrió el entendimiento para que comprendieran las Escrituras. 46 ―Esto es lo que está escrito —les explicó—: que el Cristo padecerá y resucitará al tercer día, 47 y en su nombre se predicarán el arrepentimiento y el perdón de pecados a todas las naciones, comenzando por Jerusalén. 48 Vosotros sois testigos de estas cosas. 49 Ahora voy a enviaros lo que ha prometido mi Padre; pero quedaos en la ciudad hasta que seáis revestidos del poder de lo alto.

La ascensión

50 Después los llevó Jesús hasta Betania; allí alzó las manos y los bendijo. 51 Sucedió que, mientras los bendecía, se alejó de ellos y fue llevado al cielo. 52 Ellos, entonces, lo adoraron y luego regresaron a Jerusalén con gran alegría. 53 Y estaban continuamente en el templo, alabando a Dios.

Верен

de Veren

1 А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка преместен от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. 5 И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите? 6 Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея^[1], 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръснест. 26-46;. 8 И те си спомниха думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 10 Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. 13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадияоколо 11 км далеч от Ерусалим. 14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 15 И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят. 17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? 19 И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; 20 как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. 22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил живст. 10;. 24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели. 25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророцитест. 44;! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така^[2] и да влезе в Своята слава? 27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания^[3]. 28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях. 30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. 31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията? 33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 34 да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 35 А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. 36 И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като каза това, им показа ръцете и краката Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита). 43 И взе и яде пред тях. 44 И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас^[4], че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите^[5]. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писаниятаст. 27;. 46 И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден^[6], 47 и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе. 50 И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови. 51 И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. 52 И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; 53 и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)