Lucas 21 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

La ofrenda de la viuda

1 Jesús se detuvo a observar y vio a los ricos que echaban sus ofrendas en el arca del templo. 2 También vio a una viuda pobre que echaba dos moneditas de poco valor.^[1] 3 ―Os aseguro —dijo— que esta viuda pobre ha echado más que todos los demás.

Señales del fin del mundo

4 Todos ellos dieron sus ofrendas de lo que les sobraba; pero ella, de su pobreza, echó todo lo que tenía para su sustento. 5 Algunos de sus discípulos comentaban acerca del templo, de cómo estaba adornado con hermosas piedras y con ofrendas dedicadas a Dios. Pero Jesús dijo: 6 ―En cuanto a todo esto que veis, llegará el día en que no quedará piedra sobre piedra; todo será derribado. 7 ―Maestro —le preguntaron—, ¿cuándo sucederá eso, y cuál será la señal de que está a punto de suceder? 8 ―Tened cuidado; no os dejéis engañar —les advirtió Jesús—. Vendrán muchos que usando mi nombre dirán: “Yo soy”, y: “El tiempo está cerca”. No los sigáis. 9 Cuando oigáis de guerras y de revoluciones, no os asustéis. Es necesario que eso suceda primero, pero el fin no vendrá en seguida. 10 »Se levantará nación contra nación y reino contra reino —continuó—. 11 Habrá grandes terremotos, hambre y epidemias por todas partes, cosas espantosas y grandes señales del cielo. 12 »Pero antes de todo esto os echarán mano y os perseguirán. Os entregarán a las sinagogas y a las cárceles, y por causa de mi nombre os llevarán ante reyes y gobernadores. 13 De esta manera tendréis oportunidad de dar testimonio ante ellos. 14 Pero tened en cuenta que no hay por qué preparar una defensa de antemano, 15 pues yo mismo os daré tal elocuencia y sabiduría para responder que ningún adversario podrá resistiros ni contradeciros. 16 Seréis traicionados aun por vuestros padres, hermanos, parientes y amigos, y a algunos de vosotros se le dará muerte. 17 Todo el mundo os odiará por causa de mi nombre. 18 Pero no se perderá ni un solo cabello de vuestra cabeza. 19 Si os mantenéis firmes, os salvaréis.^[2] 20 »Ahora bien, cuando veáis Jerusalén rodeada de ejércitos, sabed que su desolación ya está cerca. 21 Entonces los que estén en Judea huyan a las montañas, los que estén en la ciudad salgan de ella, y los que estén en el campo no entren en la ciudad. 22 Ese será el tiempo del juicio cuando se cumplirá todo lo que está escrito. 23 ¡Ay de las que estén embarazadas o amamantando en aquellos días! Porque habrá gran aflicción en la tierra, y castigo contra este pueblo. 24 Caerán a filo de espada y los llevarán cautivos a todas las naciones. Los gentiles pisotearán Jerusalén, hasta que se cumplan los tiempos señalados para ellos. 25 »Habrá señales en el sol, la luna y las estrellas. En la tierra, las naciones estarán angustiadas y perplejas por el bramido y la agitación del mar. 26 Se desmayarán de terror los hombres, temerosos por lo que va a sucederle al mundo, porque los cuerpos celestes serán sacudidos. 27 Entonces verán al Hijo del hombre venir en una nube con poder y gran gloria. 28 Cuando comiencen a suceder estas cosas, cobrad ánimo y levantad la cabeza, porque se acerca vuestra redención». 29 Jesús también les propuso esta comparación: ―Fijaos en la higuera y en los demás árboles. 30 Cuando brotan las hojas, sabéis por vosotros mismos que el verano está cerca. 31 Igualmente, cuando veáis que suceden estas cosas, sabed que el reino de Dios está cerca. 32 »Os aseguro que no pasará esta generación hasta que todas estas cosas sucedan. 33 El cielo y la tierra pasarán, pero mis palabras jamás pasarán. 34 »Tened cuidado, no sea que se os endurezca el corazón por el vicio, la embriaguez y las preocupaciones de esta vida. De otra manera, aquel día caerá de improviso sobre vosotros, 35 pues vendrá como una trampa sobre todos los habitantes de la tierra. 36 Estad siempre vigilantes, y orad para que podáis escapar de todo lo que está por suceder, y presentaros delante del Hijo del hombre». 37 De día Jesús enseñaba en el templo, pero salía a pasar la noche en el monte llamado de los Olivos, 38 y toda la gente madrugaba para ir al templo a oírlo.

Верен

de Veren

1 Като повдигна очи, Иисус видя богатите, че пускат даровете си в касата. 2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. 3 И каза: Истина ви казвам, че тази бедна вдовица пусна повече от всички; 4 защото всички тези пуснаха в даровете (за Бога) от излишъка си; а тя от немотията си пусна цялото си препитание, което имаше. 5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и посветени дарове, Той каза: 6 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат. 7 И Го попитаха, като казаха: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това? 8 А Той каза: Внимавайте да не ви подмамят; защото мнозина ще дойдат в Мое Име и ще казват: Аз съм Христос и времето наближи. Да не отидете след тях. 9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите, защото тези неща трябва първо да станат, но краят не е веднага. 10 Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ и царство против царство; 11 и ще има големи земетресения и на разни места – глад и епидемии; ще има и ужаси, и големи знамения от небето. 12 А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви преследват, като ви предават на синагоги и в тъмници, и ще ви завеждат пред царе и пред управители заради Моето Име. 13 Това ще се обърне във възможност да свидетелствате. 14 И така, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво ще отговаряте; 15 защото Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат. 16 А ще бъдете предадени дори и от родители и братя, от роднини и приятели; и те ще докарат някои от вас до смърт. 17 И ще бъдете мразени от всички заради Моето Име. 18 Но и косъм от главата ви няма да загине. 19 Чрез твърдостта си придобивайте душите си. 20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му. 21 Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините и които са сред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. 22 Защото това са дни на отмъщение, за да се изпълни всичко, което е писано. 23 Но горко на бременните и на кърмещите през онези дни! Защото ще има голямо бедствие в страната и гняв върху този народ. 24 Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците. 25 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. 26 Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. 27 И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава. 28 А когато започне да става това, се изправете и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. 29 И им каза притча: Погледнете смокинята и всичките дървета. 30 Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо. 31 Също така и вие, като видите, че става това, да знаете, че Божието царство е близо. 32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. 34 Но пазете се, да не би сърцата ви да натегнат от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно; 35 защото той ще дойде като примка върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. 36 Но бдете всякога и се молете, за да бъдете намерени достойни да избегнете всичко това, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син. 37 И Той всеки ден поучаваше в храма, а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски. 38 А рано сутринта целият народ идваше при Него в храма да Го слуша.