Lucas 19 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Zaqueo, el recaudador de impuestos

1 Jesús llegó a Jericó y comenzó a atravesar la ciudad. 2 Resulta que había allí un hombre llamado Zaqueo, jefe de los recaudadores de impuestos, que era muy rico. 3 Estaba tratando de ver quién era Jesús, pero la multitud se lo impedía, pues era de baja estatura. 4 Por eso se adelantó corriendo y se subió a un árbol sicómoro para poder verlo, ya que Jesús iba a pasar por allí. 5 Llegando al lugar, Jesús miró hacia arriba y le dijo: ―Zaqueo, baja en seguida. Voy a quedarme hoy en tu casa. 6 Así que se apresuró a bajar y, muy contento, recibió a Jesús en su casa. 7 Al ver esto, todos empezaron a murmurar: «Ha ido a hospedarse con un pecador». 8 Pero Zaqueo dijo resueltamente: ―Mira, Señor: Ahora mismo voy a dar a los pobres la mitad de mis bienes y, si en algo he defraudado a alguien, le devolveré cuatro veces la cantidad que sea. 9 ―Hoy ha llegado la salvación a esta casa —le dijo Jesús—, ya que este también es hijo de Abraham. 10 Porque el Hijo del hombre vino a buscar y a salvar lo que se había perdido.

Parábola del dinero

11 Como la gente lo escuchaba, pasó a contarles una parábola, porque estaba cerca de Jerusalén y la gente pensaba que el reino de Dios iba a manifestarse en cualquier momento. 12 Así que les dijo: «Un hombre de la nobleza se fue a un país lejano para ser coronado rey y luego regresar. 13 Llamó a diez de sus siervos y entregó a cada cual una buena cantidad de dinero.^[1] Les instruyó: “Haced negocio con este dinero hasta que yo vuelva”. 14 Pero sus súbditos lo odiaban y mandaron tras él una delegación a decir: “No queremos a este por rey”. 15 »A pesar de todo, fue nombrado rey. Cuando regresó a su país, mandó llamar a los siervos a quienes había entregado el dinero, para enterarse de lo que habían ganado. 16 Se presentó el primero y dijo: “Señor, tu dinero^[2] ha producido diez veces más”. 17 “¡Hiciste bien, siervo bueno! —le respondió el rey—. Puesto que has sido fiel en tan poca cosa, te doy el gobierno de diez ciudades”. 18 Se presentó el segundo y dijo: “Señor, tu dinero ha producido cinco veces más”. 19 El rey le respondió: “A ti te pongo sobre cinco ciudades”. 20 »Llegó otro siervo y dijo: “Señor, aquí tienes tu dinero; lo he tenido guardado, envuelto en un pañuelo. 21 Es que te tenía miedo, porque eres un hombre muy exigente: tomas lo que no depositaste y cosechas lo que no sembraste”. 22 El rey le contestó: “Siervo malo, con tus propias palabras te voy a juzgar. ¿Así que sabías que soy muy exigente, que tomo lo que no deposité y cosecho lo que no sembré? 23 Entonces, ¿por qué no pusiste mi dinero en el banco, para que al regresar pudiera reclamar los intereses?” 24 Dijo luego a los presentes: “Quitadle el dinero y dádselo al que recibió diez veces más”. 25 “Señor —protestaron—, ¡él ya tiene diez veces más!” 26 El rey contestó: “Os aseguro que a todo el que tiene, se le dará más, pero al que no tiene, se le quitará hasta lo que tiene.

La entrada triunfal

27 Pero, en cuanto a esos enemigos míos que no me querían por rey, traedlos aquí y matadlos delante de mí”». 28 Dicho esto, Jesús siguió adelante, subiendo hacia Jerusalén. 29 Cuando se acercó a Betfagué y a Betania, junto al monte llamado de los Olivos, envió a dos de sus discípulos con este encargo: 30 «Id a la aldea que está enfrente y, al entrar en ella, encontraréis atado un burrito en el que nadie se ha montado. Desatadlo y traedlo aquí. 31 Y, si alguien os pregunta: “¿Por qué lo desatáis?”, decidle: “El Señor lo necesita”». 32 Fueron y lo encontraron tal como él les había dicho. 33 Cuando estaban desatando el burrito, los dueños les preguntaron: ―¿Por qué desatáis el burrito? 34 ―El Señor lo necesita —contestaron. 35 Se lo llevaron, pues, a Jesús. Luego pusieron sus mantos encima del burrito y ayudaron a Jesús a montarse. 36 A medida que avanzaba, la gente tendía sus mantos sobre el camino. 37 Al acercarse él a la bajada del monte de los Olivos, todos los discípulos se entusiasmaron y comenzaron a alabar a Dios por tantos milagros que habían visto. Gritaban: 38 ―¡Bendito el Rey que viene en el nombre del Señor! ―¡Paz en el cielo y gloria en las alturas! (Sal 118:26) 39 Algunos de los fariseos que estaban entre la gente reclamaron a Jesús: ―¡Maestro, reprende a tus discípulos!

Jesús en el templo

40 Pero él respondió: ―Os aseguro que, si ellos se callan, gritarán las piedras. 41 Cuando se acercaba a Jerusalén, Jesús vio la ciudad y lloró por ella. 42 Dijo: ―¡Cómo quisiera que hoy supieras lo que te puede traer paz! Pero eso ahora está oculto a tus ojos. 43 Te sobrevendrán días en que tus enemigos levantarán un muro y te rodearán, y te encerrarán por todos lados. 44 Te derribarán a ti y a tus hijos dentro de tus murallas. No dejarán ni una piedra sobre otra, porque no reconociste el tiempo en que Dios vino a salvarte.^[3] 45 Luego entró en el templo^[4] y comenzó a echar de allí a los que estaban vendiendo. 46 «Escrito está —les dijo—: “Mi casa será casa de oración”; pero vosotros la habéis convertido en “cueva de ladrones”». (Is 56:7; Jer 7:11) 47 Todos los días enseñaba en el templo, y los jefes de los sacerdotes, los maestros de la ley y los dirigentes del pueblo procuraban matarlo. 48 Sin embargo, no encontraban la manera de hacerlo, porque todo el pueblo lo escuchaba con gran interés.

Верен

de Veren

1 След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града. 2 И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат, 3 искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст. 4 И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път. 5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти. 6 И той побърза да слезе и Го прие с радост. 7 И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне. 8 А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно. 9 И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното. 11 И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим, и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. 12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне. 13 И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда. 14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас. 15 А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване. 16 Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 17 И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града. 18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 19 И на него каза: Бъди и ти над пет града. 20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа, 21 защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 22 Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; 23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24 И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси! 25 Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси! 26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен. 28 И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим. 29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза: 30 Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха и намериха, както им беше казал. 33 И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето? 34 А те казаха: На Господа трябва. 35 И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус. 36 И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. 37 И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки: 38 Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините! 39 А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си! 40 И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат. 41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42 Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат насипи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред 44 и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен. 45 И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше: 46 Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“. 47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят, 48 но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.