Jueces 7 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Gedeón derrota a los madianitas

1 Yerubaal —es decir, Gedeón— y todos sus hombres se levantaron de madrugada y acamparon en el manantial de Jarod. El campamento de los madianitas estaba al norte de ellos, en el valle que está al pie del monte de Moré. 2 El SEÑOR le dijo a Gedeón: «Tienes demasiada gente para que yo entregue a Madián en sus manos. A fin de que Israel no vaya a jactarse contra mí y diga que su propia fortaleza lo ha librado, 3 anúnciale ahora al pueblo: “¡Cualquiera que esté temblando de miedo, que se vuelva y se retire del monte de Galaad!”» Así que se volvieron veintidós mil hombres, y se quedaron diez mil. 4 Pero el SEÑOR le dijo a Gedeón: «Todavía hay demasiada gente. Hazlos bajar al agua, y allí los seleccionaré por ti. Si digo: “Este irá contigo”, ese irá; pero si digo: “Este no irá contigo”, ese no irá». 5 Gedeón hizo que los hombres bajaran al agua. Allí el SEÑOR le dijo: «A los que laman el agua con la lengua, como los perros, sepáralos de los que se arrodillen a beber». 6 Trescientos hombres lamieron el agua llevándola de la mano a la boca. Todos los demás se arrodillaron para beber. 7 El SEÑOR le dijo a Gedeón: «Con los trescientos hombres que lamieron el agua, yo os salvaré; y entregaré a los madianitas en tus manos. El resto, que se vaya a su casa». 8 Entonces Gedeón mandó a los demás israelitas a sus tiendas, pero retuvo a los trescientos, los cuales se hicieron cargo de las provisiones y de las trompetas de los otros. El campamento de Madián estaba situado en el valle, más abajo del de Gedeón. 9 Aquella noche el SEÑOR le dijo a Gedeón: «Levántate y baja al campamento, porque voy a entregar en tus manos a los madianitas. 10 Si temes atacar, baja primero al campamento, con tu criado Furá, 11 y escucha lo que dicen. Después de eso cobrarás valor para atacar el campamento». Así que él y Furá, su criado, bajaron hasta los puestos de los centinelas, en las afueras del campamento. 12 Los madianitas, los amalecitas y todos los otros pueblos del oriente que se habían establecido en el valle eran numerosos como langostas. Sus camellos eran incontables, como la arena a la orilla del mar. 13 Gedeón llegó precisamente en el momento en que un hombre le contaba su sueño a un amigo. ―Tuve un sueño —decía—, en el que un pan de cebada llegaba rodando al campamento madianita, y con tal fuerza golpeaba una tienda que esta se doblaba y se venía abajo. 14 Su amigo le respondió: ―Esto no significa otra cosa que la espada del israelita Gedeón hijo de Joás. ¡Dios ha entregado en sus manos a los madianitas y a todo el campamento! 15 Cuando Gedeón oyó el relato del sueño y su interpretación, se postró en adoración. Luego volvió al campamento de Israel y ordenó: «¡Levantaos! El SEÑOR ha entregado en vuestras manos el campamento madianita». 16 Gedeón dividió a los trescientos hombres en tres compañías y distribuyó entre todos ellos trompetas y cántaros vacíos, con antorchas dentro de los cántaros. 17 «Miradme —les dijo—. Seguid mi ejemplo. Cuando llegue a las afueras del campamento, haced exactamente lo mismo que me veáis hacer. 18 Cuando yo y todos los que están conmigo toquemos nuestras trompetas, vosotros también tocad las vuestras alrededor del campamento, y decid: “Por el SEÑOR y por Gedeón”». 19 Gedeón y los cien hombres que iban con él llegaron a las afueras del campamento durante el cambio de guardia, cuando estaba a punto de comenzar el relevo de medianoche. Tocaron las trompetas y estrellaron contra el suelo los cántaros que llevaban en sus manos. 20 Las tres compañías tocaron las trompetas e hicieron pedazos los cántaros. Tomaron las antorchas en la mano izquierda y, sosteniendo en la mano derecha las trompetas que iban a tocar, gritaron: «¡Desenvainad vuestras espadas, por el SEÑOR y por Gedeón!» 21 Como cada hombre se mantuvo en su puesto alrededor del campamento, todos los madianitas salieron corriendo y dando alaridos mientras huían. 22 Al sonar las trescientas trompetas, el SEÑOR hizo que los hombres de todo el campamento se atacaran entre sí con sus espadas. El ejército huyó hasta Bet Sitá, en dirección a Zererá, hasta la frontera de Abel Mejolá, cerca de Tabat. 23 Entonces se convocó a los israelitas de Neftalí y Aser, y a toda la tribu de Manasés, y estos persiguieron a los madianitas. 24 Por toda la región montañosa de Efraín, Gedeón envió mensajeros que decían: «Descended contra los madianitas, y apoderaos antes que ellos de los vados del Jordán, hasta Bet Bará». Se convocó entonces a todos los hombres de Efraín, y estos se apoderaron de los vados del Jordán, hasta Bet Bará. 25 También capturaron a Oreb y Zeb, los dos jefes madianitas. A Oreb lo mataron en la roca de Oreb, y a Zeb en el lagar de Zeb. Después de perseguir a los madianitas, llevaron la cabeza de Oreb y de Zeb a Gedeón, que estaba al otro lado del Jordán.

Верен

de Veren

1 Тогава Ероваал, който е Гедеон, и целият народ, който беше с него, станаха рано и се разположиха на стан при кладенеца Арод; а станът на мадиамците беше на север от него, при хълма Море, в долината. 2 И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът, който е с теб, е прекалено много, за да предам мадиамците в ръката му – да не би Израил да се възгордее против Мен и да каже: Моята ръка ме избави! 3 Затова сега ела, провъзгласи на всеослушание пред народа и кажи: Който се страхува и трепери, да се върне и да си отиде от планината Галаад! И двадесет и две хиляди души се върнаха, а десет хиляди останаха. 4 И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът пак е много. Заведи ги долу при водата и там ще ти ги пречистя. И за когото ти кажа: Този да отиде с теб! – той да отиде; а за когото ти кажа: Този да не отива с теб! – той да не отива. 5 И той заведе народа долу при водата. И ГОСПОД каза на Гедеон: Всеки, който полочи от водата с езика си, както лочи куче, него да поставиш отделно, също и всеки, който коленичи на коленете си, за да пие. 6 И броят на онези, които полочиха, с ръката си на устата си, беше триста мъже; а целият останал народ коленичи на коленете си, за да пие вода. 7 И ГОСПОД каза на Гедеон: Чрез тристата мъже, които полочиха, ще ви избавя и ще предам Мадиам в ръката ти; а целият останал народ нека си отиде, всеки на мястото си. 8 И те взеха със себе си храната на народа и тръбите му. И той отпрати всичките израилеви мъже, всеки в шатрите му, и задържа само тристата мъже. А мадиамският стан беше под него в долината. 9 И същата тази нощ ГОСПОД му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти. 10 Но ако те е страх да слезеш, слез в стана със слугата си Фура, 11 и ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се укрепят, за да слезеш в стана. И той слезе със слугата си Фура до крайната стража на стана. 12 А мадиамците и амаличаните, и всичките източни жители лежаха в долината, многобройни като скакалци; и камилите им бяха безброй, като пясъка на морския бряг по множество. 13 И когато Гедеон дойде, ето, един човек разказваше сън на другаря си и каза: Ето, сънувах сън, и ето, една пита от ечемичен хляб се търкулна в мадиамския стан и дойде до шатъра, и го удари така че падна; и го обърна с краката нагоре и шатърът се срина. 14 А другарят му отговори и каза: Това не е нищо друго, освен мечът на Гедеон, сина на Йоас, един израилтянин; Бог е предал Мадиам и целия стан в ръката муст. 9;. 15 И когато Гедеон чу разказа на съня и тълкуването му, той се поклони. И се върна в израилевия стан и каза: Станете, защото ГОСПОД предаде стана на Мадиам в ръката ви^[1]. 16 И раздели тристата мъже на три части и даде тръби в ръката на всички тях и празни гърнета с факли в гърнетата. 17 И им каза: Гледайте мен и правете същото; и ето, когато дойда до края на стана, правете каквото правя аз. 18 Когато надуя тръбата, аз и всички, които са с мен, тогава и вие надуйте тръбите от всички страни на стана и викнете: За ГОСПОДА и за Гедеон! 19 И Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, дойдоха до края на стана в началото на средната нощна стража, точно когато бяха поставили стражата; и те надуха тръбите и строшиха гърнетата, които бяха в ръката им. 20 Тогава и трите части засвириха с тръбите и строшиха гърнетата, и държаха факлите в лявата си ръка, а тръбите в дясната си ръка, за да тръбят, и викаха: Меч за ГОСПОДА и за Гедеонили: Меч ГОСПОДЕН и на Гедеон!! 21 И всеки застана на мястото си около стана; и целият стан се разтича и викаха, и бягаха. 22 А когато надуха тристата тръби, ГОСПОД обърна меча на всеки човек против другаря му в целия стан; и войската избяга до Ветасета към Церерат, до границата на Авел-Меола, при Тават. 23 И израилевите мъже от Нефталим, от Асир и от целия Манасия се събраха и преследваха Мадиам. 24 И Гедеон изпрати пратеници по цялата хълмиста земя на Ефрем да кажат: Слезте срещу Мадиам и отнемете от тях водоемите до Вет-Вара и Йордан. Тогава всичките мъже от Ефрем се събраха и им отнеха водоемите до Вет-Вара и Йордан. 25 И плениха двамата владетели на Мадиам – Орив и Зив; и убиха Орив при скалата Орив, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха Мадиам и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон оттатък Йордан.