Juan 10 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Jesús, el buen pastor

1 »Ciertamente os aseguro que el que no entra por la puerta al redil de las ovejas, sino que trepa y se mete por otro lado, es un ladrón y un bandido. 2 El que entra por la puerta es el pastor de las ovejas. 3 El portero le abre la puerta, y las ovejas oyen su voz. Llama por nombre a las ovejas y las saca del redil. 4 Cuando ya ha sacado a todas las que son suyas, va delante de ellas, y las ovejas lo siguen porque reconocen su voz. 5 Pero a un desconocido jamás lo siguen; más bien, huyen de él porque no reconocen voces extrañas». 6 Jesús les puso este ejemplo, pero ellos no captaron el sentido de sus palabras. 7 Por eso volvió a decirles: «Ciertamente os aseguro que yo soy la puerta de las ovejas. 8 Todos los que vinieron antes de mí eran unos ladrones y unos bandidos, pero las ovejas no les hicieron caso. 9 Yo soy la puerta; el que entre por esta puerta, que soy yo, será salvo.^[1] Se moverá con entera libertad,^[2] y hallará pastos. 10 El ladrón no viene más que a robar, matar y destruir; yo he venido para que tengan vida, y la tengan en abundancia. 11 »Yo soy el buen pastor. El buen pastor da su vida por las ovejas. 12 El asalariado no es el pastor, y a él no le pertenecen las ovejas. Cuando ve que el lobo se acerca, abandona las ovejas y huye; entonces el lobo ataca al rebaño y lo dispersa. 13 Y ese hombre huye porque, siendo asalariado, no le importan las ovejas. 14 »Yo soy el buen pastor; conozco a mis ovejas, y ellas me conocen a mí, 15 así como el Padre me conoce a mí y yo lo conozco a él, y doy mi vida por las ovejas. 16 Tengo otras ovejas que no son de este redil, y también a ellas debo traer. Así ellas escucharán mi voz, y habrá un solo rebaño y un solo pastor. 17 Por eso me ama el Padre: porque entrego mi vida para volver a recibirla. 18 Nadie me la arrebata, sino que yo la entrego por mi propia voluntad. Tengo autoridad para entregarla y tengo también autoridad para volver a recibirla. Este es el mandamiento que recibí de mi Padre». 19 De nuevo las palabras de Jesús fueron motivo de disensión entre los judíos. 20 Muchos de ellos decían: «Está endemoniado y loco de remate. ¿Para qué hacerle caso?» 21 Pero otros opinaban: «Estas palabras no son de un endemoniado. ¿Puede acaso un demonio abrir los ojos a los ciegos?»

Jesús y la fiesta de la Dedicación

22 Por aquel entonces se celebraba en Jerusalén la fiesta de la Dedicación.^[3] Era invierno, 23 y Jesús andaba en el templo, por el pórtico de Salomón. 24 Entonces lo rodearon los judíos y le preguntaron: ―¿Hasta cuándo vas a tenernos en vilo? Si tú eres el Cristo, dínoslo con franqueza. 25 ―Ya os lo he dicho, y no lo creéis. Las obras que hago en nombre de mi Padre son las que me acreditan, 26 pero vosotros no creéis porque no sois de mi rebaño. 27 Mis ovejas oyen mi voz; yo las conozco y ellas me siguen. 28 Yo les doy vida eterna, y nunca perecerán, ni nadie podrá arrebatármelas de la mano. 29 Mi Padre, que me las ha dado, es más grande que todos;^[4] y de la mano del Padre nadie las puede arrebatar. 30 El Padre y yo somos uno. 31 Una vez más, los judíos tomaron piedras para arrojárselas, 32 pero Jesús les dijo: ―Os he mostrado muchas obras irreprochables que proceden del Padre. ¿Por cuál de ellas me queréis apedrear? 33 ―No te apedreamos por ninguna de ellas, sino por blasfemia; porque tú, siendo hombre, te haces pasar por Dios. 34 ―¿Y acaso —respondió Jesús— no está escrito en vuestra ley: “Yo he dicho que sois dioses”? (Sal 82:6) 35 Si Dios llamó “dioses” a aquellos a quienes vino la palabra (y la Escritura no puede ser quebrantada), 36 ¿por qué acusáis de blasfemia a quien el Padre apartó para sí y envió al mundo? ¿Tan solo porque dijo: “Yo soy el Hijo de Dios”? 37 Si no hago las obras de mi Padre, no me creáis. 38 Pero, si las hago, aunque no me creáis a mí, creed a mis obras, para que sepáis y entendáis que el Padre está en mí, y que yo estoy en el Padre. 39 Nuevamente intentaron arrestarlo, pero él se les escapó de las manos. 40 Volvió Jesús al otro lado del Jordán, al lugar donde Juan había estado bautizando antes; y allí se quedó. 41 Mucha gente acudía a él, y decía: «Aunque Juan nunca hizo ninguna señal milagrosa, todo lo que dijo acerca de este hombre era verdad». 42 Y muchos en aquel lugar creyeron en Jesús.

Верен

de Veren

1 Истина, истина ви казвам: който не влиза в кошарата на овцете през вратата, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник^[1]. 2 А който влиза през вратата, е овчар на овцете. 3 На него вратарят отваря и овцете слушат гласа му^[2], и той вика своите овце по име и ги извежда. 4 И когато е изкарал всичките свои овце, върви пред тях и овцете го следват, защото познават гласа му. 5 Но чужд човек няма да следват, а ще побягнат от него, защото не познават гласа на чуждите. 6 Тази притча им каза Иисус, но те не разбраха какво им говореше. 7 Тогава Иисус пак каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете. 8 Всички, които са идвали преди Мен, са крадци и разбойницист. 1;; но овцете не ги послушаха. 9 Аз съм вратата: ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и ще намира паша. 10 Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. 11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете. 12 Но който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда, че идва вълкът, и като оставя овцете, бяга, и вълкът ги разграбва и разпръсва; 13 защото е наемник и не го е грижа за овцете. 14 Аз съм добрият пастир^[3] и познавам Моите, и Моите познават Мен^[4], 15 както Отец познава Мен и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете^[5]. 16 И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и те ще чуят гласа Ми^[6] и ще бъде едно стадо, с един пастир. 17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. 18 Никой не Ми го отнема, а Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец. 19 Поради тези думи пак възникна разцепление между юдеите. 20 Мнозина от тях казваха: Има демон и е луд. Защо Го слушате? 21 Други казваха: Тези думи не са на човек, обзет от демон. Може ли демон да отваря очи на слепи? 22 И настъпи в Ерусалим празникът Освещение на храма. Беше зима. 23 И Иисус ходеше в Соломоновата зала на храма. 24 Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно. 25 Иисус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в Името на Своя Отец, те свидетелстват за Мен^[7]. 26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце, както ви казах. 27 Моите овце слушат гласа Ми^[8] и Аз ги познавам^[9], и те Ме следват. 28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми. 29 Моят Отец, който Ми ги даде, е по-голям от всички^[10]; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. 30 Аз и Отец сме едно. 31 Тогава юдеите пак взеха камъни, за да Го убият. 32 Иисус им отговори: Много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни? 33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело Те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки Човек, правиш Себе Си Бог. 34 Иисус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах: Богове сте вие“? 35 Ако Той нарече „богове“ онези, към които дойде Божието слово – а Писанието не може да се отмени – 36 то на Този ли, когото Бог освети и прати на света, вие казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божи Син? 37 Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайтест. 25;; 38 но ако ги върша, макар и да не вярвате на Мен, вярвайте на делата, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мен и Аз в Него. 39 Тогава пак искаха да Го хванат, но Той избяга от ръката им. 40 И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-преди кръщаваше, и остана там. 41 И мнозина дойдоха при Него и казаха: Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което Йоан каза за този Човек, беше истинно. 42 И там мнозина повярваха в Него.