Jeremías 32 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Parábola del terreno

1 Esta es la palabra del SEÑOR, que vino a Jeremías en el año décimo del reinado de Sedequías en Judá, es decir, en el año dieciocho de Nabucodonosor. 2 En aquel tiempo el ejército del rey de Babilonia mantuvo sitiada a Jerusalén, y el profeta Jeremías estuvo preso en el patio de la guardia del palacio real. 3 Sedequías, el rey de Judá, lo tenía preso y le reprochaba: «¿Por qué andas profetizando: “Así dice el SEÑOR”? Andas proclamando que el SEÑOR dice: “Voy a entregar esta ciudad en manos del rey de Babilonia, y él la tomará; 4 y Sedequías, rey de Judá, no escapará de la mano de los babilonios, sino que será entregado en manos del rey de Babilonia y tendrá que enfrentarse con él cara a cara”. 5 Además, dices que el SEÑOR afirma: “Nabucodonosor se llevará a Sedequías a Babilonia, y allí se quedará hasta que yo vuelva a ocuparme de él”, y también: “Si combatís contra los babilonios, no venceréis”». 6 Jeremías respondió: «La palabra del SEÑOR vino a mí, 7 y me dijo: “Janamel, hijo de tu tío Salún, vendrá a pedirte que le compres el campo que está en Anatot, pues tienes el derecho y la responsabilidad de comprarlo por ser el pariente más cercano”.^[1] (Lv 25:25) 8 »En efecto, conforme a la palabra del SEÑOR, mi primo Janamel vino a verme en el patio de la guardia y me dijo: “Compra ahora mi campo que está en Anatot, en el territorio de Benjamín, ya que tú tienes el derecho y la responsabilidad de comprarlo por ser el pariente más cercano”. Entonces comprendí que esto era palabra del SEÑOR, 9 y le compré a mi primo Janamel el campo de Anatot por diecisiete monedas^[2] de plata. 10 Reuní a los testigos, firmé la escritura, la sellé y pagué el precio convenido. 11 Luego tomé la copia sellada y la copia abierta de la escritura con las condiciones de compra, 12 y se las entregué a Baruc, hijo de Nerías y nieto de Maseías, en presencia de Janamel, de los testigos que habían firmado la escritura y de todos los judíos que estaban sentados en el patio de la guardia. 13 Con ellos como testigos, le ordené a Baruc: 14 “Así dice el SEÑOR Todopoderoso, el Dios de Israel: ‘Toma la copia sellada y la copia abierta de esta escritura, y guárdalas en una vasija de barro para que se conserven mucho tiempo’. 15 Porque así dice el SEÑOR Todopoderoso, el Dios de Israel: ‘De nuevo volverán a comprarse casas, campos y viñedos en esta tierra’ ”. 16 »Después de entregarle la escritura a Baruc hijo de Nerías, oré al SEÑOR: 17 »¡Ah, SEÑOR mi Dios! Tú, con tu gran fuerza y tu brazo poderoso, has hecho los cielos y la tierra. Para ti no hay nada imposible. 18 Muestras tu fiel amor a multitud de generaciones, pero también castigas a los hijos por la iniquidad de sus antepasados. ¡Oh Dios grande y fuerte, tu nombre es el SEÑOR Todopoderoso! 19 Tus proyectos son grandiosos, y magníficas tus obras. Tus ojos observan todo lo que hace la humanidad para dar a cada uno lo que merece, según su conducta y los frutos de sus acciones. 20 Tú hiciste milagros y prodigios en la tierra de Egipto, y hasta el día de hoy los sigues haciendo, tanto en Israel como en todo el mundo; así te has conquistado la fama que hoy tienes. 21 Tú, con gran despliegue de poder, y con milagros, prodigios y gran terror, sacaste de Egipto a tu pueblo. 22 Le diste a Israel esta tierra, donde abundan la leche y la miel, tal como se lo habías jurado a sus antepasados. 23 Pero, cuando entraron y tomaron posesión de ella, no te obedecieron ni acataron tu ley, ni tampoco hicieron lo que les habías ordenado. Por eso les enviaste toda esta desgracia. 24 Ahora las rampas de ataque han llegado hasta la ciudad para conquistarla. A causa de la espada, el hambre y la pestilencia, la ciudad caerá en manos de los babilonios que la atacan. SEÑOR, todo lo que habías anunciado se está cumpliendo, y tú mismo lo estás viendo. 25 SEÑOR mi Dios, a pesar de que la ciudad caerá en manos de los babilonios, tú me has dicho: “Cómprate el campo al contado en presencia de testigos”». 26 Entonces vino la palabra del SEÑOR a Jeremías: 27 «Yo soy el SEÑOR, Dios de toda la humanidad. ¿Hay algo imposible para mí? 28 Por eso, así dice el SEÑOR: Voy a entregar esta ciudad en manos de los babilonios y de Nabucodonosor, su rey, y él la capturará. 29 Y los babilonios que ataquen esta ciudad entrarán en ella y le prenderán fuego, así como a las casas en cuyas azoteas se quemaba incienso a Baal y, para provocarme a ira, se derramaban libaciones a otros dioses. 30 Porque desde su juventud el pueblo de Israel y el de Judá no han hecho sino lo malo delante de mí. El pueblo de Israel no ha dejado de provocarme a ira con la obra de sus manos —afirma el SEÑOR—. 31 Desde el día en que construyeron esta ciudad hasta hoy, ella ha sido para mí motivo de ira y de furor. Por eso la quitaré de mi presencia, 32 por todo el mal que han cometido los pueblos de Israel y de Judá: ellos, sus reyes, sus jefes, sus sacerdotes y sus profetas, todos los habitantes de Judá y de Jerusalén. 33 Ellos no me miraron de frente, sino que me dieron la espalda. Y, aunque una y otra vez les enseñaba, no escuchaban ni aceptaban corrección. 34 Colocaban sus ídolos abominables en la casa que lleva mi nombre, y así la profanaban. 35 También construían altares a Baal en el valle de Ben Hinón, para pasar por el fuego a sus hijos e hijas en sacrificio a Moloc, cosa detestable que yo no les había ordenado, y que ni siquiera se me había ocurrido. De este modo hacían pecar a Judá. 36 »Por tanto, así dice el SEÑOR, Dios de Israel, acerca de esta ciudad que, según vosotros, caerá en manos del rey de Babilonia por la espada, el hambre y la pestilencia: 37 Voy a reunirlos de todos los países adonde en mi ira, furor y terrible enojo los dispersé, y los haré volver a este lugar para que vivan seguros. 38 Ellos serán mi pueblo, y yo seré su Dios. 39 Haré que haya coherencia entre su pensamiento y su conducta, a fin de que siempre me teman, para su propio bien y el de sus hijos. 40 Haré con ellos un pacto eterno: Nunca dejaré de estar con ellos para mostrarles mi favor; pondré mi temor en sus corazones, y así no se apartarán de mí. 41 Me regocijaré en favorecerlos, y con todo mi corazón y con toda mi alma los plantaré firmemente en esta tierra. 42 »Así dice el SEÑOR: Tal como traje esta gran calamidad sobre este pueblo, yo mismo voy a traer sobre ellos todo el bien que les he prometido. 43 Se comprarán campos en esta tierra, de la cual vosotros decís: “Es una tierra desolada, sin gente ni animales, porque fue entregada en manos de los babilonios”. 44 En la tierra de Benjamín y en los alrededores de Jerusalén, en las ciudades de Judá, de la región montañosa, de la llanura y del Néguev, se comprarán campos por dinero, se firmarán escrituras y se sellarán ante testigos —afirma el SEÑOR—, porque yo cambiaré su suerte».

Верен

de Veren

1 Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА в десетата година на юдовия цар Седекия. Тази година беше осемнадесетата година на Навуходоносор. 2 А тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Ерусалим, а пророк Еремия беше затворен в двора на стражата, който е в дома на юдовия цар. 3 Защото юдовият цар Седекия го беше затворил, казвайки: Защо пророкуваш и казваш: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го превземе^[1]. 4 И юдовият цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, а със сигурност ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар и ще говори с него уста с уста, и очите му ще видят неговите очи. 5 И ще заведе Седекия във Вавилон и той ще бъде там, докато го посетя, заявява ГОСПОД. И ако воювате против халдейците, няма да успеете! 6 И Еремия каза: ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 7 Ето, Анамеил, синът на чичо ти Селум, ще дойде при теб и ще каже: Купи за себе си нивата ми, която е в Анатот, защото твое е правото на сродник да я откупиш! 8 И Анамеил, синът на чичо ми, дойде при мен в двора на стражата според ГОСПОДНОТО слово и ми каза: Купи, моля те, нивата ми, която е в Анатот във вениаминовата земя, защото твое е правото да я наследиш и твое е правото да я откупиш; купи я за себе си. И разбрах, че това беше ГОСПОДНОТО слово. 9 И купих нивата, която е в Анатот, от Анамеил, сина на чичо ми, и му претеглих парите, седемнадесет сикъла сребро. 10 И написах запис и сложих печат, и повиках свидетели^[2] и претеглих среброто на везните. 11 И взех записа за покупката – запечатания, според заповедта и наредбата, и отворения – 12 и предадох записа за покупката на Варух, сина на Нирия, син на Маасия, пред Анамеил, сина на чичо ми, и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всичките юдеи, които седяха в двора на стражата. 13 И заповядах на Варух пред тях и казах: 14 Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Вземи тези записи – този запис за покупката, и запечатания, и този отворен запис – и ги сложи в пръстен съд, за да стоят много дни. 15 Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Пак ще се купуват къщи и ниви, и лозя в тази земяст. 43-44;. 16 И след като предадох записа за покупката на Варух, сина на Нирия, се помолих на ГОСПОДА и казах: 17 О, Господи БОЖЕ, ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца. Няма нищо невъзможно за Теб^[3], 18 който оказваш милост на хиляди поколения и отплащаш беззаконието на бащите в пазвата на синовете им след тях – великият, могъщият Бог, ГОСПОД на Войнствата е Името Му, 19 велик в намерение и силен в дело, чиито очи са отворени над всички пътища на човешките синове, за да отдадеш на всекиго според пътищата му и според плода на делата му, 20 който си извършил знамения и чудеса в египетската земя, известни и до този ден и в Израил, и между другите хора, и си Си придобил име каквото е днес; 21 и си извел народа Си Израил от египетската земя със знамения и чудеса^[4], с мощна ръка и с простряна мишца, и с голям ужас; 22 и си им дал тази земя, за която си се заклел на бащите им да им я дадеш – земя, в която текат мляко и мед. 23 И те влязоха и я завладяха, но не слушаха гласа Ти и не ходиха по закона Ти, и не вършиха нищо от това, което им беше заповядал да вършат. И ти докара върху тях цялото това зло. 24 Ето насипите стигнаха до града, за да го превземат! И градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради меча и глада, и мора^[5]. И това, което си говорил, стана – ето, Ти виждаш! 25 Но Ти, Господи БОЖЕ, ми каза: Купи си нивата с пари и повикай свидетелист. 15-44; – а градът е предаден в ръката на халдейцитест. 24;! 26 И ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия и каза: 27 Ето, Аз съм ГОСПОД, Бог на всяка плът; има ли нещо невъзможно за Мен^[6]? 28 Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз предавам този град в ръката на халдейците и в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, и той ще го превземест. 3;. 29 И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и ще запалят този град, и ще го изгорят заедно с къщите, върху чиито покриви кадяха на Ваал и принасяха възлияния на други богове, за да Ме разгневяват. 30 Защото израилевите синове и юдовите синове вършеха само това, което беше зло пред Мен, от младостта си; защото израилевите синове не правеха друго, освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, заявява ГОСПОД. 31 Защото от деня, в който е бил построен този град, и до днес, той е предизвиквал гнева Ми и яростта Ми, за да го отхвърля отпред Себе Си, 32 заради цялото зло на израилевите синове и юдовите синове, което вършиха, за да Ме разгневяват^[7] – те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им, юдовите мъже и ерусалимските жители. 33 Те обърнаха към Мен гръб, а не лице. И Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, но те не послушаха да приемат поука, 34 а сложиха гнусотиите си в дома, който се нарича с Моето Име, и го оскверниха. 35 И построиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огън за Молох – което не съм заповядал и не Ми е идвало на ум, да извършат тази мерзост, и да въведат Юда в грях. 36 И затова, сега така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, за този град, за който вие казвате: Предаден е в ръката на вавилонския цар с меч, с глад и с морст. 24;: 37 Ето, ще ги събера от всички земи, където ги бях изгонил в гнева Си и в яростта Си, и в голямо негодувание. И ще ги върна на това място и ще ги населя в безопасност. 38 И те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог. 39 И ще им дам едно сърце и един път, за да се боят винаги от Мен, за тяхно добро и за добро на синовете им след тях. 40 И ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях да им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мен, за да не отстъпят от Мен. 41 И ще се радвам за тях да им правя добро и ще ги насадя в тази земя в истина, с цялото Си сърце и с цялата Си душа. 42 Защото така казва ГОСПОД: Както докарах върху този народ цялото това голямо зло, така ще докарам върху него и цялото добро, което съм говорил за тях. 43 И ще се купуват ниви в тази земя, за която казвате: Пуста е, без човек и животно; предадена е в ръката на халдейците^[8]. 44 Ще купуват ниви с пари и ще пишат записи, и ще ги запечатват, и ще викат свидетели^[9] във вениаминовата земя и в ерусалимските околности, и в юдовите градове, и в планинските градове и в градовете в низината, и в южните градове, защото ще ги върна от плен, заявява ГОСПОД.