Jeremías 14 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Sequía, hambre y espada

1 Esta es la palabra del SEÑOR, que vino a Jeremías con motivo de la sequía: 2 «Judá está de luto y sus ciudades desfallecen; hay lamentos en el país, y sube el clamor de Jerusalén. 3 Los nobles mandan por agua a sus siervos, y estos van a las cisternas, pero no la encuentran. Avergonzados y confundidos, vuelven con sus cántaros vacíos y cubriéndose la cabeza. 4 El suelo está agrietado, porque no llueve en el país. Avergonzados están los campesinos, cubriéndose la cabeza. 5 Aun las ciervas en el campo abandonan a sus crías por falta de pastos. 6 Parados sobre las lomas desiertas, y con los ojos desfallecientes, los asnos salvajes jadean como chacales porque ya no tienen hierba». 7 Aunque nuestras iniquidades nos acusan, tú, SEÑOR, actúas por causa de tu nombre; muchas son nuestras infidelidades; ¡contra ti hemos pecado! 8 Tú, esperanza y salvación de Israel en momentos de angustia, ¿por qué actúas en el país como un peregrino, como un viajero que solo pasa la noche? 9 ¿Por qué te encuentras confundido, como un guerrero impotente para salvar? SEÑOR, tú estás en medio de nosotros, y se nos llama por tu nombre; ¡no nos abandones! 10 Así dice el SEÑOR acerca de este pueblo: «Les encanta vagabundear; no refrenan sus pies. Por eso yo no los acepto, sino que voy a recordar sus iniquidades y a castigar sus pecados». 11 Entonces el SEÑOR me dijo: «No ruegues por el bienestar de este pueblo. 12 Aunque ayunen, no escucharé sus clamores; aunque me ofrezcan holocaustos y ofrendas de cereal, no los aceptaré. En verdad, voy a exterminarlos con la espada, el hambre y la peste». 13 Pero yo respondí: «¡Ah, SEÑOR mi Dios! Los profetas les dicen que no se enfrentarán con la espada ni pasarán hambre, sino que tú les concederás una paz duradera en este lugar». 14 El SEÑOR me contestó: «Lo que están profetizando en mi nombre esos profetas es mentira. Yo no los he enviado, ni les he dado ninguna orden, y ni siquiera les he hablado. Lo que os están profetizando son visiones engañosas, adivinaciones vanas y delirios de su propia imaginación. 15 Por eso, así dice el SEÑOR: “En cuanto a los profetas que profetizan en mi nombre sin que yo los haya enviado, y que además dicen que no habrá espada ni hambre en este país, ellos mismos morirán de hambre y a filo de espada. 16 Y el pueblo al que profetizan será arrojado a las calles de Jerusalén a causa del hambre y de la espada, y no habrá quien los entierre, ni a ellos ni a sus esposas, ni a sus hijos, ni a sus hijas; también les echaré encima su propia maldad”. 17 »Tú les dirás lo siguiente: »“Que corran lágrimas de mis ojos día y noche, sin cesar, porque la virginal hija de mi pueblo ha sufrido una herida terrible, ¡un golpe muy duro! 18 Si salgo al campo, veo los cuerpos de los muertos a filo de espada; si entro en la ciudad, veo los estragos que el hambre ha producido. Tanto el profeta como el sacerdote andan errantes en el país sin saber lo que hacen”». 19 ¿Has rechazado por completo a Judá? ¿Detestas a Sión? ¿Por qué nos has herido de tal modo que ya no tenemos remedio? Esperábamos tiempos de paz, pero nada bueno recibimos. Esperábamos tiempos de salud, pero solo nos llegó el terror. 20 Reconocemos, SEÑOR, nuestra maldad, y la iniquidad de nuestros padres; ¡hemos pecado contra ti! 21 Por causa de tu nombre, no nos desprecies; no deshonres tu trono glorioso. ¡Acuérdate de tu pacto con nosotros! ¡No lo quebrantes! 22 ¿Acaso hay entre los ídolos falsos alguno que pueda hacer llover? SEÑOR y Dios nuestro, ¿acaso no eres tú, y no el cielo mismo, el que manda los aguaceros? Tú has hecho todas estas cosas; por eso esperamos en ti.

Верен

de Veren

1 ГОСПОДНОТО слово, което беше към Еремия относно сушата: 2 Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига. 3 И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си. 4 Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си. 5 Дори и кошутата на полето ражда и изоставя малкото си, понеже няма трева. 6 И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат, понеже няма зеленина. 7 При все че беззаконията ни свидетелстват против нас, ГОСПОДИ, подействай заради Името Си^[1]! Защото са много нашите отстъпничества, съгрешихме против Теб. 8 Надеждо на Израил, Спасителю негов във време на беда, защо да бъдеш като пришълец в земята и като пътник, отбил се да пренощува? 9 Защо да бъдеш като смаян човек, като силен, който не може да избави? Но Ти си сред нас, ГОСПОДИ, с Твоето Име се наричаме; не ни оставяй! 10 Така казва ГОСПОД на този народ: Така обикнаха да скитат, не въздържаха краката си, и ГОСПОД не благоволи в тях. Сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им. 11 И ГОСПОД ми каза: Недей да се молиш за този народ за добро. 12 Когато постят, няма да послушам вика им и когато принесат всеизгаряния и хлебни приноси, няма да благоволя в тях, а ще ги довърша с меч и с глад, и с мор. 13 И казах: Ах, Господи БОЖЕ! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч и глад няма да има у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място. 14 И ГОСПОД ми каза: Пророците пророкуват лъжа в Моето Име. Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение и гадание и суетата и измамата на сърцето си. 15 Затова, така казва ГОСПОД за пророците, които пророкуват в Моето Име, а Аз не съм ги изпратил; и те казват: Меч и глад няма да има в тази земя! – с меч и с глад ще бъдат изтребени онези пророци. 16 А народът, на който те пророкуват, ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици от глад и меч и няма да има кой да ги погребе, тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им; защото ще излея върху тях злината им. 17 И ще им кажеш това слово: Очите ми ронят сълзи нощем и денем и не престават, защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поражение, с много тежка рана. 18 Ако изляза на полето, ето, убитите с меч! И ако дойда в града, ето, изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът се лутат в земята и не знаят какво да се прави. 19 Съвсем ли си отхвърлил Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, така че няма за нас изцеление? Надявахме се на мир, но нищо добро не дойде; и на време на изцеление, но, ето, ужас! 20 Признаваме, ГОСПОДИ, безбожието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили против Теб. 21 Не се отвращавай от нас заради Името Си^[2]; не опозорявай славния Си престол! Спомни си, не нарушавай завета Си с нас! 22 Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? И небето от себе си ли дава проливни дъждове? Не си ли Ти, ГОСПОДИ, Боже наш? И на Теб се надяваме, защото Ти си направил всичко това.