Jeremías 12 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Queja de Jeremías

1 Tú, SEÑOR, eres justo cuando discuto contigo. Sin embargo, quisiera exponerte algunas cuestiones de justicia. ¿Por qué prosperan los malvados? ¿Por qué viven tranquilos los traidores? 2 Tú los plantas, y ellos echan raíces; crecen y dan fruto. Te tienen cerca de su boca, pero estás lejos de su corazón. 3 SEÑOR, tú me conoces; tú me ves y sabes lo que siento por ti. Arrástralos como ovejas al matadero; apártalos para el día de la matanza. 4 ¿Hasta cuándo estará seca la tierra, y marchita la hierba de todos los campos? Los animales y las aves se mueren por la maldad de los que habitan el país, quienes se atreven a decir: «Dios no verá nuestro fin».

Respuesta de Dios

5 «Si los que corren a pie han hecho que te canses, ¿cómo competirás con los caballos? Si te sientes confiado en una tierra tranquila, ¿qué harás en la espesura del Jordán? 6 Aun tus hermanos, los de tu propia familia, te han traicionado y gritan contra ti. Por más que te digan cosas agradables, no confíes en ellos. 7 »He abandonado mi casa, he rechazado mi herencia, he entregado a mi pueblo amado en poder de sus enemigos. 8 Mis herederos se han comportado conmigo como leones en la selva. Lanzan rugidos contra mí; por eso los aborrezco. 9 Mi heredad es para mí como un ave de muchos colores acosada por las aves de rapiña. ¡Id y reunid a todos los animales salvajes! ¡Traedlos para que la devoren! 10 Muchos pastores han destruido mi viña, han pisoteado mi terreno; han hecho de mi hermosa parcela un desierto desolado. 11 La han dejado en ruinas, seca y desolada ante mis ojos; todo el país ha sido arrasado porque a nadie le importa. 12 Sobre todas las lomas del desierto vinieron depredadores. La espada del SEÑOR destruirá al país de un extremo al otro, y para nadie habrá paz. 13 Sembraron trigo y cosecharon espinos; ¡de nada les valió su esfuerzo! Por causa de la ardiente ira del SEÑOR se avergonzarán de sus cosechas». 14 Así dice el SEÑOR: «En cuanto a todos los vecinos malvados que tocaron la heredad que le di a mi pueblo Israel, los arrancaré de sus tierras, y a la tribu de Judá la quitaré de en medio de ellos. 15 Después que los haya desarraigado, volveré a tener compasión de ellos, y los haré regresar, cada uno a su heredad y a su propio país. 16 Y, si aprenden bien los caminos de mi pueblo, y, si así como enseñaron a mi pueblo a jurar por Baal, aprenden a jurar por mi nombre y dicen: “Por la vida del SEÑOR”, entonces serán establecidos en medio de mi pueblo. 17 Pero a la nación que no obedezca, la desarraigaré por completo y la destruiré», afirma el SEÑOR.

Верен

de Veren

1 Праведен си, ГОСПОДИ, когато споря с Теб. Но нека поговоря с Теб за присъдите Ти. Защо успява пътят на безбожните и благоденстват всички, които вършат коварства? 2 Насадил си ги и те даже се закорениха, растат и даже принасят плод. Ти си близо в устата им, но далеч от сърцата им. 3 Но Ти, ГОСПОДИ, ме познаваш, виждаш ме и изпитваш сърцето ми спрямо Теб. Отдели ги като овце за клане и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани. 4 Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялото поле? Заради злината на жителите ѝ загинаха животните и птиците, защото казаха: Той няма да види края ни. 5 Ако тичаш с пешаците и те те изморят, то как ще се надпреварваш с конете? И ако се чувстваш сигурен само в мирна земя, какво ще правиш в прииждането на Йордан? 6 Защото и братята ти и бащиният ти дом, и те постъпиха невярно с теб, и те извикаха след теб с пълно гърло. Не им вярвай, когато ти говорят добро. 7 Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, предадох любимото на душата Си в ръката на враговете му. 8 Наследството Ми стана за Мен като лъв в гора, надигна гласа си против Мен, затова го намразих. 9 Наследството Ми е за Мен като пъстра хищна птица, хищните птици отвред са против него. Идете, съберете всичките полски зверове, докарайте ги за ядене. 10 Много пастири развалиха лозето Ми, потъпкаха дела Ми, обърнаха скъпоценния Ми дял в пустинна степ. 11 Направиха го пустош; опустошен жалее пред Мен; цялата земя е опустошена, защото никой не взе присърце. 12 По всички голи височини на пустинята дойдоха разорители, защото мечът на ГОСПОДА пояжда от единия край на земята до другия край на земята. Няма мир за никоя плът. 13 Сяха жито, но пожънаха тръни; трудиха се, но няма да се ползват. И ще се посрамите от произведенията си пред пламенния гняв на ГОСПОДА. 14 Така казва ГОСПОД за всичките ми зли съседи, които посягат на наследството, което дадох за притежание на народа Си, на Израил: Ето, ще ги изтръгна от земята им и ще изтръгна юдовия дом отсред тях. 15 И след като ги изтръгна, отново ще им окажа милост и ще ги върна, всеки в наследството му и всеки в земята му. 16 И ако добре научат пътя на Моя народ, да се кълнат в Името Ми: Жив е ГОСПОД! – както те научиха Моя народ да се кълне във Ваал – тогава и те ще се съградят сред народа Ми. 17 Но ако не послушат, ще изтръгна онзи народ, ще изтръгна и изтребя, заявява ГОСПОД.