1«Me di a conocer a los que no preguntaban por mí; dejé que me hallaran los que no me buscaban. A una nación que no invocaba mi nombre le dije: “¡Aquí estoy!”2Todo el día extendí mis manos hacia un pueblo rebelde, que va por mal camino, siguiendo sus propias ideas.3Es un pueblo que en mi propia cara constantemente me provoca; que ofrece sacrificios en los jardines y quema incienso en los altares;4que se sienta entre los sepulcros y pasa la noche en vigilias secretas; que come carne de cerdo, y en sus ollas cocina caldo impuro;5que dicen: “¡Mantente alejado! ¡No te acerques a mí! ¡Soy demasiado sagrado para ti!” Todo esto me fastidia como humo en la nariz; ¡es un fuego que arde todo el día!6»Ante mí ha quedado escrito; no guardaré silencio. Les daré su merecido; lo sufrirán en carne propia,7tanto por vuestras iniquidades como por las de vuestros padres —dice el SEÑOR—. Por cuanto ellos quemaron incienso en las montañas y me desafiaron en las colinas, les haré sufrir en carne propia las consecuencias de sus acciones pasadas».8Así dice el SEÑOR: «Cuando alguien encuentra un buen racimo de uvas, dice: “No voy a dañarlo, porque todavía tiene jugo”. Del mismo modo actuaré yo por amor a mis siervos: No los destruiré a todos.9De Jacob sacaré descendientes, y de Judá, a los que poseerán mis montañas. Las heredarán mis elegidos, y allí morarán mis siervos.10Para mi pueblo que me busca, Sarón será redil de ovejas; el valle de Acor, corral de vacas.11»Pero a vosotros que abandonáis al SEÑOR y os olvidáis de mi monte santo, que para los dioses de la Fortuna y del Destino preparáis mesas y servís vino mezclado,12os destinaré a la espada; ¡todos vosotros os inclinaréis para ser degollados! Porque llamé y no me respondisteis, hablé y no me escuchasteis. Más bien, hicisteis lo malo ante mis ojos y optasteis por lo que no me agrada».13Por eso, así dice el SEÑOR omnipotente: «Mis siervos comerán, pero vosotros pasaréis hambre; mis siervos beberán, pero vosotros sufriréis sed; mis siervos se alegrarán, pero vosotros seréis avergonzados.14Mis siervos cantarán con alegría de corazón, pero vosotros clamaréis con corazón angustiado; ¡gemiréis con espíritu quebrantado!15Mis escogidos heredarán vuestro nombre como una maldición. El SEÑOR omnipotente os dará muerte, pero a sus siervos les dará un nombre diferente.16Cualquiera que en el país invoque una bendición, lo hará por el Dios de la verdad; y cualquiera que jure en esta tierra, lo hará por el Dios de la verdad. Las angustias del pasado han quedado en el olvido, las he borrado de mi vista.
Un cielo nuevo y una tierra nueva
17»Prestad atención, voy a crear un cielo nuevo y una tierra nueva. No volverán a mencionarse las cosas pasadas, ni se traerán a la memoria.18Alegraos más bien, y regocijaos por siempre, por lo que estoy a punto de crear: he aquí que voy a crear una Jerusalén feliz, un pueblo lleno de alegría.19Me regocijaré por Jerusalén y me alegraré en mi pueblo; no volverán a oírse en ella voces de llanto ni gritos de clamor.20»Nunca más habrá en ella niños que vivan pocos días, ni ancianos que no completen sus años. El que muera a los cien años será considerado joven; pero el que no llegue[1] a esa edad será considerado maldito.21Construirán casas y las habitarán; plantarán viñas y comerán de su fruto.22Ya no construirán casas para que otros las habiten, ni plantarán viñas para que otros coman. Porque los días de mi pueblo serán como los de un árbol; mis escogidos disfrutarán de las obras de sus manos.23No trabajarán en vano, ni tendrán hijos para la desgracia; tanto ellos como su descendencia serán simiente bendecida por el SEÑOR.24Antes que me llamen, yo les responderé; todavía estarán hablando cuando ya los habré escuchado.25El lobo y el cordero pacerán juntos; el león comerá paja como el buey, y la serpiente se alimentará de polvo. En todo mi monte santo no habrá quien haga daño ni destruya», dice el SEÑOR.
Isaías 65
Верен
de Veren1Потърсен бях от онези, които не питаха за Мен, намерен бях от онези, които не Ме търсеха. Казах: Ето Ме! ето Ме! – на народ, който не беше наречен с Името Ми.2Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен, който ходи по недобър път след своите помисли;3народ, който постоянно ме дразни в лицето Ми, коли жертви по градините и кади върху олтари от кирпичи;4който седи в гробовете и нощува в скришни места; който яде свинско месо и в съдовете му има вариво от гнусотии;5който казва: Махни се от мен, не се приближавай до мен, защото аз съм по-свят от теб! Такива са дим в ноздрите Ми, огън, горящ цял ден.6Ето, писано е пред Мен; няма да мълча, ще отплатя; да, ще отплатя в пазвите им7вашите беззакония и беззаконията на бащите ви, казва ГОСПОД, които кадиха по планините и Ме хулиха по хълмовете. Затова Аз ще отмеря първо отплатата им в пазвата им.8Така казва ГОСПОД: Както когато в грозда има сок, казват: Не го разваляй, защото има благословение в него! – така ще направя заради слугите Си, за да не изтребя всичко.9Ще произведа потомък от Яков и от Юда – наследник на планините Си. Избраните Ми ще я наследят и слугите Ми ще се заселят там.10И Сарон ще бъде пасбище за стада и долината Ахор – място, където лежат говеда – за народа Ми, който ме потърси.11А вие, които оставяте ГОСПОДА, които забравяте светия Ми хълм, които приготвяте трапеза за Гад[1] и които правите възлияние за Мени[2],12вас ще определя за меч и вие всички ще се наведете за клане – защото виках, но не отговаряхте, говорех, но не слушахте, а вършехте онова, което беше зло пред Мен и избрахте това, в което нямам благоволение.13Затова, така казва Господ БОГ: Ето, слугите Ми ще ядат, а вие ще гладувате; ето, слугите Ми ще пият, а вие ще жадувате; ето, слугите Ми ще се радват, а вие ще се посрамите;14ето, слугите Ми ще пеят от сърдечна радост, а вие ще викате от сърдечна болка и ще ридаете от съкрушен дух.15И ще оставите името си на избраните Ми за клетва. И Господ БОГ ще те умъртви, а слугите Си ще нарече с друго име;16така че, който се благославя на земята, да се благославя в Бога на истината[3]; и който се кълне на земята, да се кълне в Бога на истината; защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите Ми.17Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се споменават и няма да дойдат на ум;18а се веселете и се радвайте вечно в онова, което създавам! Защото, ето, създавам Ерусалим за радост и народа му – за веселие.19И ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за народа Си, и вече няма да се чуе в него глас на плач и глас на вопъл.20И там няма вече да има кърмаче, което да живее само няколко дни, и старец, който да не е изпълнил дните си; защото момчето ще умре на сто години, а който не достигне сто години, ще се счита за проклет.21И ще построят къщи и ще живеят в тях; и ще насадят лозя и ще ядат плода им.22Няма да построят, а друг да живее; няма да насадят, а друг да яде; защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво и избраните Ми ще употребят делото на ръцете си.23Няма да се трудят напразно и няма да раждат деца за внезапна гибел, защото те са род на благословените от ГОСПОДА и потомството им с тях.24И преди още да извикат, Аз ще отговарям; докато още говорят, Аз ще чувам.25Вълкът и агнето ще пасат заедно и лъвът ще яде слама като говедото, а храна на змията ще бъде пръстта. Няма да повреждат и няма погубват по целия Ми свят хълм, казва ГОСПОД.