1»Desciende, siéntate en el polvo, hija virginal de Babilonia; siéntate en el suelo, hija de los caldeos, pues ya no hay trono. Nunca más se te llamará tierna y delicada.2Toma piedras de molino, y muele la harina; quítate el velo. Levántate las faldas, desnúdate las piernas, y cruza los ríos.3Tu desnudez quedará al descubierto; quedará expuesta tu vergüenza. Voy a tomar venganza, y a nadie perdonaré».4Nuestro Redentor es el Santo de Israel; su nombre es el SEÑOR Todopoderoso.5«Siéntate en silencio, hija de los caldeos; entra en las tinieblas. Porque nunca más se te llamará “soberana de los reinos”.6Yo estaba enojado con mi pueblo; por eso profané mi heredad. Los entregué en tu mano, y no tuviste compasión de ellos. Pusiste sobre los ancianos un yugo muy pesado.7Dijiste: “¡Por siempre seré la soberana!” Pero no consideraste esto, ni reflexionaste sobre su final.8»Ahora escucha esto, voluptuosa; tú, que moras confiada y te dices a ti misma: “Yo soy, y no hay otra fuera de mí. Nunca enviudaré ni me quedaré sin hijos”.9De repente, en un solo día, ambas cosas te sorprenderán: la pérdida de tus hijos y la viudez te abrumarán por completo, a pesar de tus muchas hechicerías y de tus poderosos encantamientos.10Tú has confiado en tu maldad, y has dicho: “Nadie me ve”. Tu sabiduría y tu conocimiento te engañan cuando a ti misma te dices: “Yo soy, y no hay otra fuera de mí”.11Pero vendrá sobre ti una desgracia que no sabrás conjurar; caerá sobre ti una calamidad que no podrás evitar. ¡Una catástrofe que ni te imaginas vendrá de repente sobre ti!12»Persiste, entonces, en tus encantamientos y en tus muchas hechicerías, en las que te has ejercitado desde la niñez. Tal vez tengas éxito, tal vez puedas provocar terror.13¡Los muchos consejos te han fatigado! Que se presenten tus astrólogos, los que observan las estrellas, los que hacen predicciones mes a mes, ¡que te salven de lo que viene sobre ti!14¡Míralos! Son como la paja, y el fuego los consumirá. Ni a sí mismos pueden salvarse del poder de las llamas. Aquí no hay brasas para calentarse, ni fuego para sentarse ante él.15Eso son para ti los hechiceros con quienes te has ejercitado, y con los que has negociado desde tu juventud. Cada uno sigue en su error; no habrá quien pueda salvarte.
Isaías 47
Верен
de Veren1Слез и седни в праха, девице, дъще вавилонска. Седни на земята, няма вече престол, дъще халдейска, защото няма вече да те наричат изтънчена и изнежена.2Вземи ръчната мелница и мели брашно; махни булото си, вдигни полите си, открий краката си, мини през реки.3Голотата ти ще се открие, да, срамът ти ще се види. Ще си отмъстя и няма да пожаля никого.4Изкупителят ни – ГОСПОД на Войнствата е Името Му, Светият Израилев.5Седи в мълчание и влез в мрака, дъще халдейска, защото няма вече да те наричат господарка на царствата.6Разгневих се на народа Си, оскверних наследството Си и ги предадох в ръката ти. Ти не им оказа милост, наложи твърде тежкия си ярем върху стареца.7И каза: Вечно ще бъда господарка! И не взе това присърце и не помисли за края му.8И сега, чуй това, ти, отдадена на разкош, която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм и освен мен няма друга! Няма да седя вдовица и няма да зная обезчадяване.9Ще дойдат върху теб и двете тези, в миг, в един ден – обезчадяване и вдовство; в пълнотата си ще дойдат върху теб въпреки многото ти заклинания и голямото изобилие на магиите ти.10И ти беше дръзка в злината си и казваше: Никой не ме вижда! Мъдростта ти и знанието ти те отвърнаха и ти каза в сърцето си: Аз съм и освен мен няма друга!11Затова ще дойде върху теб зло и няма да можеш да го отвърнеш с магии; и ще те връхлети беда и няма да можеш да я покриеш; и ще дойде внезапно върху теб опустошение и няма да го знаеш.12Застани сега с магиите си и с многото си заклинания, в които си се трудила от младостта си! Може би ще имаш полза! Може би ще уплашиш някого!13Умори се в многото си съвещания. Нека застанат сега астролозите, звездобройците и предвещателите по новолунията и да те спасят от това, което идва върху теб!14Ето, станаха като плява, огън ги изгори. Не можаха да спасят живота си от силата на пламъка. Не е въглен да се стопли човек на него, или огън, да седне човек пред него.15Такива ти станаха онези, за които си се трудила, с които си търгувала от младостта си. Лутат се всеки на своя страна и няма кой да те спаси.