Isaías 40 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Consuelo para el pueblo de Dios

1 ¡Consolad, consolad a mi pueblo! —dice vuestro Dios—. 2 Hablad con cariño a Jerusalén, y anunciadle que ya ha cumplido su tiempo de servicio, que ya ha pagado por su iniquidad, que ya ha recibido de la mano del SEÑOR el doble por todos sus pecados. 3 Una voz proclama: «Preparad en el desierto un camino para el SEÑOR; enderezad en la estepa un sendero para nuestro Dios. 4 Que se levanten todos los valles, y se allanen todos los montes y colinas; que el terreno escabroso se nivele y se alisen las quebradas. 5 Entonces se revelará la gloria del SEÑOR, y la verá toda la humanidad. El SEÑOR mismo lo ha dicho». 6 Una voz dice: «Proclama». «¿Y qué voy a proclamar?», respondo yo.^[1] «Que todo mortal es como la hierba, y toda su gloria como la flor del campo. 7 La hierba se seca y la flor se marchita, porque el aliento del SEÑOR sopla sobre ellas. Sin duda, el pueblo es hierba. 8 La hierba se seca y la flor se marchita, pero la palabra de nuestro Dios permanece para siempre». 9 Sión, portadora de buenas noticias, ¡súbete a una alta montaña! Jerusalén, portadora de buenas noticias, ¡alza con fuerza tu voz! Álzala, no temas; di a las ciudades de Judá: «¡Aquí está vuestro Dios!» 10 Mirad, el SEÑOR omnipotente llega con poder, y con su brazo gobierna. Su galardón lo acompaña; su recompensa lo precede. 11 Como un pastor que cuida su rebaño, recoge los corderos en sus brazos; los lleva junto a su pecho, y guía con cuidado a las recién paridas. 12 ¿Quién ha medido las aguas con la palma de su mano, y abarcado entre sus dedos la extensión de los cielos? ¿Quién metió en una medida el polvo de la tierra? ¿Quién pesó en una balanza las montañas y los cerros? 13 ¿Quién puede medir el alcance del espíritu del SEÑOR, o quién puede servirle de consejero? 14 ¿A quién consultó el SEÑOR para ilustrarse, y quién le enseñó el camino de la justicia? ¿Quién le impartió conocimiento o le hizo conocer la senda de la inteligencia? 15 A los ojos de Dios, las naciones son como una gota de agua en un balde, como una mota de polvo en una balanza. El SEÑOR pesa las islas como si fueran polvo fino. 16 El Líbano no alcanza para el fuego de su altar, ni todos sus animales para los holocaustos. 17 Todas las naciones no son nada en su presencia; no tienen para él valor alguno. 18 ¿Con quién compararéis a Dios? ¿Con qué imagen lo representaréis? 19 Al ídolo, un escultor lo funde; un joyero lo enchapa en oro y le labra cadenas de plata. 20 El que es muy pobre para ofrendar escoge madera que no se pudra, y busca un hábil artesano para erigir un ídolo que no se caiga. 21 ¿Acaso vosotros no lo sabíais? ¿No os habíais enterado? ¿No se os dijo desde el principio? ¿No lo entendisteis desde la fundación del mundo? 22 Él reina sobre la bóveda de la tierra, cuyos habitantes son como langostas. Él extiende los cielos como un toldo, y los despliega como una tienda para ser habitada. 23 Él anula a los poderosos, y a nada reduce a los gobernantes de este mundo. 24 Escasamente han sido plantados, apenas han sido sembrados, apenas echan raíces en la tierra, cuando él sopla sobre ellos y se marchitan; ¡y el huracán los arrasa como paja! 25 «¿Con quién, entonces, me compararéis? ¿Quién es como yo?», dice el Santo. 26 Alzad los ojos y mirad a los cielos: ¿Quién ha creado todo esto? El que ordena la multitud de estrellas una por una, y llama a cada una por su nombre. ¡Es tan grande su poder, y tan poderosa su fuerza, que no falta ninguna de ellas! 27 ¿Por qué murmuras, Jacob? ¿Por qué refunfuñas, Israel: «Mi camino está escondido del SEÑOR; mi Dios ignora mi derecho»? 28 ¿Acaso no lo sabes? ¿Acaso no te has enterado? El SEÑOR es el Dios eterno, creador de los confines de la tierra. No se cansa ni se fatiga, y su inteligencia es insondable. 29 Él fortalece al cansado y acrecienta las fuerzas del débil. 30 Aun los jóvenes se cansan, se fatigan, y los muchachos tropiezan y caen; 31 pero los que confían en el SEÑOR renovarán sus fuerzas; volarán como las águilas: correrán y no se fatigarán, caminarán y no se cansarán.

Верен

de Veren

1 Утешавайте, утешавайте народа Ми, казва вашият Бог. 2 Говорете по сърцето на Ерусалим и извикайте към него, че времето на робуването му се изпълни, че беззаконието му се прости, защото взе от ръката на ГОСПОДА двойно за всичките си грехове. 3 Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя на ГОСПОДА! Права направете в степта пътеката за нашия Бог. 4 Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши; кривото ще стане право и неравните места – равнина. 5 И славата на ГОСПОДА ще се яви и всяка плът заедно ще я види; защото устата на ГОСПОДА изговори това. 6 Глас на един, който казва: Провъзгласи! И се отговори: Какво да провъзглася? Всяко създание е трева и цялата му красота – като полския цвят. 7 Тревата изсъхна, цветът ѝ окапа, защото диханието ГОСПОДНО подухна върху него. Наистина народът е трева. 8 Тревата изсъхна, цветът ѝ окапа, но словото на нашия Бог ще трае до века. 9 Изкачи се на висока планина, ти, Сионе, който носиш добра вест! Издигни силно гласа си, ти, Ерусалиме, който носиш добра вест! Издигни глас, не бой се, кажи на юдовите градове: Ето вашият Бог! 10 Ето, Господ БОГ ще дойде със сила и силата Му ще владее за Него. Ето, наградата Му е с Него и отплатата Му – пред Него. 11 Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата със силата Си, ще ги носи в пазвата Си и ще води полека дойните. 12 Кой е премерил водите с шепата си и измерил небесата с педя, побрал в мярка пръстта на земята и претеглил планините с теглилка и хълмовете – с везни? 13 Кой е измерил Духа ГОСПОДЕН и като Негов съветник Го е научил? 14 С кого се е съветвал, че да Му е дал разум и да Го е научил на пътя на правосъдието, и да Го е научил на знание, и да Му е показал пътя на разума? 15 Ето, народите са като капка от ведро и се считат като ситен прашец на везните. Ето, островите са като ситен прах, който се вдига. 16 И Ливан не стига за гориво и животните му не стигат за всеизгаряне. 17 Всичките народи са като нищо пред Него, считат се пред Него за по-малко от нищо и празнотаст. 15;. 18 И на кого ще уподобите Бога? И какво подобие ще сравните с Него? 19 Майсторът излива кумира и златарят го обковава със злато и лее сребърни верижки. 20 Който е твърде беден за такъв принос, избира негниещо дърво и търси за него изкусен майстор, за да го направи непоклатим кумир! 21 Не знаете ли? Не сте ли чули? Не ви ли се е известило отначало? Не сте ли разбрали от основаването на земята? 22 Той е, който седи над кръга на земята, и жителите ѝ са като скакалци; който простира небето като завеса и го разпъва като шатра за живеене, 23 който докарва първенците до нищо и прави земните съдии като нищо – 24 едва посадени, едва засети, едва вкоренил се стволът им в земята, и Той подухва върху тях и те изсъхват, и вихрушката ги помита като плява. 25 И на кого ще Ме уподобите, че да му бъда равен?ст. 18; – казва Светият. 26 Вдигнете очите си нагоре и вижте: Кой е създал тези звезди? Извежда множеството им под брой, вика всичките по име. Поради величието на силата Му и понеже е мощен във власт, нито едно не липсва. 27 Защо казваш, Якове, и говориш, Израилю: Пътят ми е скрит от ГОСПОДА и правото ми се пренебрегва от моя Бог? 28 Не знаеш ли? Не си ли чул? ГОСПОД е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим. 29 Той дава на уморените сила и умножава мощта на немощните. 30 И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат, 31 но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят.