Hechos 13 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Despedida de Bernabé y Saulo

1 En la iglesia de Antioquía eran profetas y maestros Bernabé; Simeón, apodado el Negro; Lucio de Cirene; Manaén, que se había criado con Herodes el tetrarca; y Saulo. 2 Mientras ayunaban y participaban en el culto al Señor, el Espíritu Santo dijo: «Apartadme ahora a Bernabé y a Saulo para el trabajo al que los he llamado». 3 Así que después de ayunar, orar e imponerles las manos, los despidieron.

En Chipre

4 Bernabé y Saulo, enviados por el Espíritu Santo, bajaron a Seleucia, y de allí navegaron a Chipre. 5 Al llegar a Salamina, predicaron la palabra de Dios en las sinagogas de los judíos. Tenían también a Juan como ayudante. 6 Recorrieron toda la isla hasta Pafos. Allí se encontraron con un hechicero, un falso profeta judío llamado Barjesús, 7 que estaba con el gobernador^[1] Sergio Paulo. El gobernador, hombre inteligente, mandó llamar a Bernabé y a Saulo, en un esfuerzo por escuchar la palabra de Dios. 8 Pero Elimas el hechicero (que es lo que significa su nombre) se les oponía y procuraba apartar de la fe al gobernador. 9 Entonces Saulo, o sea, Pablo, lleno del Espíritu Santo, clavó los ojos en Elimas y le dijo: 10 «¡Hijo del diablo y enemigo de toda justicia, lleno de todo tipo de engaño y de fraude! ¿Nunca dejarás de torcer los caminos rectos del Señor? 11 Ahora la mano del Señor está contra ti; vas a quedarte ciego y por algún tiempo no podrás ver la luz del sol». Al instante cayeron sobre él sombra y oscuridad, y comenzó a buscar a tientas a alguien que lo llevara de la mano. 12 Al ver lo sucedido, el gobernador creyó, maravillado de la enseñanza acerca del Señor.

En Antioquía de Pisidia

13 Pablo y sus compañeros se hicieron a la mar desde Pafos, y llegaron a Perge de Panfilia. Juan se separó de ellos y regresó a Jerusalén; 14 ellos, por su parte, siguieron su viaje desde Perge hasta Antioquía de Pisidia. El sábado entraron en la sinagoga y se sentaron. 15 Al terminar la lectura de la ley y los profetas, los jefes de la sinagoga mandaron a decirles: «Hermanos, si tenéis algún mensaje de aliento para el pueblo, hablad». 16 Pablo se puso en pie, hizo una señal con la mano y dijo: «Escuchadme, israelitas, y vosotros, los gentiles temerosos de Dios: 17 El Dios de este pueblo, Israel, escogió a nuestros antepasados y engrandeció al pueblo mientras vivían como extranjeros en Egipto. Con gran poder los sacó de aquella tierra 18 y soportó su mal proceder^[2] en el desierto unos cuarenta años. 19 Después de destruir siete naciones en Canaán, dio a su pueblo la tierra de estas en herencia. 20 Todo esto duró unos cuatrocientos cincuenta años. »Después de esto, Dios les asignó jueces hasta los días del profeta Samuel. 21 Entonces pidieron un rey, y Dios les dio a Saúl, hijo de Quis, de la tribu de Benjamín, que gobernó cuarenta años. 22 Tras destituir a Saúl, les puso por rey a David, de quien dio este testimonio: “He encontrado en David, hijo de Isaí, un hombre conforme a mi corazón; él realizará todo lo que yo quiero”. 23 »De los descendientes de este, conforme a la promesa, Dios ha provisto a Israel un Salvador, que es Jesús. 24 Antes de la venida de Jesús, Juan predicó un bautismo de arrepentimiento a todo el pueblo de Israel. 25 Cuando estaba completando su carrera, Juan decía: “¿Quién suponéis que soy? No soy el que vosotros suponéis, sino que después de mí viene uno a quien no soy digno ni siquiera de desatarle las sandalias”. 26 »Hermanos, descendientes de Abraham, y vosotros, los gentiles temerosos de Dios: a nosotros se nos ha enviado este mensaje de salvación. 27 Los habitantes de Jerusalén y sus gobernantes no reconocieron a Jesús. Por tanto, al condenarlo, cumplieron las palabras de los profetas que se leen todos los sábados. 28 Aunque no encontraron ninguna causa digna de muerte, le pidieron a Pilato que lo mandara a ejecutar. 29 Después de llevar a cabo todas las cosas que estaban escritas acerca de él, lo bajaron del madero y lo sepultaron. 30 Pero Dios lo levantó de entre los muertos. 31 Durante muchos días lo vieron los que habían subido con él de Galilea a Jerusalén, y ellos son ahora sus testigos ante el pueblo. 32 »Nosotros os anunciamos a vosotros las buenas nuevas respecto a la promesa hecha a nuestros antepasados. 33 Dios nos la ha cumplido plenamente a nosotros, los descendientes de ellos, al resucitar a Jesús. Como está escrito en el segundo salmo: »“Tú eres mi hijo; hoy mismo te he engendrado”. (Sal 2:7) 34 Dios lo resucitó para que no volviera jamás a la corrupción. Así se cumplieron estas palabras: »“Yo os daré las bendiciones santas y seguras prometidas a David”. (Is 55:3) 35 Por eso dice en otro pasaje: »“No permitirás que el fin de tu santo sea la corrupción”. (Sal 16:10) 36 »Ciertamente David, después de servir a su propia generación conforme al propósito de Dios, murió, fue sepultado con sus antepasados, y su cuerpo sufrió la corrupción. 37 Pero aquel a quien Dios resucitó no sufrió la corrupción de su cuerpo. 38 »Por tanto, hermanos, sabed que por medio de Jesús se os anuncia el perdón de los pecados. 39 Vosotros no pudisteis ser justificados de esos pecados por la ley de Moisés, pero todo el que cree es justificado por medio de Jesús. 40 Tened cuidado, no sea que os suceda lo que han dicho los profetas: 41 »“¡Mirad, engreídos! ¡Asombraos y desapareced! Porque voy a hacer en estos días una obra que nunca creeríais, aunque alguien os la explicara”». (Hab 1:5) 42 Al salir ellos de la sinagoga, los invitaron a que el siguiente sábado les hablaran más de estas cosas. 43 Cuando se disolvió la asamblea, muchos judíos y prosélitos fieles acompañaron a Pablo y a Bernabé, los cuales en su conversación con ellos les instaron a perseverar en la gracia de Dios. 44 El siguiente sábado casi toda la ciudad se congregó para oír la palabra del Señor. 45 Pero, cuando los judíos vieron a las multitudes, se llenaron de celos y contradecían con maldiciones lo que Pablo decía. 46 Pablo y Bernabé les contestaron valientemente: «Era necesario que os anunciáramos la palabra de Dios primero a vosotros. Como la rechazáis y no os consideráis dignos de la vida eterna, ahora vamos a dirigirnos a los gentiles. 47 Así nos lo ha mandado el Señor: »“Te he puesto por luz para las naciones, a fin de que lleves mi salvación hasta los confines de la tierra”». (Is 49:6) 48 Al oír esto, los gentiles se alegraron y celebraron la palabra del Señor; y creyeron todos los que estaban destinados a la vida eterna. 49 La palabra del Señor se difundía por toda la región. 50 Pero los judíos incitaron a mujeres muy distinguidas y favorables al judaísmo, y a los hombres más prominentes de la ciudad, y provocaron una persecución contra Pablo y Bernabé. Por tanto, los expulsaron de la región. 51 Ellos, por su parte, se sacudieron el polvo de los pies en señal de protesta contra la ciudad, y se fueron a Iconio. 52 Y los discípulos quedaron llenos de alegría y del Espíritu Santo.

Верен

de Veren

1 А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел. 2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал. 3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. 4 И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър. 5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник^[1]. 6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, 7 който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата. 9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него 10 и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? 11 И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка. 12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение. 13 А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим. 14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата^[2] и седнаха. 15 И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете. 16 Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте. 17 Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея. 18 И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята. 19 И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство. 20 След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил. 21 После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: „Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля^[3].“ 23 От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус, 24 след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ. 25 И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката. 26 Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасениест. 46;. 27 Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха. 28 И макар че не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит. 29 И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. 30 Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа. 32 И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите, 33 че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ 34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ 35 Затова и в друг псалм казва: „Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“ 36 Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля^[4], заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление. 37 А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление. 38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете; 39 и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон. 40 Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците: 41 „Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“ 42 Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота. 43 И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. 44 На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово. 45 Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел. 46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово^[5]; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. 47 Защото така ни заповяда Господ: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ 48 И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот. 49 И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област. 50 Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област. 51 А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония. 52 А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.