Filipenses 4:2 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 Por lo tanto, queridos hermanos míos, a quienes amo y tanto añoro, vosotros que sois mi alegría y mi corona, manteneos así, firmes en el Señor.

Exhortaciones

2 Ruego a Evodia y también a Síntique que se pongan de acuerdo en el Señor. 3 Y a ti, mi fiel compañero,^[1] te pido que ayudes a estas mujeres que han luchado a mi lado en la obra del evangelio, junto con Clemente y los demás colaboradores míos, cuyos nombres están en el libro de la vida. 4 Alegraos siempre en el Señor. Insisto: ¡Alegraos! 5 Que vuestra amabilidad sea evidente a todos. El Señor está cerca. 6 No os inquietéis por nada; más bien, en toda ocasión, con oración y ruego, presentad vuestras peticiones a Dios y dadle gracias. 7 Y la paz de Dios, que sobrepasa todo entendimiento, cuidará vuestros corazones y vuestros pensamientos en Cristo Jesús. 8 Por último, hermanos, considerad bien todo lo verdadero, todo lo respetable, todo lo justo, todo lo puro, todo lo amable, todo lo digno de admiración, en fin, todo lo que sea excelente o merezca elogio. 9 Poned en práctica lo que de mí habéis aprendido, recibido y oído, y lo que habéis visto en mí, y el Dios de paz estará con vosotros.

Gratitud por la ayuda recibida

10 Me alegro muchísimo en el Señor de que al fin hayáis vuelto a interesaros en mí. Claro está que teníais interés, solo que no habíais tenido la oportunidad de demostrarlo. 11 No digo esto porque esté necesitado, pues he aprendido a estar satisfecho en cualquier situación en que me encuentre. 12 Sé lo que es vivir en la pobreza, y lo que es vivir en la abundancia. He aprendido a vivir en todas y cada una de las circunstancias, tanto a quedar saciado como a pasar hambre, a tener de sobra como a sufrir escasez. 13 Todo lo puedo en Cristo que me fortalece. 14 Sin embargo, habéis hecho bien en participar conmigo en mi angustia. 15 Y vosotros mismos, filipenses, sabéis que en el principio de la obra del evangelio, cuando salí de Macedonia, ninguna iglesia participó conmigo en mis ingresos y gastos, excepto vosotros. 16 Incluso a Tesalónica me enviasteis ayuda una y otra vez para suplir mis necesidades. 17 No digo esto porque esté tratando de conseguir más ofrendas, sino que trato de aumentar el crédito en vuestra cuenta. 18 Ya he recibido todo lo que necesito y aún más; tengo hasta de sobra ahora que he recibido de Epafrodito lo que me enviasteis. Es una ofrenda fragante, un sacrificio que Dios acepta con agrado. 19 Así que mi Dios os proveerá de todo lo que necesitéis, conforme a las gloriosas riquezas que tiene en Cristo Jesús. 20 A nuestro Dios y Padre sea la gloria por los siglos de los siglos. Amén.

Saludos finales

21 Saludad a todos los santos en Cristo Jesús. Los hermanos que están conmigo os mandan saludos. 22 Saludos de parte de todos los santos, especialmente los de la casa del emperador. 23 Que la gracia del Señor Jesucristo esté con vuestro espíritu. Amén.^[2]

Верен

de Veren

1 И така, възлюбени и много желани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени! 2 Напътствам Еводия, напътствам и Синтихия да бъдат единомислени в Господа. 3 Също и теб умолявам, искрени ми съработнико, помагай на тези жени, които се бориха заедно с мен за благовестието заедно с Климент и с други мои съработници, чиито имена са в книгата на живота. 4 Винаги се радвайте в Господа! Пак казвам: Радвайте се! 5 Нека вашата кротост да бъде позната на всички хора. Господ е близо. 6 Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; 7 и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Иисус. 8 Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте. 9 Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас. 10 Но аз много се радвах в Господа, че сега най-после направихте отново да се прояви вашата грижа към мен; за което наистина сте се грижили, но не сте имали благоприятна възможност. 11 Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко съм посветен в тайната да мога да живея и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност. 13 Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепва. 14 Но въпреки това направихте добре, като взехте участие в скръбта ми. 15 А и вие, филипяни, знаете, че в началото на делото на благовестието, когато излязох от Македония, нито една църква не влезе във връзка с мен за даване и взимане, освен единствено вие. 16 Защото и в Солун един и два пъти ми пращахте за нуждата ми. 17 Не че търся подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка. 18 Но получих всичко и имам изобилно. Наситих се, като получих от Епафродит изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога. 19 И моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своите богатства в слава в Христос Иисус. 20 А на нашия Бог и Отец да бъде слава за вечни векове. Амин. 21 Поздравете всеки светия в Христос Иисус. Поздравяват ви братята, които са с мен. 22 Поздравяват ви всичките светии, а особено тези, които са от императорския дом. 23 Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух. (Амин.)