Apocalipsis 7 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Los 144.000 sellados

1 Después de esto vi a cuatro ángeles en los cuatro ángulos de la tierra. Estaban allí de pie, deteniendo los cuatro vientos para que estos no se desataran sobre la tierra, el mar y los árboles. 2 Vi también a otro ángel que venía del oriente con el sello del Dios vivo. Gritó con voz potente a los cuatro ángeles a quienes se les había permitido hacer daño a la tierra y al mar: 3 «¡No hagáis daño ni a la tierra, ni al mar ni a los árboles, hasta que hayamos puesto un sello en la frente de los siervos de nuestro Dios!» 4 Y oí el número de los que fueron sellados: ciento cuarenta y cuatro mil de todas las tribus de Israel. 5 De la tribu de Judá fueron sellados doce mil; de la tribu de Rubén, doce mil; de la tribu de Gad, doce mil; 6 de la tribu de Aser, doce mil; de la tribu de Neftalí, doce mil; de la tribu de Manasés, doce mil; 7 de la tribu de Simeón, doce mil; de la tribu de Leví, doce mil; de la tribu de Isacar, doce mil; 8 de la tribu de Zabulón, doce mil; de la tribu de José, doce mil; de la tribu de Benjamín, doce mil.

La gran multitud con túnicas blancas

9 Después de esto miré, y apareció una multitud tomada de todas las naciones, tribus, pueblos y lenguas; era tan grande que nadie podía contarla. Estaban de pie delante del trono y del Cordero, vestidos de túnicas blancas y con ramas de palma en la mano. 10 Gritaban a gran voz: «¡La salvación viene de nuestro Dios, que está sentado en el trono, y del Cordero!» 11 Todos los ángeles estaban de pie alrededor del trono, de los ancianos y de los cuatro seres vivientes. Se postraron rostro en tierra delante del trono, y adoraron a Dios 12 diciendo: «¡Amén! La alabanza, la gloria, la sabiduría, la acción de gracias, la honra, el poder y la fortaleza son de nuestro Dios por los siglos de los siglos. ¡Amén!» 13 Entonces uno de los ancianos me preguntó: ―Esos que están vestidos de blanco, ¿quiénes son, y de dónde vienen? 14 ―Eso tú lo sabes, mi señor —respondí. Él me dijo: ―Aquellos son los que están saliendo de la gran tribulación; han lavado y blanqueado sus túnicas en la sangre del Cordero. 15 Por eso están delante del trono de Dios, y día y noche le sirven en su templo; y el que está sentado en el trono les dará refugio en su santuario.^[1] 16 Ya no sufrirán hambre ni sed. No los abatirá el sol ni ningún calor abrasador. 17 Porque el Cordero que está en el trono los pastoreará y los guiará a fuentes de agua viva; y Dios enjugará toda lágrima de sus ojos.

Верен

de Veren

1 След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрища, за да не духа никакъв вятър нито по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. 2 И видях друг ангел да се издига от изгрев-слънце, у когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас на четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: 3 Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. 4 И чух броя на подпечатаните – сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилевите синове: 5 от юдовото племе – дванадесет хиляди подпечатани; от рувимовото племе – дванадесет хиляди; от гадовото племе – дванадесет хиляди; 6 от асировото племе – дванадесет хиляди; от нефталимовото племе – дванадесет хиляди; от манасиевото племе – дванадесет хиляди; 7 от симеоновото племе – дванадесет хиляди; от левиевото племе – дванадесет хиляди; от исахаровото племе – дванадесет хиляди; 8 от завулоновото племе – дванадесет хиляди; от йосифовото племе – дванадесет хиляди; от вениаминовото племе – дванадесет хиляди подпечатани. 9 След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всяка нация и от всички племена, народи и езици, стояха пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, 10 и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, който седи на престола, и на Агнето! 11 И всичките ангели стояха около престола и старейшините, и четирите живи същества; и паднаха на лицата си пред престола и се поклониха на Бога, и казаха: 12 Амин! Благословение и слава, и мъдрост, и благодарение, и почит, и сила, и могъщество на нашия Бог за вечни векове! Амин. 13 Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? 14 И аз му казах: Господине, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които идват от голямата скръб; и са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. 15 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм, и Седящият на престола ще разпростре скинията си върху тях. 16 Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек, 17 защото Агнето, което е по средата на престола, ще ги пасе и ще ги заведе при извори на водите на живота, и Бог ще избърше всяка сълза от очите им.