2 Samuel 22 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Salmo de David

1 David dedicó al SEÑOR la letra de esta canción cuando el SEÑOR lo libró de Saúl y de todos sus enemigos. 2 Dijo así: «El SEÑOR es mi roca, mi amparo, mi libertador; 3 es mi Dios, el peñasco en que me refugio. Es mi escudo, el poder que me salva,^[1] ¡mi más alto escondite! Él es mi protector y mi salvador. ¡Tú me salvaste de la violencia! 4 Invoco al SEÑOR, que es digno de alabanza, y quedo a salvo de mis enemigos. 5 »Las olas de la muerte me envolvieron; los torrentes destructores me abrumaron. 6 Me enredaron los lazos del sepulcro, y me encontré ante las trampas de la muerte. 7 En mi angustia invoqué al SEÑOR; llamé a mi Dios, y él me escuchó desde su templo; ¡mi clamor llegó a sus oídos! 8 »La tierra tembló, se estremeció; se sacudieron los cimientos de los cielos; ¡se tambalearon a causa de su enojo! 9 Por la nariz echaba humo, por la boca, fuego consumidor; ¡lanzaba carbones encendidos! 10 »Rasgando el cielo, descendió, pisando sobre oscuros nubarrones. 11 Montando sobre un querubín, surcó los cielos y se remontó^[2] sobre las alas del viento. (Sal 18:10) 12 De las tinieblas y de los cargados nubarrones hizo pabellones que lo rodeaban. 13 De su radiante presencia brotaron carbones encendidos. 14 »Desde el cielo se oyó el trueno del SEÑOR, resonó la voz del Altísimo. 15 Lanzó flechas y centellas contra mis enemigos; los dispersó y los puso en fuga. 16 A causa de la reprensión del SEÑOR, y por el resoplido de su enojo,^[3] las cuencas del mar quedaron a la vista; ¡al descubierto quedaron los cimientos de la tierra! 17 »Extendiendo su mano desde lo alto, tomó la mía y me sacó del mar profundo. 18 Me libró de mi enemigo poderoso, de aquellos que me odiaban y que eran más fuertes que yo. 19 En el día de mi desgracia me salieron al encuentro, pero mi apoyo fue el SEÑOR. 20 Me sacó a un amplio espacio; me libró porque se agradó de mí. 21 »El SEÑOR me ha pagado conforme a mi justicia, me ha premiado conforme a la limpieza de mis manos; 22 pues he andado en los caminos del SEÑOR; no he cometido mal alguno ni me he apartado de mi Dios. 23 Presentes tengo todas sus sentencias; no me he alejado de sus decretos. 24 He sido íntegro ante él y me he abstenido de pecar. 25 El SEÑOR me ha recompensado conforme a mi justicia, conforme a mi limpieza delante de él. 26 »Tú eres fiel con quien es fiel, e irreprochable con quien es irreprochable; 27 sincero eres con quien es sincero, pero sagaz con el que es tramposo. 28 Das la victoria a los humildes, pero tu mirada humilla a los altaneros. 29 Tú, SEÑOR, eres mi lámpara; tú, SEÑOR, iluminas mis tinieblas. 30 Con tu apoyo me lanzaré contra un ejército; contigo, Dios mío, podré asaltar murallas. 31 »El camino de Dios es perfecto; la palabra del SEÑOR es intachable. Escudo es Dios a los que en él se refugian. 32 ¿Pues quién es Dios, si no el SEÑOR? ¿Quién es la roca, si no nuestro Dios? 33 Es él quien me arma de valor y endereza mi camino; 34 da a mis pies la ligereza del venado, y me mantiene firme en las alturas; 35 adiestra mis manos para la batalla, y mis brazos para tensar arcos de bronce. 36 Tú me cubres con el escudo de tu salvación; tu bondad me ha hecho prosperar. 37 Me has despejado el camino; por eso mis tobillos no flaquean. 38 »Perseguí a mis enemigos y los destruí; no retrocedí hasta verlos aniquilados. 39 Los aplasté por completo. Ya no se levantan. ¡Cayeron debajo de mis pies! 40 Tú me armaste de valor para el combate; bajo mi planta sometiste a los rebeldes. 41 Hiciste retroceder a mis enemigos, y así exterminé a los que me odiaban. 42 Pedían ayuda; no hubo quien los salvara. Al SEÑOR clamaron, pero no les respondió. 43 Los desmenucé. Parecían el polvo de la tierra. ¡Los pisoteé como al lodo de las calles! 44 »Me has librado de una turba amotinada; me has puesto por encima de los paganos; me sirve gente que yo no conocía. 45 Son extranjeros, y me rinden homenaje; apenas me oyen, me obedecen. 46 ¡Esos extraños se descorazonan, y temblando salen de sus refugios! 47 ¡El SEÑOR vive! ¡Alabada sea mi roca! ¡Exaltado sea Dios mi Salvador! 48 Él es el Dios que me vindica, el que pone los pueblos a mis pies. 49 Tú me libras de mis enemigos, me exaltas por encima de mis adversarios, me salvas de los hombres violentos. 50 Por eso, SEÑOR, te alabo entre las naciones y canto salmos a tu nombre. 51 »El SEÑOR da grandes victorias a su rey; a su ungido David y a sus descendientes les muestra por siempre su gran amor».

Верен

de Veren

1 И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. 2 И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой. 3 Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител – Ти ме избавяш от насилие. 4 Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си. 5 Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха. 6 Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха. 7 В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му. 8 Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи. 9 Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него. 10 Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му. 11 Възседна на херувим и долетя, и се яви на крилете на вятъра. 12 Направи от мрака шатри около Себе Си, насъбраните води, гъсти небесни облаци. 13 От блясъка пред Него се разпалиха огнени въгленист. 9;. 14 ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си. 15 Изпрати стрели и ги разпръсна, светкавица – и ги обърка. 16 Тогава се видяха коритата на моретата, основите на света се откриха от смъмрянето на ГОСПОДА, от духането на дъха на ноздрите Му. 17 Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води. 18 Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен. 19 Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа. 20 И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен. 21 ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати, 22 защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие; 23 защото всичките Му правила бяха пред мен, и наредбите Му – не се отдалечих от тях; 24 и непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си. 25 И ГОСПОД ми отплати според правдата мист. 21;, според чистотата ми пред очите Му. 26 Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш, 27 към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш. 28 И потиснат народ Ти ще спасиш, но очите Ти са против гордите, Ти ги унижаваш. 29 Ти си мой светилник, ГОСПОДИ; ГОСПОД озарява тъмнината ми. 30 Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена. 31 Бог – пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него. 32 Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен нашия Бог? 33 Бог е силната ми крепост и води съвършено пътя ми. 34 Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми. 35 Учи ръцете ми да воюват и ръцете ми опъват бронзов лък. 36 И Ти ми даде щита на спасението Си и снизхождението Ти ме възвеличи. 37 Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха. 38 Гоних враговете си и ги изтребих, и не се върнах, докато не се довършиха. 39 Довърших ги и ги разбих, и не се вдигнаха, и паднаха под краката ми. 40 И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен. 41 Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха. 42 Огледаха се, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори. 43 И аз ги стрих като земния прах, смачках ги и ги стъпках като уличната кал. 44 И Ти ме избави от разприте на народа ми, запази ме за глава на народите; народ, който не познавах, ми слугува. 45 Чужденци ми се покоряват лицемерно; щом чуха, ми се подчиниха. 46 Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си. 47 Жив е ГОСПОД, и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог, канарата на спасението ми, 48 Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите, 49 и който ме изведе отсред враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника. 50 Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите и Името Ти ще възпея. 51 Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.