1Pasado algún tiempo, David consultó al SEÑOR: ―¿Debo ir a alguna de las ciudades de Judá? ―Sí, debes ir —le respondió el SEÑOR. ―¿Y a qué ciudad quieres que vaya? ―A Hebrón.2Así que David fue allí con sus dos esposas, Ajinoán la jezrelita y Abigaíl, la viuda de Nabal de Carmel.3Se llevó además a sus hombres, cada cual acompañado de su familia, y todos se establecieron en Hebrón y sus aldeas.4Entonces los habitantes de Judá fueron a Hebrón, y allí ungieron a David como rey de su tribu. Además, le comunicaron que los habitantes de Jabés de Galaad habían sepultado a Saúl.5Entonces David envió a los de Jabés el siguiente mensaje: «Que el SEÑOR os bendiga por haberle sido fieles a vuestro señor Saúl, y por darle sepultura.6Y ahora, que el SEÑOR os muestre a vosotros su amor y fidelidad, aunque yo también quiero recompensaros por esto que habéis hecho.7Cobrad ánimo y sed valientes, pues, aunque vuestro señor Saúl ha muerto, la tribu de Judá me ha ungido como su rey».
Guerra entre las tribus
8Entretanto, Abner hijo de Ner, general del ejército de Saúl, llevó a Isboset hijo de Saúl a la ciudad de Majanayin,9y allí lo instauró rey de Galaad, de Guesurí,[1] de Jezrel, de Efraín, de Benjamín y de todo Israel.10Isboset hijo de Saúl tenía cuarenta años cuando fue instaurado rey de Israel, y reinó dos años. La tribu de Judá, por su parte, reconoció a David,11quien desde Hebrón reinó sobre la tribu de Judá durante siete años y seis meses.12Abner hijo de Ner salió de Majanayin con las tropas de Isboset hijo de Saúl, y llegó a Gabaón.13Joab hijo de Sarvia, por su parte, salió al frente de las tropas de David. Los dos ejércitos se encontraron en el estanque de Gabaón y tomaron posiciones en lados opuestos.14Entonces Abner le dijo a Joab: ―Propongo que salgan unos cuantos jóvenes y midan sus armas en nuestra presencia. ―De acuerdo —respondió Joab.15Así que pasaron al frente doce jóvenes del ejército benjaminita de Isboset hijo de Saúl, y doce de los siervos de David.16Cada soldado agarró a su rival por la cabeza y le clavó la espada en el costado, de modo que ambos combatientes murieron al mismo tiempo. Por eso a aquel lugar, que queda cerca de Gabaón, se le llama Jelcat Hazurín.[2]17Aquel día la batalla fue muy dura, y los siervos de David derrotaron a Abner y a los soldados de Israel.18Allí se encontraban Joab, Abisay y Asael, los tres hijos de Sarvia. Asael, que corría tan ligero como una gacela en campo abierto,19se lanzó tras Abner y lo persiguió sin vacilar.20Al mirar hacia atrás, Abner preguntó: ―¿Acaso no eres tú, Asael? ―¡Claro que sí! —respondió.21―¡Déjame tranquilo! —exclamó Abner—. Más te vale que agarres a algún otro y que te quedes con sus armas. Pero Asael no le hizo caso,22así que Abner le advirtió una vez más: ―¡Deja ya de perseguirme, o me veré obligado a matarte! Y entonces, ¿cómo podría mirarle a la cara a tu hermano Joab?23Como Asael no dejaba de perseguirlo, Abner le dio un golpe con la punta trasera de su lanza y le atravesó el vientre. La lanza le salió por la espalda, y ahí mismo Asael cayó muerto. Todos los que pasaban por allí se detenían a ver el cuerpo de Asael,24pero Joab y Abisay se lanzaron tras Abner. Ya se ponía el sol cuando llegaron al collado de Amá, frente a Guiaj, en el camino que lleva al desierto de Gabaón.25Entonces los soldados benjaminitas se reunieron para apoyar a Abner, y formando un grupo cerrado tomaron posiciones en lo alto de una colina.26Abner le gritó a Joab: ―¿Vamos a dejar que siga esta matanza? ¿No te das cuenta de que, a fin de cuentas, la victoria es amarga? ¿Qué esperas para ordenarles a tus soldados que dejen de perseguir a sus hermanos?27Joab respondió: ―Tan cierto como que Dios vive, que, si no hubieras hablado, mis soldados habrían perseguido a sus hermanos hasta el amanecer.28En seguida Joab hizo tocar la trompeta, y todos los soldados, dejando de perseguir a los israelitas, se detuvieron y ya no pelearon más.29Toda esa noche Abner y sus hombres atravesaron el Arabá. Después de cruzar el Jordán, siguieron por todo el territorio de Bitrón[3] hasta llegar a Majanayin.30Una vez que Joab dejó de perseguir a Abner, regresó y reunió a todo su ejército para contarlo. Además de Asael, faltaban diecinueve de los soldados de David.31Sin embargo, los soldados de David habían matado a trescientos sesenta de los soldados benjaminitas de Abner.32Tomaron luego el cuerpo de Asael y lo sepultaron en Belén, en la tumba de su padre. Toda esa noche Joab y sus hombres marcharon, y llegaron a Hebrón al amanecer.
2 Samuel 2
Верен
de Veren1После Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли в някой от юдовите градове? И ГОСПОД му каза: Изкачи се. А Давид каза: Къде да се изкача? И Той му каза: в Хеврон.2И Давид се изкачи там, а също и двете му жени, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.3Давид заведе там и мъжете, които бяха с него, всеки с дома му; и те живееха в градовете на Хеврон.4И юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над юдовия дом. И съобщиха на Давид и казаха: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.5И Давид изпрати пратеници до явис-галаадските мъже и им каза: Благословени да сте от ГОСПОДА, понеже сте оказали тази милост на господаря си, на Саул, и сте го погребали!6И сега, нека ГОСПОД да ви окаже милост и вярност. И аз също ще ви отплатя за тази добрина, понеже сте извършили това нещо.7Затова сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри; защото господарят ви Саул е мъртъв, а и юдовият дом ме помаза за цар над себе сист. 4;.8Но Авенир, синът на Нир, военачалникът на Саул, взе Исвостей[1], сина на Саул, и го заведе в Маханаим[2],9и го направи цар над Галаад и над асурците, и над Езраел, и над Ефрем, и над Вениамин, и над целия Израил.10Исвостей, синът на Саул, беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Но юдовият дом последва Давид.11А времето, през което Давид царува в Хеврон над юдовия дом, беше седем години и шест месеца.12А Авенир, синът на Нир, и слугите на Исвостей, сина на Саул, отидоха от Маханаим в Гаваон.13И Йоав, синът на Саруя, и слугите на Давид излязоха и се срещнаха с тях до гаваонския водоем. И едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.14Тогава Авенир каза на Йоав: Нека младежите станат и се състезават пред нас. И Йоав каза: Нека станат.15И те станаха и преминаха под брой – дванадесет за Вениамин и Исвостей, сина на Саул, и дванадесет от слугите на Давид.16И всеки хвана другия за главата и заби меча си в ребрата на другия и те паднаха заедно. Затова онова място се нарече Хелкат-АсуримПолето на остриетата, което е при Гаваон.17И битката стана много жестока в онзи ден и Авенир и израилевите мъже бяха разбити пред слугите на Давид.18И там бяха тримата сина на Саруя: Йоав и Ависей, и Асаил[3]; а Асаил беше лек в краката си като полска газела.19И Асаил подгони Авенир и не се отклоняваше нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.20А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.21Тогава Авенир му каза: Отклони се надясно или наляво и хвани един от младежите, и си вземи оръжието му. Но Асаил не поиска да се отклони от преследването му.22И Авенир пак каза на Асаил: Отклони се от преследването ми! Защо да те ударя на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето?23Но той отказа да се отклони. Тогава Авенир го удари в корема със задния край на копието, така че копието му излезе отзад. И той падна там и умря на място. И всеки, който идваше до мястото, където Асаил падна и умря, се спираше.24А Йоав и Ависей също преследваха Авенир. И когато слънцето залязваше, те стигнаха до хълма Амма, който е пред Гия, по пътя за Гаваонската пустиня.25И вениаминовите синове се събраха зад Авенир и заеха кръгова отбрана на върха на един хълм.26Тогава Авенир извика към Йоав и каза: Вечно ли ще поглъща мечът? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Докога няма да казваш на народа да се върне от преследването на братята си?27И Йоав каза: Жив е Бог – ако ти не беше говорил, народът със сигурност щеше още сутринта да си отиде, всеки от преследването на брат си!28И Йоав наду тръбата и целият народ спря, и повече не преследваше Израил, и не продължиха повече да се бият.29А Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през равнината и преминаха Йордан и минаха през целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.30А Йоав се върна от преследването на Авенир и събра целия народ; и от слугите на Давид липсваха деветнадесет мъже и Асаил.31Но слугите на Давид бяха избили мнозина от Вениамин и от мъжете на Авенир; триста и шестдесет мъже бяха мъртви.32Тогава те вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. И Йоав и мъжете му вървяха цяла нощ и дойдоха в Хеврон на зазоряване.