1Después de capturar el arca de Dios, los filisteos la llevaron de Ebenezer a Asdod2y la pusieron junto a la estatua de Dagón, en el templo de ese dios.3Al día siguiente, cuando los habitantes de Asdod se levantaron, vieron que la estatua de Dagón estaba tirada en el suelo, boca abajo, frente al arca del SEÑOR. Así que la levantaron y la colocaron en su sitio.4Pero, al día siguiente, cuando se levantaron, volvieron a encontrar la estatua tirada en el suelo, boca abajo, frente al arca del SEÑOR. Sobre el umbral estaban su cabeza y sus dos manos, separadas del tronco.5Por eso, hasta el día de hoy, ninguno de los que entran en el templo de Dagón en Asdod, incluso los sacerdotes, pisan el umbral.6Entonces el SEÑOR descargó su mano sobre la población de Asdod y sus alrededores, y los azotó con tumores.7La gente de Asdod reconoció lo que estaba pasando, y declaró: «El arca del Dios de Israel no puede quedarse en medio nuestro, porque ese dios ha descargado su mano sobre nosotros y contra nuestro dios Dagón».8Así que convocaron a todos los jefes filisteos y les preguntaron: ―¿Qué vamos a hacer con el arca del Dios de Israel? ―Trasladad el arca del Dios de Israel a la ciudad de Gat —respondieron los jefes. Y así lo hicieron.9Pero, después de que la trasladaron, el SEÑOR castigó a esa ciudad, afligiendo con una erupción de tumores a sus habitantes, desde el más pequeño hasta el mayor. Eso provocó un pánico horrible.10Entonces enviaron el arca de Dios a Ecrón, pero, tan pronto como entró el arca en la ciudad, sus habitantes se pusieron a gritar: «¡Nos han traído el arca del Dios de Israel para matarnos a todos!»11Por eso convocaron a todos los jefes filisteos y protestaron: «¡Llevaos el arca del Dios de Israel! ¡Devolvedla a su lugar de origen, para que no nos mate a nosotros y a todos los nuestros!» Y es que el terror de la muerte se había apoderado de la ciudad, porque Dios había descargado su mano sobre ese lugar.12Los que no murieron fueron azotados por tumores, de modo que los gritos de la ciudad llegaban hasta el cielo.
1 Samuel 5
Верен
de Veren1А филистимците взеха Божия ковчег и го занесоха от Евен-Езер в Азот.2И филистимците взеха Божия ковчег и го занесоха в дома на Дагон, и го поставиха до Дагон.3И когато азотяните станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И те взеха Дагон и го поставиха отново на мястото му.4И когато станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон пак беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. Главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага; само трупът на Дагон беше останал от него.5Затова и жреците на Дагон, и всички, които влизат в дома на Дагон, не стъпват на прага на Дагон в Азот и до днес.6Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотяните, и Той ги съсипа, и ги порази с хемороиди – и Азот, и областта му.7И когато мъжете от Азот видяха, че стана така, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог не бива да остава при нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху нашия бог Дагон.8Затова те изпратиха и събраха при себе си всичките филистимски първенци, и казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Нека ковчегът на Израилевия Бог се отнесе в Гет. И те отнесоха ковчега на Израилевия Бог.9И когато го пренесоха, ръката на ГОСПОДА беше срещу града и го порази с много голям ужас. И Той порази хората на града от малък до голям, така че им избиха хемороиди.10И те изпратиха Божия ковчег в Акарон. И когато Божият ковчег дойде в Акарон, акаронците извикаха и казаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при мен, за да убие и мен, и народа ми!11Тогава те изпратиха да съберат всичките филистимски първенци и казаха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог да се върне на мястото си, за да не убие мен и народа ми! Защото имаше смъртен ужас по целия град; Божията ръка беше много тежка там.12И хората, които не умряха, бяха поразени с хемороиди и викът на града се издигна до небето.