1 Samuel 1 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nacimiento de Samuel

1 En la sierra de Efraín había un hombre zufita de Ramatayin.^[1] Su nombre era Elcaná hijo de Jeroán, hijo de Eliú, hijo de Tohu, hijo de Zuf, efraimita. 2 Elcaná tenía dos esposas. Una de ellas se llamaba Ana, y la otra, Penina. Esta tenía hijos, pero Ana no tenía ninguno. 3 Cada año Elcaná salía de su pueblo para adorar al SEÑOR Todopoderoso y ofrecerle sacrificios en Siló, donde Ofni y Finés, los dos hijos de Elí, oficiaban como sacerdotes del SEÑOR. 4 Cuando llegaba el día de ofrecer su sacrificio, Elcaná solía darles a Penina y a todos sus hijos e hijas la porción que les correspondía. 5 Pero a Ana le daba una porción especial,^[2] pues la amaba a pesar de que el SEÑOR la había hecho estéril. 6 Penina, su rival, solía atormentarla para que se enojara, ya que el SEÑOR la había hecho estéril. 7 Cada año, cuando iban a la casa del SEÑOR, sucedía lo mismo: Penina la atormentaba, hasta que Ana se ponía a llorar y ni comer quería. 8 Entonces Elcaná, su esposo, le decía: «Ana, ¿por qué lloras? ¿Por qué no comes? ¿Por qué estás resentida? ¿Acaso no soy para ti mejor que diez hijos?» 9 Una vez, estando en Siló, Ana se levantó después de la comida. Y a la vista del sacerdote Elí, que estaba sentado en su silla junto a la puerta del santuario del SEÑOR, 10 con gran angustia comenzó a orar al SEÑOR y a llorar desconsoladamente. 11 Entonces hizo este voto: «SEÑOR Todopoderoso, si te dignas mirar la desdicha de esta sierva tuya, y si en vez de olvidarme te acuerdas de mí y me concedes un hijo varón, yo te lo entregaré para toda su vida, y nunca se le cortará el cabello». 12 Como Ana estuvo orando largo rato ante el SEÑOR, Elí se fijó en su boca. 13 Sus labios se movían, pero, debido a que Ana oraba en voz baja, no se podía oír su voz. Elí pensó que estaba borracha, 14 así que le dijo: ―¿Hasta cuándo te va a durar la borrachera? ¡Deja ya el vino! 15 ―No, mi señor; no he bebido ni vino ni cerveza. Soy solo una mujer angustiada que ha venido a desahogarse delante del SEÑOR. 16 No me tomes por una mala mujer. He pasado este tiempo orando debido a mi angustia y aflicción. 17 ―Vete en paz —respondió Elí—. Que el Dios de Israel te conceda lo que le has pedido. 18 ―Gracias. Ojalá favorezcas siempre a esta tu sierva. Con esto, Ana se despidió y se fue a comer. Desde ese momento, su semblante cambió. 19 Al día siguiente madrugaron y, después de adorar al SEÑOR, volvieron a su casa en Ramá. Luego Elcaná se unió a su esposa Ana, y el SEÑOR se acordó de ella. 20 Ana concibió y, pasado un año, dio a luz un hijo y le puso por nombre Samuel,^[3] pues dijo: «Al SEÑOR se lo pedí».

Ana dedica a Samuel

21 Cuando Elcaná volvió a salir con toda su familia para cumplir su promesa y ofrecer su sacrificio anual al SEÑOR, 22 Ana no lo acompañó. ―No iré hasta que el niño sea destetado —le explicó a su esposo—. Entonces lo llevaré para dedicarlo al SEÑOR, y allí se quedará el resto de su vida. 23 ―Bien, haz lo que te parezca mejor —respondió su esposo Elcaná—. Quédate hasta que lo destetes, con tal de que el SEÑOR cumpla su palabra. Así pues, Ana se quedó en su casa y crio a su hijo hasta que lo destetó. 24 Cuando dejó de amamantarlo, salió con el niño, a pesar de ser tan pequeño, y lo llevó a la casa del SEÑOR en Siló. También llevó un becerro de tres años,^[4] una medida de harina y un odre de vino. 25 Luego sacrificaron el becerro y presentaron el niño a Elí. 26 Dijo Ana: «Mi señor, tan cierto como que tú vives, te juro que yo soy la mujer que estuvo aquí a tu lado orando al SEÑOR. 27 Este es el niño que yo le pedí al SEÑOR, y él me lo concedió. 28 Ahora yo, por mi parte, se lo entrego al SEÑOR. Mientras el niño viva, estará dedicado a él». Entonces Elí^[5] se postró allí ante el SEÑOR.

Верен

de Veren

1 Имаше един човек от Раматаим-Софим^[1], от хълмистата земя на Ефрем, и името му беше Елкана, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суф, ефратец. 2 И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата – Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца. 3 А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий – Офний и Финеес – бяха свещеници на ГОСПОДА там. 4 И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките ѝ синове и дъщери; 5 а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата ѝ^[2]. 6 А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата ѝ. 7 И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше. 8 А мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина? 9 Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм. 10 И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. 11 И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му! 12 И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 А Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ се движеха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна. 14 И Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си! 15 А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА. 16 Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега. 17 Тогава Илий отговори и каза: Иди си с мир; и нека Израилевият Бог изпълни молбата ти, която си отправила към Него. 18 А тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение в очите ти! И жената отиде по пътя си и яде и лицето ѝ вече не беше скръбно. 19 И те станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, и се върнаха, и дойдоха у дома си в Рама^[3]. И Елкана позна жена си Анна, и ГОСПОД си я спомни. 20 И на определеното време, след като забременя, Анна роди син и го нарече Самуил^[4], като каза: Защото го измолих от ГОСПОДА. 21 И Елкана се изкачи с целия си дом, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и обрека си. 22 Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги. 23 И мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи, каквото ти се вижда добре. Остани, докато го отбиеш. Само ГОСПОД да утвърди словото Си! И жената остана и кърми сина си, докато го отби. 24 А когато го отби, го взе със себе си, заедно с три юнеца, една ефа брашно и един мех вино, и го донесе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко. 25 И заклаха юнеца и донесоха детето при Илий. 26 И тя каза: О, господарю мой! Жива душата ти, господарю мой; аз съм жената, която беше застанала тук, до теб, и се молеше на ГОСПОДА. 27 За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Негост. 20;. 28 Затова и аз го посветих^[5] на ГОСПОДА; докато е жив, ще бъде посветен^[6] на ГОСПОДА. И се поклониха там на ГОСПОДА.