1Salomón reinó sobre todo Israel,2y estos fueron sus funcionarios: Azarías, hijo del sacerdote Sadoc;3Elijoref y Ahías, hijos de Sisá, cronistas; Josafat hijo de Ajilud, el secretario;4Benaías hijo de Joyadá, comandante en jefe; Sadoc y Abiatar, sacerdotes;5Azarías hijo de Natán, encargado de los gobernadores; Zabud hijo de Natán, sacerdote y consejero personal del rey;6Ajisar, encargado del palacio; Adonirán hijo de Abdá, supervisor del trabajo forzado.7Salomón tenía por todo Israel a doce gobernadores, cada uno de los cuales debía abastecer al rey y a su corte un mes al año.8Estos son sus nombres: Ben Jur, en la región montañosa de Efraín;9Ben Decar, en Macaz, Salbín, Bet Semes y Elón Bet Janán;10Ben Jésed, en Arubot (Soco y toda la tierra de Héfer entraban en su jurisdicción);11Ben Abinadab, en Nafot Dor[1] (la esposa de Ben Abinadab fue Tafat hija de Salomón);12Baná hijo de Ajilud, en Tanac y Meguido, y en todo Betseán (junto a Saretán, más abajo de Jezrel, desde Betseán hasta Abel Mejolá, y todavía más allá de Jocmeán);13Ben Guéber, en Ramot de Galaad (los poblados de Yaír hijo de Manasés en Galaad entraban en su jurisdicción, así como también el distrito de Argob en Basán y sus sesenta grandes ciudades, amuralladas y con cerrojos de bronce);14Ajinadab hijo de Idó, en Majanayin;15Ajimaz, en Neftalí (Ajimaz estaba casado con Basemat, hija de Salomón);16Baná hijo de Husay, en Aser y en Alot;17Josafat hijo de Parúaj, en Isacar;18Simí hijo de Elá, en Benjamín;19Guéber hijo de Uri, en Galaad (que era el país de Sijón, rey de los amorreos, y de Og, rey de Basán). En la tierra de Judá[2] había un solo gobernador.
Prosperidad de Salomón
20Los pueblos de Judá y de Israel eran tan numerosos como la arena que está a la orilla del mar; y abundaban la comida, la bebida y la alegría.21Salomón gobernaba sobre todos los reinos desde el río Éufrates hasta la tierra de los filisteos y la frontera con Egipto. Mientras Salomón vivió, todos estos países fueron sus vasallos tributarios.22La provisión diaria de Salomón era de seis mil seiscientos litros de flor de harina y trece mil doscientos litros[3] de harina,23diez bueyes engordados y veinte de pastoreo, y cien ovejas, así como venados, gacelas, corzos y aves de corral.24El dominio de Salomón se extendía sobre todos los reinos al oeste del río Éufrates, desde Tifsa hasta Gaza, y disfrutaba de paz en todas sus fronteras.25Durante el reinado de Salomón, todos los habitantes de Judá y de Israel, desde Dan hasta Berseba, vivieron seguros bajo su propia parra y su propia higuera.26Salomón tenía doce mil caballos,[4] y cuatro mil[5] establos para los caballos de sus carros de combate. (2 Cr 9:25)27Los gobernadores, cada uno en su mes, abastecían al rey Salomón y a todos los que se sentaban a su mesa, y se ocupaban de que no les faltara nada.28Además, llevaban a los lugares indicados sus cuotas de cebada y de paja para los caballos de tiro y para el resto de la caballería.
La sabiduría de Salomón
29Dios le dio a Salomón sabiduría e inteligencia extraordinarias; sus conocimientos eran tan vastos como la arena que está a la orilla del mar.30Sobrepasó en sabiduría a todos los sabios del Oriente y de Egipto.31En efecto, fue más sabio que nadie: más que Etán el ezraíta, y más que Hemán, Calcol y Dardá, los hijos de Majol. Por eso la fama de Salomón se difundió por todas las naciones vecinas.32Compuso tres mil proverbios y mil cinco canciones.33Disertó acerca de las plantas, desde el cedro del Líbano hasta el hisopo que crece en los muros. También enseñó acerca de las bestias y las aves, los reptiles y los peces.34Los reyes de todas las naciones del mundo que se enteraron de la sabiduría de Salomón enviaron a sus representantes para que lo escucharan.
1 Reyes 4
Верен
de Veren1Така цар Соломон царуваше над целия Израил.2А ето първенците, които имаше: Азария, синът на Садок, беше свещеник;3Елиореф и Ахия, синовете на Сиса, бяха писари; Йосафат, синът на Ахилуд, беше летописец;4Ваная, синът на Йодая, беше над войската; Садок и Авиатар бяха свещеници;5Азария, синът на Натан, беше над надзирателите; Завуд, синът на Натан беше велможа[1], приятел на царя[2];6Ахисар беше над дома; а Адонирам, синът на Авда, беше над задължителния труд.7И Соломон имаше дванадесет надзиратели над целия Израил, които доставяха храна за царя и за дома му; всеки доставяше храна за един месец в годината.8И ето имената им: синът на Ор – в хълмистата земя на Ефрем;9синът на Декер – в Макас и Саалвим, и Ветсемес, и Елон-Ветанан;10синът на Есед – в Арувот; негов беше Сохо и цялата земя на Ефер;11синът на Авинадав – в целия Нафат-Дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафат;12Ваана, синът на Ахилуд – в Таанах и Магедон, и в целия Ветсан, който е до Царетан под Езраел, от Ветсан до Авел-Меола чак от другата страна на Йокмеам;13синът на Гевер – в Рамот-Галаад; негови бяха селищата на Яир, сина на Манасия, които са в Галаад; негова беше и ивицата Аргов, която е във Васан – шестдесет големи града със стени и бронзови лостове;14Ахинадав, синът на Идо – в Маханаим;15Ахимаас – в Нефталим; и той беше взел Соломоновата дъщеря Васемата за жена;16Ваана, синът на Хусай – в Асир и в Алот;17Йосафат, синът на Фаруя – в Исахар;18Семей, синът на Ила – във Вениамин;19Гевер, синът на Урия – в галаадската земя, земята на аморейския цар Сихон и на васанския цар Ог; и той беше единственият надзирател в тази земя.20Юда и Израил бяха така многобройни както морския пясък по множество; и ядяха, пиеха и се веселяха.21И Соломон владееше над всичките царства от реката Ефрат до земята на филистимците и до границата на Египет. Те плащаха данък и служеха на Соломон през всичките дни на живота му.22А продоволствието на Соломон за един ден беше тридесет кора пшенично брашно, шестдесет кора брашно,23десет угоени говеда, двадесет говеда от пасбището и сто овце, освен елени, газели, сръндаци и угоени птици.24Защото той владееше над цялата земя отсам реката Ефрат, от Тапса до Газа, над всичките царе отсам реката; и имаше мир навсякъде около себе си.25И Юда и Израил живееха в безопасност, всеки под лозата си и под смокинята си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломон.26И Соломон имаше четиридесет хиляди конюшни за конете на колесниците си и дванадесет хиляди конници.27И надзирателите, всеки в месеца си, осигуряваха храна за цар Соломон и за всички, които идваха на трапезата на цар Соломон; не оставяха нищо да липсва.28Носеха и ечемик, и слама за конете и за колесничните коне на мястото, където бяха, всеки според определеното за него.29И Бог даде на Соломон мъдрост и изключително голям разум, и широта на сърцето като пясъка на морския бряг.30И мъдростта на Соломон надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост.31И той беше по-мъдър от всички хора – от езраеца Етан и от Еман, и от Халкол, и от Дарда, синовете на Маол; и името му беше известно сред всичките околни народи.32Той изрече три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет.33Той говори и за дърветата – от ливанския кедър чак до исопа, който никне по стената; говори и за животните, за птиците, за влечугите и за рибите.34И от всички народи идваха да чуят мъдростта на Соломон, от всички царе на света, които бяха чули за неговата мъдрост.