1Un tiempo después sucedió lo siguiente: Nabot el jezrelita tenía un viñedo en Jezrel, el cual colindaba con el palacio de Acab, rey de Samaria.2Este le dijo a Nabot: ―Dame tu viñedo para hacerme una huerta de hortalizas, ya que está tan cerca de mi palacio. A cambio de él te daré un viñedo mejor o, si lo prefieres, te pagaré lo que valga.3Pero Nabot le respondió: ―¡El SEÑOR me libre de venderte lo que heredé de mis antepasados!4Acab se fue a su casa deprimido y malhumorado porque Nabot el jezrelita le había dicho: «No puedo cederte lo que heredé de mis antepasados». De modo que se acostó de cara a la pared, y no quiso comer.5Su esposa Jezabel entró y le preguntó: ―¿Por qué estás tan deprimido que ni comer quieres?6―Porque le dije a Nabot el jezrelita que me vendiera su viñedo o que, si lo prefería, se lo cambiaría por otro; pero él se negó.7Ante esto, Jezabel su esposa le dijo: ―¿Y no eres tú quien manda en Israel? ¡Anda, levántate y come, que te hará bien! Yo te conseguiré el viñedo del tal Nabot.8De inmediato escribió cartas en nombre de Acab, puso en ellas el sello del rey, y las envió a los ancianos y nobles que vivían en la ciudad de Nabot.9En las cartas decía: «Decretad un día de ayuno, y dad a Nabot un lugar prominente en la asamblea del pueblo.10Poned frente a él a dos sinvergüenzas y hacedles testificar que él ha maldecido tanto a Dios como al rey. Luego sacadlo y matadlo a pedradas».11Los ancianos y nobles que vivían en esa ciudad acataron lo que Jezabel había ordenado en sus cartas.12Decretaron un día de ayuno y le dieron a Nabot un lugar prominente en la asamblea.13Llegaron los dos sinvergüenzas, se sentaron frente a él y lo acusaron ante el pueblo, diciendo: «¡Nabot ha maldecido a Dios y al rey!» Como resultado, la gente lo llevó fuera de la ciudad y lo mató a pedradas.14Entonces le informaron a Jezabel: «Nabot ha sido apedreado y está muerto».15Tan pronto como Jezabel se enteró de que Nabot había muerto a pedradas, le dijo a Acab: «¡Vamos! Toma posesión del viñedo que Nabot el jezrelita se negó a venderte. Ya no vive; está muerto».16Cuando Acab se enteró de que Nabot había muerto, fue a tomar posesión del viñedo.17Entonces la palabra del SEÑOR vino a Elías el tisbita y le dio este mensaje:18«Ve a encontrarte con Acab, rey de Israel, que gobierna en Samaria. En este momento se encuentra en el viñedo de Nabot, tomando posesión del mismo.19Dile que así dice el SEÑOR: “¿No has asesinado a un hombre, y encima te has adueñado de su propiedad?” Luego dile que así también dice el SEÑOR: “¡En el mismo lugar donde los perros lamieron la sangre de Nabot, lamerán también tu propia sangre!”»20Acab le respondió a Elías: ―¡Mi enemigo! ¿Así que me has encontrado? ―Sí —contestó Elías—, te he encontrado porque te has vendido para hacer lo que ofende al SEÑOR,21quien ahora te dice: “Voy a enviarte una desgracia. Acabaré contigo, y de tus descendientes en Israel exterminaré hasta el último varón, esclavo o libre.22Haré con tu familia lo mismo que hice con la de Jeroboán hijo de Nabat y con la de Basá hijo de Ahías, porque has provocado mi ira y has hecho que Israel peque”.23Y en cuanto a Jezabel, el SEÑOR dice: “Los perros se la comerán junto al muro[1] de Jezrel”.24También a los familiares de Acab que mueran en la ciudad se los comerán los perros, y a los que mueran en el campo se los comerán las aves del cielo.25Nunca hubo nadie como Acab que, animado por Jezabel su esposa, se prestara para hacer lo que ofende al SEÑOR.26Su conducta fue repugnante, pues siguió a los ídolos, como habían hecho los amorreos, a quienes el SEÑOR expulsó de la presencia de Israel.27Cuando Acab escuchó estas palabras, se rasgó las vestiduras, se vistió de luto y ayunó. Dormía vestido así y andaba deprimido.28Entonces la palabra del SEÑOR vino a Elías el tisbita y le dio este mensaje:29«¿Has notado cómo Acab se ha humillado ante mí? Por cuanto se ha humillado, no enviaré esta desgracia mientras él viva, sino que la enviaré a su familia durante el reinado de su hijo».
1 Reyes 21
Верен
de Veren1А след тези събития стана това: езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, до двореца на Ахав, царя на Самария.2И Ахав говори на Навутей и каза: Дай ми лозето си да ми стане зеленчукова градина, понеже е близо до къщата ми. А вместо него ще ти дам по-добро лозе или, ако ти се вижда добре, ще ти дам стойността му в пари.3Но Навутей каза на Ахав: Да не ми даде ГОСПОД да ти дам наследството на бащите си!4И Ахав дойде в къщата си мрачен и огорчен заради думата, която езраелецът Навутей му беше говорил, като каза: Няма да ти дам наследството на бащите си. И легна на леглото си и обърна лицето си, и не яде хляб.5А жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е толкова мрачен духът ти и не ядеш хляб?6А той ѝ каза: Защото говорих с езраелеца Навутей и му казах: Дай ми лозето си за пари или, ако искаш, ще ти дам друго лозе вместо него. Но той каза: Няма да ти дам лозето си.7Тогава жена му Езавел му каза: Ти ли царуваш сега над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей!8И тя написа писма от името на Ахав и ги запечата с печата му, и изпрати писмата до старейшините и до благородните, които бяха в града му, които живееха с Навутей.9А в писмата писа и каза: Провъзгласете пост и поставете Навутей отпред пред народа.10И поставете пред него двама мъже, лоши хора[1], да свидетелстват против него и да кажат: Ти похули Бога и царя. После го изведете навън и го убийте с камъни да умре.11И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, направиха както Езавел им беше изпратила заповед, както беше написано в писмата, които им беше изпратила.12Прогласиха пост и поставиха Навутей отпред пред народа.13И влязоха двама мъже, лоши хора, и седнаха пред него; и лошите хора свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа и казаха: Навутей похули Бога и царя. И го изведоха извън града и го убиха с камъни и той умря.14И изпратиха до Езавел и казаха: Навутей беше убит с камъни и умря.15И когато Езавел чу, че Навутей е бил убит с камъни и е умрял, Езавел каза на Ахав: Стани, присвои си лозето на езраелеца Навутей, което той отказа да ти даде за пари; защото Навутей вече не е жив, а умря.16И когато Ахав чу, че Навутей е умрял, Ахав стана, за да слезе в лозето на езраелеца Навутей да го присвои.17Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към тесвиеца Илия и каза:18Стани, слез да посрещнеш израилевия цар Ахав, който е в Самария; ето, той е в лозето на Навутей, където слезе, за да го присвои.19И му говори и кажи: Така казва ГОСПОД: Уби ли, а също и присвои ли? И му говори и кажи: Така казва ГОСПОД: На мястото, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, кучетата ще лижат и твоята кръв, да, твоята!20А Ахав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А Илия отговори: Намерих те, защото си се продал да вършиш зло пред ГОСПОДА.21Ето, Аз ще докарам зло върху теб и ще измета след теб. Ще изтребя от Ахав всеки от мъжки пол, и роба, и свободния в Израил.22И ще направя дома ти като дома на Еровоам, сина на Нават, и като дома на Вааса, сина на Ахия, заради гнева, с който ме разгневи, и защото въведе Израил в грях.23Също и за Езавел говори ГОСПОД и каза: Кучетата ще изядат Езавел пред стената на Езраел.24Който от Ахав умре в града, ще го изядат кучетата, а който умре на полето, ще го изядат небесните птици.25Наистина нямаше никой като Ахав, който така се продаде да върши зло пред ГОСПОДА, защото жена му Езавел го подбуждаше.26И той постъпваше много гнусно, като следваше идолите, точно както бяха правили аморейците, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.27И когато Ахав чу тези думи, той раздра дрехите си и сложи вретище на тялото си и пости, и лежеше във вретище, и ходеше унило.28Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към тесвиеца Илия и каза:29Виждаш ли как Ахав се смири пред Мен? Понеже се смири пред Мен, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.