1 Reyes 13 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

El hombre de Dios que llegó de Judá

1 Sucedió que un hombre de Dios fue desde Judá hasta Betel en obediencia a la palabra del SEÑOR. Cuando Jeroboán, de pie junto al altar, se disponía a quemar incienso,^[1] 2 el hombre de Dios, en obediencia a la palabra del SEÑOR, gritó: «¡Altar, altar! Así dice el SEÑOR: “En la familia de David nacerá un hijo llamado Josías, el cual sacrificará sobre ti a estos sacerdotes de altares paganos que aquí queman incienso. ¡Sobre ti se quemarán huesos humanos!”» 3 Aquel mismo día, el hombre de Dios ofreció una señal: «Esta es la señal que el SEÑOR os da: ¡El altar será derribado, y las cenizas se esparcirán!» 4 Al oír la sentencia que el hombre de Dios pronunciaba contra el altar de Betel, el rey extendió el brazo desde el altar y dijo: «¡Prendedlo!» Pero el brazo que había extendido contra el hombre se le paralizó, de modo que no podía contraerlo. 5 En ese momento, el altar se vino abajo y las cenizas se esparcieron, según la señal que, en obediencia a la palabra del SEÑOR, les había dado el hombre de Dios. 6 Entonces el rey le dijo al hombre de Dios: ―¡Apacigua al SEÑOR tu Dios! ¡Ora por mí, para que se me cure el brazo! El hombre de Dios suplicó al SEÑOR, y al rey se le curó el brazo, quedándole como antes. 7 Luego el rey le dijo al hombre de Dios: ―Ven a casa conmigo, y come algo; además, quiero hacerte un regalo. 8 Pero el hombre de Dios le respondió al rey: ―Aunque me dieras la mitad de tus posesiones, no iría a tu casa. Aquí no comeré pan ni beberé agua, 9 porque así me lo ordenó el SEÑOR. Me dijo: “No comas pan, ni bebas agua, ni regreses por el mismo camino”. 10 De modo que tomó un camino diferente al que había tomado para ir a Betel. 11 En ese tiempo vivía en Betel cierto profeta anciano. Sus hijos fueron a contarle^[2] todo lo que el hombre de Dios había hecho allí aquel día, y lo que le había dicho al rey. 12 Su padre les preguntó: ―¿Por dónde se fue? Sus hijos le indicaron el camino que había tomado el hombre de Dios que había llegado de Judá, 13 y el padre les ordenó: ―Aparejadme un asno, para que lo monte. Cuando el asno estuvo listo, el profeta anciano lo montó 14 y se fue tras el hombre de Dios. Lo encontró sentado debajo de una encina, y le preguntó: ―¿Eres tú el hombre de Dios que vino de Judá? ―Sí, lo soy —respondió. 15 Entonces el profeta le dijo: ―Ven a comer a mi casa. 16 ―No puedo volver contigo ni acompañarte —respondió el hombre de Dios—; tampoco puedo comer pan ni beber agua contigo en este lugar, 17 pues el SEÑOR me ha dado esta orden: “No comas pan ni bebas agua allí, ni regreses por el mismo camino”. 18 El anciano replicó: ―También yo soy profeta, como tú. Y un ángel, obedeciendo la palabra del SEÑOR, me dijo: “Llévalo a tu casa para que coma pan y beba agua”. Así lo engañó, 19 y el hombre de Dios volvió con él, y comió y bebió en su casa. 20 Mientras estaban sentados a la mesa, la palabra del SEÑOR vino al profeta que lo había hecho volver. 21 Entonces el profeta le anunció al hombre de Dios que había llegado de Judá: ―Así dice el SEÑOR: “Has desafiado la palabra del SEÑOR y no has cumplido la orden que el SEÑOR tu Dios te dio. 22 Has vuelto para comer pan y beber agua en el lugar donde él te dijo que no lo hicieras. Por lo tanto, no será sepultado tu cuerpo en la tumba de tus antepasados”. 23 Cuando el hombre de Dios terminó de comer y beber, el profeta que lo había hecho volver le aparejó un asno, 24 y el hombre de Dios se puso en camino. Pero un león le salió al paso y lo mató, dejándolo tendido en el camino. Sin embargo, el león y el asno se quedaron junto al cuerpo. 25 Al ver el cuerpo tendido, y al león cuidando el cuerpo, los que pasaban por el camino llevaron la noticia a la ciudad donde vivía el profeta anciano. 26 Cuando el profeta que lo había hecho volver de su viaje se enteró de eso, dijo: «Ahí tenéis al hombre de Dios que desafió la palabra del SEÑOR. Por eso el SEÑOR lo entregó al león, que lo ha matado y despedazado, como la palabra del SEÑOR se lo había advertido». 27 Luego el profeta les dijo a sus hijos: «Aparejadme el asno». En cuanto lo hicieron, 28 el profeta salió y encontró el cuerpo tendido en el camino, con el asno y el león junto a él. El león no se había comido el cadáver, ni había despedazado al asno. 29 Entonces el profeta levantó el cadáver del hombre de Dios, lo puso sobre el asno y se lo llevó de vuelta a la ciudad para hacer duelo por él y enterrarlo. 30 Luego lo puso en la tumba de su propiedad, e hicieron duelo por él, clamando: «¡Ay, hermano mío!» 31 Después de enterrarlo, el profeta les dijo a sus hijos: «Cuando yo muera, enterradme en la misma tumba donde está enterrado el hombre de Dios, y poned mis huesos junto a los suyos. 32 Porque ciertamente se cumplirá la sentencia que, en obediencia a la palabra del SEÑOR, él pronunció contra el altar de Betel y contra todos los santuarios paganos que están en los montes de las ciudades de Samaria». 33 Con todo, Jeroboán no cambió su mala conducta, sino que una vez más puso como sacerdotes para los santuarios paganos a toda clase de gente. A cualquiera que deseaba ser sacerdote de esos santuarios, él lo consagraba como tal. 34 Esa conducta llevó a la dinastía de Jeroboán a pecar, y causó su caída y su desaparición de la faz de la tierra.

Верен

de Veren

1 И ето, един Божи човек дойде от Юда във Ветил чрез ГОСПОДНОТО слово, когато Еровоам стоеше при олтара, за да кади. 2 И той извика срещу олтара чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Олтаре, олтаре, така казва ГОСПОД: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия. Той ще заколи върху теб свещениците на високите места, които кадят върху теб, и човешки кости ще се изгорят върху теб! 3 И в същия ден даде знамение, като каза: Това е знамението, за което говори ГОСПОД: Ето, олтарът ще се разцепи и пепелта, която е върху него, ще се разпилее. 4 А когато царят чу словото на Божия човек, което той извика срещу олтара във Ветил, Еровоам простря ръката си от олтара и каза: Хванете го! Но ръката му, която той простря против него, изсъхна, и той не можа да я върне обратно към себе си. 5 И олтарът се разцепи и пепелта се разпиля от олтара според знамението, което Божият човек беше дал чрез ГОСПОДНОТО слово. 6 Тогава царят отговори и каза на Божия човек: Моля те, смекчи лицето на ГОСПОДА, своя Бог, и се помоли за мен, за да ми се върне ръката. И Божият човек се помоли на ГОСПОДА и ръката на царя му се върна и стана както преди. 7 Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома и се подкрепи, и ще ти дам подарък. 8 Но Божият човек каза на царя: И половината от къщата си да ми дадеш, няма да вляза с теб; и няма да ям хляб и няма да пия вода на това място, 9 защото така ми беше заповядано чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл. 10 И той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил. 11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха и му разказаха всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил, и думите, които беше говорил на царя, и тях разказаха на баща си. 12 И баща им им каза: По кой път отиде? А синовете му бяха видели по кой път отиде Божият човек, който дойде от Юда. 13 Тогава той каза на синовете си: Оседлайте ми магарето. И те му оседлаха магарето и той се качи на него. 14 И отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб, и му каза: Ти ли си Божият човек, който е дошъл от Юда? И той каза: Аз съм. 15 Тогава той му каза: Ела с мен у дома и яж хляб. 16 А той каза: Не мога да се върна с теб и да вляза с теб и няма да ям хляб и няма да пия вода с теб на това място, 17 защото ми се каза чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода там, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл. 18 А той му каза: И аз съм пророк като теб; и ангел ми говори чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Но той го лъжеше. 19 И той се върна с него и яде хляб в къщата му, и пи вода. 20 А когато седяха на трапезата, ГОСПОДНОТО слово беше към пророка, който го беше върнал, 21 и той извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и каза: Така казва ГОСПОД: Понеже не послуша ГОСПОДНОТО слово и не спази заповедта, която ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда, 22 а се върна и яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза: Не яж хляб и не пий вода! – затова трупът ти няма да дойде в гроба на бащите ти. 23 И след като яде хляб и пи, му оседлаха магарето на пророка, който го беше върнал обратно. 24 И той си отиде. И един лъв го намери на пътя и го уби. И трупът му беше проснат на пътя и магарето стоеше до него, и лъвът стоеше до трупа. 25 И ето, минаха хора и видяха трупа, проснат на пътя, и лъва да стои до трупа. И те дойдоха и казаха това в града, където живееше старият пророк. 26 А когато пророкът, който го беше върнал от пътя, чу това, каза: Това е Божият човек, който не послуша ГОСПОДНОТО слово; затова ГОСПОД го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според ГОСПОДНОТО слово, което Той му говори. 27 Тогава той говори на синовете си и каза: Оседлайте ми магарето. И те го оседлаха. 28 И той отиде и намери трупа му, проснат на пътя, и магарето и лъва да стоят до трупа; лъвът нито беше изял трупа, нито беше разкъсал магарето. 29 И пророкът вдигна трупа на Божия човек и го сложи на магарето, и го донесе обратно. И дойде в града на стария пророк, за да го оплаче и да го погребе. 30 И положи трупа в собствения си гроб. И го оплакаха: Горко, брате мой! 31 И след като го погреба, говори на синовете си и каза: Когато умра, погребете ме в гроба, където е погребан Божият човек; сложете костите ми при неговите кости! 32 Защото непременно ще стане това, което той извика чрез ГОСПОДНОТО слово срещу олтара във Ветил и срещу всичките капища по високите места, които са в самарийските градове. 33 След това събитие Еровоам не се върна от злия си път, а пак правеше свещеници за високите места от всякакви хора; посвещаваше всеки, който пожелаеше да бъде свещеник на високите места. 34 И това нещо стана грях за Еровоамовия дом и причина да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.