1 Corintios 15 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

La resurrección de Cristo

1 Ahora, hermanos, quiero recordaros el evangelio que os prediqué, el mismo que recibisteis y en el cual os mantenéis firmes. 2 Mediante este evangelio sois salvos, si os aferráis a la palabra que os prediqué. De otro modo, habréis creído en vano. 3 Porque ante todo^[1] os transmití lo que yo mismo recibí: que Cristo murió por nuestros pecados según las Escrituras, 4 que fue sepultado, que resucitó al tercer día según las Escrituras, 5 y que se apareció a Cefas, y luego a los doce. 6 Después se apareció a más de quinientos hermanos a la vez, la mayoría de los cuales vive todavía, aunque algunos han muerto. 7 Luego se apareció a Jacobo, más tarde a todos los apóstoles, 8 y, por último, como a uno nacido fuera de tiempo, se me apareció también a mí. 9 Admito que yo soy el más insignificante de los apóstoles y que ni siquiera merezco ser llamado apóstol, porque perseguí a la iglesia de Dios. 10 Pero por la gracia de Dios soy lo que soy, y la gracia que él me concedió no fue infructuosa. Al contrario, he trabajado con más tesón que todos ellos, aunque no yo, sino la gracia de Dios que está conmigo. 11 En fin, ya sea que se trate de mí o de ellos, esto es lo que predicamos, y esto es lo que vosotros habéis creído.

La resurrección de los muertos

12 Ahora bien, si se predica que Cristo ha sido levantado de entre los muertos, ¿cómo dicen algunos de vosotros que no hay resurrección? 13 Si no hay resurrección, entonces ni siquiera Cristo ha resucitado. 14 Y, si Cristo no ha resucitado, nuestra predicación no sirve para nada, como tampoco vuestra fe. 15 Aún más, resultaríamos falsos testigos de Dios por haber testificado que Dios resucitó a Cristo, lo cual no habría sucedido si en verdad los muertos no resucitan. 16 Porque, si los muertos no resucitan, tampoco Cristo ha resucitado. 17 Y, si Cristo no ha resucitado, vuestra fe es ilusoria y todavía estáis en vuestros pecados. 18 En este caso, también están perdidos los que murieron en Cristo. 19 Si la esperanza que tenemos en Cristo fuera solo para esta vida, seríamos los más desdichados de todos los mortales. 20 Lo cierto es que Cristo ha sido levantado de entre los muertos, como primicias de los que murieron. 21 De hecho, ya que la muerte vino por medio de un hombre, también por medio de un hombre viene la resurrección de los muertos. 22 Pues, así como en Adán todos mueren, también en Cristo todos volverán a vivir. 23 Pero cada uno en su debido orden: Cristo, las primicias; después, cuando él venga, los que le pertenecen. 24 Entonces vendrá el fin, cuando él entregue el reino a Dios el Padre, después de destruir todo dominio, autoridad y poder. 25 Porque es necesario que Cristo reine hasta poner a todos sus enemigos debajo de sus pies. 26 El último enemigo que será destruido es la muerte, 27 pues Dios«ha sometido todo a su dominio». Al decir que«todo» ha quedado sometido a su dominio, es claro que no se incluye a Dios mismo, quien todo lo sometió a Cristo. (Sal 8:6) 28 Y, cuando todo le sea sometido, entonces el Hijo mismo se someterá a aquel que le sometió todo, para que Dios sea todo en todos. 29 Si no hay resurrección, ¿qué sacan los que se bautizan por los muertos? Si en definitiva los muertos no resucitan, ¿por qué se bautizan por ellos? 30 Y nosotros, ¿por qué nos exponemos al peligro a todas horas? 31 Que cada día muero, hermanos, es tan cierto como el orgullo que siento por vosotros en Cristo Jesús nuestro Señor. 32 ¿Qué he ganado si, solo por motivos humanos, en Éfeso luché contra las fieras? Si los muertos no resucitan, «comamos y bebamos, que mañana moriremos». (Is 22:13) 33 No os dejéis engañar: «Las malas compañías corrompen las buenas costumbres». 34 Volved a vuestro sano juicio, como conviene, y dejad de pecar. En efecto, hay algunos de vosotros que no tienen conocimiento de Dios; para vergüenza vuestra lo digo.

El cuerpo resucitado

35 Tal vez alguien pregunte: «¿Cómo resucitarán los muertos? ¿Con qué clase de cuerpo vendrán?» 36 ¡Qué tontería! Lo que tú siembras no cobra vida a menos que muera. 37 No plantas el cuerpo que luego ha de nacer, sino que siembras una simple semilla de trigo o de otro grano. 38 Pero Dios le da el cuerpo que quiso darle, y a cada clase de semilla le da un cuerpo propio. 39 No todos los cuerpos son iguales: hay cuerpos humanos; también los hay de animales terrestres, de aves y de peces. 40 Así mismo hay cuerpos celestes y cuerpos terrestres; pero el esplendor de los cuerpos celestes es uno, y el de los cuerpos terrestres es otro. 41 Uno es el esplendor del sol, otro el de la luna y otro el de las estrellas. Cada estrella tiene su propio brillo. 42 Así sucederá también con la resurrección de los muertos. Lo que se siembra en corrupción resucita en incorrupción; 43 lo que se siembra en oprobio resucita en gloria; lo que se siembra en debilidad resucita en poder; 44 se siembra un cuerpo natural,^[2] resucita un cuerpo espiritual. Si hay un cuerpo natural, también hay un cuerpo espiritual. 45 Así está escrito: «El primer hombre, Adán, se convirtió en un ser viviente»; el último Adán, en el Espíritu que da vida. (Gn 2:7) 46 No vino primero lo espiritual, sino lo natural, y después lo espiritual. 47 El primer hombre era del polvo de la tierra; el segundo hombre, del cielo. 48 Como es aquel hombre terrenal, así son también los de la tierra; y como es el celestial, así son también los del cielo. 49 Y, así como hemos llevado la imagen de aquel hombre terrenal, llevaremos^[3] también la imagen del celestial. 50 Os declaro, hermanos, que el cuerpo mortal^[4] no puede heredar el reino de Dios, ni lo corruptible puede heredar lo incorruptible. 51 Fijaos bien en el misterio que os voy a revelar: No todos moriremos, pero todos seremos transformados, 52 en un instante, en un abrir y cerrar de ojos, al toque final de la trompeta. Pues sonará la trompeta y los muertos resucitarán con un cuerpo incorruptible, y nosotros seremos transformados. 53 Porque lo corruptible tiene que revestirse de lo incorruptible, y lo mortal, de inmortalidad. 54 Cuando lo corruptible se revista de lo incorruptible, y lo mortal, de inmortalidad, entonces se cumplirá lo que está escrito: «La muerte ha sido devorada por la victoria». (Is 25:8) 55 «¿Dónde está, oh muerte, tu victoria? ¿Dónde está, oh muerte, tu aguijón?» (Os 13:14) 56 El aguijón de la muerte es el pecado, y el poder del pecado es la ley. 57 ¡Pero gracias a Dios, que nos da la victoria por medio de nuestro Señor Jesucristo! 58 Por lo tanto, mis queridos hermanos, manteneos firmes e inconmovibles, progresando siempre en la obra del Señor, conscientes de que vuestro trabajo en el Señor no es en vano.

Верен

de Veren

1 И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно. 3 Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията, 4 че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията 5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, 6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха, 7 че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли; 8 а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг. 9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква. 10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен. 11 И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте. 12 Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен. 14 А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна. 15 При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват. 16 Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен; 17 а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. 19 Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните. 20 Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите. 21 Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите. 22 Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят. 23 Но всеки на своя ред: Христос – първият плод; а после тези, които са Христови – при Неговото пришествие. 24 Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила, 25 защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. 26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. 27 Защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко. 28 А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко. 29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях? 30 Защо и ние се излагаме на опасност всеки час? 31 Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам. 32 Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, тогава „нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ 33 Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави. 34 Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите. 35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват? 36 Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. 37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго, 38 а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе – негово собствено тяло. 39 Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга – плътта на животните, друга – на птиците и друга – на рибите. 40 И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните – друг; 41 един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък. 42 Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление; 43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло. 45 Така е и писано: „Първият човек, Адам, стана жива душа“, последният Адам стана животворящ дух. 46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. 47 Първият човек е от земята – пръстен; вторият Човек е от небето. 48 Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. 49 И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния. 50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. 51 Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим 52 в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. 53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното – да се облече в безсмъртие. 54 А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: „Погълната беше смъртта победоносно.“ 55 „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 56 Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът; 57 но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос! 58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.