1 Corintios 11 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 Imitadme a mí, como yo imito a Cristo.

Decoro en el culto

2 Os elogio porque os acordáis de mí en todo y retenéis las enseñanzas,^[1] tal como os las transmití. 3 Ahora bien, quiero que entendáis que Cristo es cabeza de todo hombre, mientras que el hombre es cabeza de la mujer y Dios es cabeza de Cristo. 4 Todo hombre que ora o profetiza con la cabeza cubierta^[2] deshonra al que es su cabeza. 5 En cambio, toda mujer que ora o profetiza con la cabeza descubierta deshonra al que es su cabeza; es como si estuviera rasurada. 6 Si la mujer no se cubre la cabeza, que se corte también el cabello; pero, si es vergonzoso para la mujer tener el pelo corto o la cabeza rasurada, que se la cubra. 7 El hombre no debe cubrirse la cabeza, ya que él es imagen y gloria de Dios, mientras que la mujer es gloria del hombre. 8 De hecho, el hombre no procede de la mujer, sino la mujer del hombre; 9 ni tampoco fue creado el hombre a causa de la mujer, sino la mujer a causa del hombre. 10 Por esta razón, y a causa de los ángeles, la mujer tiene autoridad sobre su cabeza.^[3] 11 Sin embargo, en el Señor, ni la mujer existe aparte del hombre ni el hombre aparte de la mujer. 12 Porque así como la mujer procede del hombre, también el hombre nace de la mujer; pero todo proviene de Dios. 13 Juzgad vosotros mismos: ¿Es apropiado que la mujer ore a Dios sin cubrirse la cabeza? 14 ¿No os enseña el mismo orden natural de las cosas que es una vergüenza para el hombre dejarse crecer el cabello, 15 mientras que es una gloria para la mujer llevar cabello largo? Es que a ella se le ha dado su cabellera como velo.

La Cena del Señor

16 Si alguien insiste en discutir este asunto, tenga en cuenta que nosotros no tenemos otra costumbre, ni tampoco las iglesias de Dios. 17 Al daros las siguientes instrucciones, no puedo elogiaros, ya que vuestras reuniones traen más perjuicio que beneficio. 18 En primer lugar, oigo decir que cuando os reunís como iglesia hay divisiones entre vosotros, y hasta cierto punto lo creo. 19 Sin duda, tiene que haber grupos sectarios entre vosotros, para que se demuestre quiénes contáis con la aprobación de Dios. 20 De hecho, cuando os reunís, ya no es para comer la Cena del Señor, 21 porque cada uno se adelanta a comer su propia cena, de manera que unos os quedáis con hambre mientras otros os emborracháis. 22 ¿Acaso no tenéis casas donde comer y beber? ¿O es que menospreciáis a la iglesia de Dios y queréis avergonzar a los que no tienen nada? ¿Qué os diré? ¿Voy a elogiaros por esto? ¡Claro que no! 23 Yo recibí del Señor lo mismo que os transmití a vosotros: Que el Señor Jesús, la noche en que fue traicionado, tomó pan, 24 y, después de dar gracias, lo partió y dijo: «Este pan es mi cuerpo, que por vosotros entrego; haced esto en memoria de mí». 25 De la misma manera, después de cenar, tomó la copa y dijo: «Esta copa es el nuevo pacto en mi sangre; haced esto, cada vez que bebáis de ella, en memoria de mí». 26 Porque cada vez que coméis este pan y bebéis de esta copa, proclamáis la muerte del Señor hasta que él venga. 27 Por lo tanto, cualquiera que coma el pan o beba de la copa del Señor de manera indigna será culpable de pecar contra el cuerpo y la sangre del Señor. 28 Así que cada uno debe examinarse a sí mismo antes de comer el pan y beber de la copa. 29 Porque el que come y bebe sin discernir el cuerpo^[4] come y bebe su propia condena. 30 Por eso hay entre vosotros muchos débiles y enfermos, e incluso varios han muerto. 31 Si nos examináramos a nosotros mismos, no se nos juzgaría; 32 pero, si nos juzga el Señor, nos disciplina para que no seamos condenados con el mundo. 33 Así que, hermanos míos, cuando os reunís para comer, esperaos unos a otros. 34 Si alguno tiene hambre, que coma en su casa, para que vuestras reuniones no resulten dignas de condenación. Los demás asuntos los arreglaré cuando os visite.

Верен

de Veren

1 Бъдете подражатели на мен, както съм и аз на Христос. 2 За похвала ви е, че ме помните във всичко, като държите преданията така, както ви ги предадох. 3 Но искам да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е мъжът, а глава на Христос е Бог. 4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си. 5 А всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава. 6 Защото, която жена не се покрива, нека се остриже. Но ако за една жена е срамно да бъде с остригана или обръсната глава, нека се покрива. 7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога, а жената е слава на мъжа. 8 Защото мъжът не е от жената, а жената – от мъжа. 9 Защото не мъжът беше създаден за жената, а жената – за мъжа. 10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите. 11 Обаче в Господа нито жената е без мъжа, нито мъжът е без жената. 12 Защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога. 13 Сами в себе си съдете: прилично ли е жената да се моли на Бога с непокрита глава? 14 Не ви ли учи самото естество, че ако мъжът оставя косата си да расте, това е позор за него? 15 Но ако жената има дълга коса, това е слава за нея, защото косата ѝ е дадена вместо покривало. 16 Но ако някой мисли да спори за това, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви. 17 А като ви давам тези наставления, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошост. 22;. 18 Защото първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разцепления помежду ви; и отчасти вярвам това, 19 защото е нужно да има и разделение между вас, за да се видят кои са одобрените между вас. 20 И когато така се събирате на едно място, това не е да ядете Господната вечеря, 21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите и така един остава гладен, а друг се напива. 22 Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви хваля^[1]. 23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох – че Господ Иисус през нощта, когато беше предаден, взе хляб 24 и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание. 25 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание. 26 Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде. 27 Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. 28 Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата; 29 защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си. 30 По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали. 31 Защото, ако съдехме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. 32 Но когато биваме съдени, биваме наказвани от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света. 33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг. 34 А ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не се събирате за осъждане. А останалите работи ще наредя, когато дойда.