1 Corintios 1 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 Pablo, llamado por la voluntad de Dios a ser apóstol de Cristo Jesús, y nuestro hermano Sóstenes, 2 a la iglesia de Dios que está en Corinto, a los que han sido santificados en Cristo Jesús y llamados a ser su santo pueblo, junto con todos los que en todas partes invocan el nombre de nuestro Señor Jesucristo, Señor de ellos y de nosotros: 3 Que Dios nuestro Padre y el Señor Jesucristo os concedan gracia y paz.

Acción de gracias

4 Siempre doy gracias a Dios por vosotros, pues él, en Cristo Jesús, os ha dado su gracia. 5 Unidos a Cristo vosotros os habéis llenado de toda riqueza, tanto en palabra como en conocimiento. 6 Así se ha confirmado en vosotros nuestro testimonio acerca de Cristo, 7 de modo que no os falta ningún don espiritual mientras esperáis con ansias que se manifieste nuestro Señor Jesucristo. 8 Él os mantendrá firmes hasta el fin, para que seáis irreprochables en el día de nuestro Señor Jesucristo. 9 Fiel es Dios, quien os ha llamado a tener comunión con su Hijo Jesucristo, nuestro Señor.

Divisiones en la iglesia

10 Os suplico, hermanos, en el nombre de nuestro Señor Jesucristo, que todos viváis en armonía y que no haya divisiones entre vosotros, sino que os mantengáis unidos en un mismo pensar y en un mismo propósito. 11 Digo esto, hermanos míos, porque algunos de la familia de Cloé me han informado de que hay rivalidades entre vosotros. 12 Me refiero a que unos dicen: «Yo sigo a Pablo»; otros afirman: «Yo, a Apolos»; otros: «Yo, a Cefas»; y otros: «Yo, a Cristo». 13 ¡Cómo! ¿Está dividido Cristo? ¿Acaso Pablo fue crucificado por vosotros? ¿O es que fuisteis bautizados en el nombre de Pablo? 14 Gracias a Dios que no bauticé a ninguno de vosotros, excepto a Crispo y a Gayo, 15 de modo que nadie puede decir que fue bautizado en mi nombre. 16 Bueno, también bauticé a la familia de Estéfanas; fuera de estos, no recuerdo haber bautizado a ningún otro. 17 Pues Cristo no me envió a bautizar, sino a predicar el evangelio, y eso sin discursos de sabiduría humana, para que la cruz de Cristo no perdiera su eficacia.

Cristo, sabiduría y poder de Dios

18 Me explico: El mensaje de la cruz es una locura para los que se pierden; en cambio, para los que se salvan, es decir, para nosotros, este mensaje es el poder de Dios. 19 Pues está escrito: «Destruiré la sabiduría de los sabios; frustraré la inteligencia de los inteligentes». (Is 29:14) 20 ¿Dónde está el sabio? ¿Dónde el erudito? ¿Dónde el filósofo de esta época? ¿No ha convertido Dios en locura la sabiduría de este mundo? 21 Ya que Dios, en su sabio designio, dispuso que el mundo no lo conociera mediante la sabiduría humana, tuvo a bien salvar, mediante la locura de la predicación, a los que creen. 22 Los judíos piden señales milagrosas y los gentiles buscan sabiduría, 23 mientras que nosotros predicamos a Cristo crucificado. Este mensaje es motivo de tropiezo para los judíos, y es locura para los gentiles, 24 pero para los que Dios ha llamado, lo mismo judíos que gentiles, Cristo es el poder de Dios y la sabiduría de Dios. 25 Pues la locura de Dios es más sabia que la sabiduría humana, y la debilidad de Dios es más fuerte que la fuerza humana. 26 Hermanos, considerad vuestro propio llamamiento: No sois muchos de vosotros sabios, según criterios meramente humanos; ni sois muchos poderosos, ni muchos de noble cuna. 27 Pero Dios escogió lo insensato del mundo para avergonzar a los sabios, y escogió lo débil del mundo para avergonzar a los poderosos. 28 También escogió Dios lo más bajo y despreciado, y lo que no es nada, para anular lo que es, 29 a fin de que en su presencia nadie pueda jactarse. 30 Pero gracias a él vosotros estáis unidos a Cristo Jesús, a quien Dios ha hecho nuestra sabiduría —es decir, nuestra justificación, santificación y redención— 31 para que, como está escrito: «Si alguien ha de gloriarse, que se gloríe en el Señor». (Jer 9:24)

Верен

de Veren

1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол на Иисус Христос, и брат Состен, 2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Иисус, призованите светии, заедно с всички, които призовават на всяко място Името на Иисус Христос, нашия Господ, който е и техен, и наш: 3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос. 4 Винаги благодаря на моя Бог заради вас за Божията благодат, която ви е дадена в Христос Иисус; 5 че в Него се обогатихте във всичко – във всяко слово и всяко познание, 6 както се утвърди у вас Христовото свидетелство, 7 така че не ви липсва нито една дарба, като чакате явяването на нашия Господ Иисус Христос, 8 който и до края ще ви утвърждава, за да бъдете безупречни в Деня на нашия Господ Иисус Христос. 9 Верен е Бог, чрез когото бяхте призовани в общение с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ. 10 Сега аз ви умолявам, братя, чрез Името на нашия Господ Иисус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум и в едно и също мнение. 11 Защото някои от домашните на Хлоя ми казаха за вас, братя мои, че между вас имало разпри. 12 Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; А аз – Аполосов; А аз – Кифов; А пък аз – Христов. 13 Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас? Или се кръстихте в името на Павел? 14 Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай, 15 за да не каже никой, че сте били кръстени в моето име. 16 Кръстих още и Стефаниновия дом. Освен тях не помня да съм кръстил някой друг. 17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, а да проповядвам благовестието – не с мъдростта на думите, за да не би кръстът на Христос да се лиши от значението си. 18 Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; но за нас, които биваме спасени, то е Божия сила. 19 Понеже е писано: „Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля.“ 20 Къде е мъдрият? Къде е книжникът? Къде е защитникът на този свят? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? 21 Защото, понеже в Божията мъдрост светът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. 22 Понеже юдеите искат знамение, а гърците търсят мъдрост; 23 но ние проповядваме разпънатия Христос: за юдеите – препънка, а за езичниците – глупост, 24 но за самите призвани – и юдеи, и гърци – Христос, Божия сила и Божия мъдрост. 25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ – по-силна от хората. 26 Понеже, братя, виждате какви сте вие призваните – че между вас няма мнозина мъдри по плът, нито мнозина могъщи, нито мнозина благородни. 27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните; 28 още и долните и презрените неща на света избра Бог; и онези неща, които не са, за да унищожи тези, които са, 29 за да не се похвали никое създание пред Бога. 30 А вие сте от Него в Христос Иисус, който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление; 31 така че, както е писано: „който се хвали, с Господа да се хвали.“