3 Царств 22

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Три года между Арамом и Израилем не было войны. (2Пар 18:1)2 Но на третий год Иосафат, царь Иудеи, отправился к царю Израиля.3 Царь Израиля сказал своим приближенным: – Разве вы не знаете, что Рамот Галаадский принадлежит нам, а мы и не пытаемся забрать его у царя Арама?4 Он спросил Иосафата: – Пойдешь ли ты со мной воевать за Рамот Галаадский? Иосафат ответил царю Израиля: – Как ты, так и я, мой народ – твой народ, мои кони – твои кони.5 Но еще Иосафат сказал царю Израиля: – Спроси сперва совета у Господа.6 Царь Израиля собрал пророков – около четырехсот человек – и спросил их: – Идти ли мне войной на Рамот Галаадский или нет? – Иди, – ответили они. – Владыка отдаст его в руки царя.7 Но Иосафат спросил: – Разве нет здесь еще пророка Господа, которого мы могли бы спросить?8 Царь Израиля ответил Иосафату: – Есть еще один человек, через которого мы можем вопросить Господа, но я ненавижу его, потому что он никогда не пророчествует обо мне ничего доброго, а только плохое. Это Михей, сын Имлы. – Царю не следует так говорить, – сказал Иосафат.9 Тогда царь Израиля позвал одного из военачальников и сказал: – Немедленно приведи Михея, сына Имлы!10 Облаченные в царские одеяния царь Израиля и Иосафат, царь Иудеи, сидели на своих тронах на гумне у ворот Самарии, а все пророки пророчествовали перед ними.11 Так Цедекия, сын Хенааны, сделал себе железные рога и сказал: – Так говорит Господь: «Ими ты будешь бодать арамеев, пока они не будут истреблены».12 Все остальные пророки пророчествовали о том же, говоря: – Иди на Рамот Галаадский и будь победителем; Господь отдаст его в руки царя.13 Посланник, который ходил, чтобы позвать Михея, сказал ему: – Слушай, все остальные пророки, как один, предсказывают царю успех. Пусть твое слово будет согласно с их словами, и говори благоприятно.14 Но Михей сказал: – Верно, как и то, что жив Господь, я скажу ему лишь то, что скажет мне Господь.15 Когда он пришел, царь спросил его: – Михей! Идти ли нам воевать с Рамотом Галаадским или нет? – Иди конечно, и будь победителем, – ответил он. – Господь обязательно отдаст его в руки царя.16 Но царь сказал ему: – Сколько раз мне заставить тебя поклясться, чтобы ты не говорил мне ничего, кроме истины во имя Господа?17 Тогда Михей ответил: – Я видел весь Израиль рассеянным по горам, как овцы без пастуха, и Господь сказал: «У них нет господина. Пусть каждый возвращается с миром домой».18 Царь Израиля сказал Иосафату: – Разве я не говорил тебе, что он никогда не пророчествует обо мне ничего хорошего, одно лишь плохое?19 Михей сказал: – Итак, выслушай слово Господа. Я видел Господа сидящим на Своем престоле, со всем небесным воинством, стоявшим справа и слева от Него.20 Господь сказал: «Кто выманит Ахава, чтобы он пошел и пал при Рамоте Галаадском?». Один предлагал одно, другой другое,21 пока, наконец, не вышел некий дух и встал перед Господом и сказал: «Я его выманю». «Как?» – спросил Господь.22 «Я пойду и стану лживым духом в устах всех его пророков», – сказал он. «Да, ты преуспеешь в этом и выманишь его, – сказал Господь. – Иди и сделай так».23 И вот теперь Господь вложил в уста всех этих твоих пророков лживый дух, а тебе Господь определил беду.24 Тогда Цедекия, сын Хенааны, подошел и ударил Михея по щеке. – Как это Дух Господа перешел от меня к тебе, чтобы говорить с тобой? – спросил он.25 Михей ответил: – Ты узнаешь это в тот день, когда будешь прятаться во внутренней комнате.26 Тогда царь Израиля приказал: – Возьмите Михея и отправьте его обратно к Амону, правителю города, и к Иоашу, сыну царя,27 и скажите: Так говорит царь: «Посадите этого человека в темницу и держите его впроголодь на хлебе и воде, пока я не вернусь благополучно».28 Михей сказал: – Если ты благополучно вернешься, значит, Господь не говорил через меня. И еще он сказал: – Пусть все услышат это!29 Царь Израиля пошел на Рамот Галаадский с Иосафатом, царем Иудеи. (2Пар 18:28)30 Царь Израиля сказал Иосафату: – Я вступлю в сражение переодетым, но ты носи свои царские одежды. Царь Израиля переоделся и вступил в сражение.31 А царь Арама приказал тридцати двум начальникам над своими колесницами: – Не сражайтесь ни с кем, ни с малым, ни с великим, кроме царя Израиля.32 Когда начальники над колесницами увидели Иосафата, они подумали: «Конечно, это и есть царь Израиля». И они повернули, чтобы напасть на него, но когда Иосафат закричал,33 начальники над колесницами увидели, что он не царь Израиля, и перестали его преследовать.34 Но кто-то натянул лук и случайно ранил царя Израиля, так что стрела попала в щель между доспехами. Царь сказал своему колесничему: – Разворачивайся и вывези меня из боя! Я ранен.35 Но битва кипела весь день, и царь вынужден был стоять в своей колеснице перед арамеями. Кровь из раны текла на пол колесницы, и вечером он умер.36 Когда садилось солнце, по войску прокатился клич: – Пусть каждый человек возвращается в свой город, каждый – в свою землю!37 Царь умер и был привезен в Самарию, где его и похоронили.38 А колесницу вымыли в одном из прудов Самарии, где мылись блудницы[1], и псы лизали его кровь – по слову Господа, которое Он изрек[2]. (3Цар 21:19)39 Что же до прочих событий правления Ахава и того, что он сделал, включая дворец, построенный им и выложенный слоновой костью, и города, которые он укрепил, то разве не записано об этом в«Книге летописей царей Израиля»?40 Ахав упокоился со своими предками. Охозия, его сын, стал царем вместо него.41 Иосафат, сын Асы, стал царем Иудеи на четвертом году правления Ахава, царя Израиля. (2Пар 20:31)42 Иосафату было тридцать пять лет, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме двадцать пять лет. Его мать звали Азува, дочь Шилхи.43 Он во всем ходил путями своего отца Асы и не уклонялся от них, делая то, что было правильным в глазах Господа. Но святилища на возвышенностях не были уничтожены, и народ продолжал приносить там жертвы и возжигать кадильные благовония.44 Еще Иосафат заключил мир с царем Израиля.45 Что же до прочих событий правления Иосафата, того, чего он достиг, и его воинских подвигов, то разве не записаны они в«Книге летописей царей Иудеи»?46 Остаток храмовых блудников, которые еще были в стране в дни его отца Асы, он искоренил.47 В Эдоме не было царя, правил наместник.48 Иосафат построил флотилию таршишских кораблей, чтобы плавать в Офир за золотом, но они так и не отплыли, потому что разбились в родном порту Эцион-Гевер.49 В то время Охозия, сын Ахава, сказал Иосафату: – Пусть мои люди плавают вместе с твоими. Но Иосафат не захотел.50 Иосафат упокоился со своими предками и был похоронен с ними в Городе Давида, своего предка. Иорам, его сын, стал царем вместо него.51 Охозия, сын Ахава, стал царем Израиля в Самарии на семнадцатом году правления Иосафата, царя Иудеи, и правил Израилем два года.52 Он делал зло в глазах Господа, потому что ходил путями отца и матери, и путями Иеровоама, сына Навата, который склонил Израиль к греху.53 Он служил Баалу, поклонялся ему и вызывал гнев Господа, Бога Израиля, как и его отец.

3 Царств 22

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Изминаха три години без война между Сирия и Израил.2 А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар, (2Пар 18:2)3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар? (Втор 4:43)4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. (4Цар 3:7)5 Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до ГОСПОДНЕТО слово.6 Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. (3Цар 18:19)7 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него? (4Цар 3:11)8 Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.9 Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.10 А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.12 Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говори доброто.14 А Михей отговори: В името на живия ГОСПОД заявявам, че каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря. (Чис 22:38)15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в ГОСПОДНЕТО име!17 Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. (Мф 9:36)18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?19 А Михей каза: Чуй ГОСПОДНЕТО слово. Видях ГОСПОДА, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво. (Иов 1:6; Иов 2:1; Пс 103:20; Пс 103:21; Ис 6:1; Дан 7:9; Дан 7:10; Зах 1:10; Мф 18:10; Евр 1:7; Евр 1:14)20 И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго.21 После излезе един дух, застана пред ГОСПОДА и каза: Аз ще го примамя.22 ГОСПОД го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така! (Суд 9:23; Иов 12:16; Иез 14:9; 2Фес 2:17)23 И така, сега ГОСПОД е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; ГОСПОД обаче е говорил зло за тебе. (Иез 14:9)24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мене, за да говори на теб? (2Пар 18:23)25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода[1], докато си дойда с мир.28 А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то ГОСПОД не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена. (Чис 16:29; Втор 18:20)29 И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.30 Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението. (2Пар 35:22)31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.32 А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика. (2Пар 18:31; Прит 13:20)33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.36 Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което ГОСПОД беше говорил. (3Цар 21:19)39 А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе. (Ам 3:15)40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.41 А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав. (2Пар 20:31)42 Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.43 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места. (3Цар 14:23; 3Цар 15:14; 4Цар 12:3; 2Пар 17:3)44 И Йосафат сключи мир с Израилевия цар. (2Пар 19:2; 2Кор 6:14)45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.46 Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса. (3Цар 14:24; 3Цар 15:12)47 По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник. (Быт 25:23; 2Цар 8:14; 4Цар 3:9; 4Цар 8:20)48 Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер. (3Цар 9:26; 3Цар 10:22; 2Пар 20:35; 2Пар 20:37)49 Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.50 И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. (2Пар 21:1)51 Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува две години над Израил. (3Цар 22:40)52 Той върши зло пред ГОСПОДА, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; (3Цар 15:26)53 защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му. (Суд 2:11; 3Цар 16:31)