от Biblica1От Павла, по воле Бога апостола Христа Иисуса, и от брата Тимофея. Церкви Божьей в Коринфе и всем святым в Ахаии[1].2Благодать и мир вам от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа.
Хвала Богу, дающему утешение
3Благословен Бог и Отец Господа нашего Иисуса Христа, Отец милосердия и Бог всяческого утешения.4Он утешает нас во всех наших тяготах, чтобы и мы, в свою очередь, могли утешить других в их горе тем утешением, которым Бог утешает нас.5Ведь как умножаются наши страдания ради Христа, так умножается Христом и наше утешение.6Жизненные трудности мы переносим ради вашего утешения и спасения. Утешение, которое мы получаем, тоже дается нам ради вашего утешения. Оно поможет и вам стойко перенести те же страдания, которые приходится переносить нам.7Мы твердо надеемся на вас и знаем, что как вы разделяете с нами наши страдания, так разделяете и наше утешение.8Братья, я хочу, чтобы вы знали о том, что мы пережили в провинции Азия[2]. Выпавшие там на нашу долю страдания настолько превосходили все наши силы, что мы потеряли надежду остаться в живых.9Казалось, что мы уже получили смертный приговор, но так было для того, чтобы мы научились полагаться не на себя, а на Бога, Который воскрешает мертвых.10Он избавил нас от смертельной опасности и впредь избавит. На Него мы надеемся, и Он спасет нас.11Только вы помогайте нам своими молитвами, чтобы многие возблагодарили Бога за то, что Он был так милостив к нам по их молитвам.
Изменение в планах Павла
12Мы хвалимся тем – и наша совесть может быть этому порукой, – что мы и в этом мире, и в особенности в наших отношениях с вами, поступали честно[3] и искренне, и это нам было дано от Бога. Мы поступали не по«мудрости» этого мира, но по Божьей благодати.13Во всем, что мы вам написали, нет ничего, что вы, прочитав, не смогли бы понять. Я надеюсь, что, поняв нас до конца, –14а отчасти вы нас уже понимаете, – в День возвращения Господа Иисуса вы сможете хвалиться нами так же, как и мы вами.15Я уверен в этом и поэтому хотел бы сначала прийти к вам, чтобы вы дважды получили благодать.16Я собирался побывать у вас по пути в Македонию, а затем еще раз посетить вас на обратном пути, и тогда вы помогли бы мне отправиться в Иудею.17Может, вам кажется, что это решение было необдуманным? Или, может, я, как это водится у людей, говорю в одно и то же время то«да», то«нет»?18Заверяю вас перед Богом, Который верен: то, что говорю вам, я говорю без колебаний.19В Сыне Божьем Иисусе Христе, Которого вам возвещали я, Силуан и Тимофей, нет никакой неопределенности, в Нем всегда лишь только«да».20Все обещания Божьи подтвердились в Иисусе Христе! Поэтому и мы говорим через Него во славу Бога: «Аминь».21Бог делает и нас, и вас непоколебимыми во Христе. Он совершил над нами помазание22и запечатлел нас Своей печатью. Он вложил в наши сердца Своего Духа как залог того, что Он нам обещал.23Бог свидетель того, что лишь жалея вас, я до сих пор не приходил с наказанием в Коринф.24Мы не хотим повелевать вашей верой, нет, мы делаем все лишь для вашей радости, потому что вы твердо стоите в вере.
1Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая: (Еф 1:1; Флп 1:1; Кол 1:1; Кол 1:4; 1Тим 1:1; 2Тим 1:1)2Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. (Рим 1:7; 1Кор 1:3; Гал 1:3; Флп 1:2; Кол 1:2; 1Фес 1:1; 2Фес 1:2; Флм 1:3)3Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, (Еф 1:3; 1Пет 1:3)4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.5Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос. (Деян 9:4; 2Кор 4:10; Кол 1:24)6Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. (2Кор 4:15)7И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. (Рим 8:17; 2Тим 2:12)8Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение[1], свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; (Деян 19:23; 1Кор 15:32; 1Кор 16:9)9даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. (Иер 17:5; Иер 17:7)10И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави, (2Пет 2:9)11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас. (Рим 15:30; 2Кор 4:15; Флп 1:19; Флм 1:22)
Отлагане на посещението в Коринт
12Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. (Деян 23:1; 1Кор 2:4; 1Кор 2:13; 2Кор 2:17; 2Кор 4:2; 2Кор 7:14)13Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате14(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. (2Кор 5:12; Флп 2:16; Флп 4:1; 1Фес 2:19; 1Фес 2:20)15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен, (Рим 1:11; 1Кор 4:19)16като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. (1Кор 16:5; 1Кор 16:6)17Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? (Мф 5:37; 2Кор 10:2)18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,19защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“; (Мр 1:1; Лк 1:35; Деян 9:20; Евр 13:8)20понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас. (Чис 23:19; Рим 15:8; Рим 15:9)21А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, (1Ин 2:20; 1Ин 2:27)22Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. (Рим 8:15; 1Кор 4:21; 2Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 1:14; Еф 4:30; 2Тим 2:19; Откр 2:17)23Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; (Рим 1:9; 2Кор 2:3; 2Кор 11:31; 2Кор 12:20; 2Кор 13:2; 2Кор 13:10; Гал 1:20; Флп 1:8)24защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди. (Рим 11:20; 1Кор 3:5; 1Кор 15:1; 1Пет 5:3)