1 Царств 23

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Когда Давиду сказали: «Послушай, филистимляне воюют против города Кеилы и грабят гумна»,2 он вопросил Господа: – Пойти ли мне и напасть ли на этих филистимлян? Господь ответил ему: – Пойди, напади на филистимлян и спаси Кеилу.3 Но люди Давида сказали ему: – Мы боимся даже здесь, в Иудее. Что же будет, если мы двинемся в Кеилу против войск филистимлян!4 Давид еще раз вопросил Господа, и Господь ответил ему: – Спустись в Кеилу, потому что Я отдаю филистимлян в твои руки.5 И Давид со своими людьми пришел в Кеилу, сразился с филистимлянами и увел их скот. Он нанес филистимлянам тяжелые потери и спас жителей Кеилы.6 (А Авиатар, сын Ахимелеха, принес с собой эфод, когда прибежал к Давиду в Кеилу.)7 Саулу донесли, что Давид пришел в Кеилу, и он сказал: – Бог отдал его мне, ведь Давид сам запер себя, войдя в город с воротами и засовами.8 Саул созвал для битвы весь народ, чтобы сойти в Кеилу и осадить в нем Давида вместе с его людьми.9 Когда Давид узнал, что Саул задумал против него зло, он сказал священнику Авиатару: – Принеси эфод.10 Давид сказал: – О Господь, Бог Израиля, Твой слуга услышал, что Саул собирается прийти в Кеилу и разорить город из-за меня.11 Выдадут ли меня ему жители Кеилы? Придет ли сюда Саул, как слышал Твой слуга? Господи, Бог Израиля, молю Тебя, скажи Твоему слуге! Господь ответил: – Придет.12 Давид спросил опять: – Выдадут ли ему жители Кеилы меня и моих людей? Господь ответил: – Выдадут.13 Давид и его люди, которых было около шестисот человек, покинули Кеилу и скитались, где могли. Когда Саулу донесли, что Давид убежал из Кеилы, он отменил поход.14 Давид был в неприступных местах в пустыне, в горах пустыни Зиф. Изо дня в день Саул искал Давида, но Бог не отдавал Давида ему в руки.15 Давид был в Хореше, в пустыне Зиф, когда узнал, что Саул ищет его и хочет убить.16 Сын Саула Ионафан пришел к Давиду в Хореш и помог ему укрепиться в Боге.17 – Не бойся, – сказал он. – Рука моего отца Саула не найдет тебя. Ты будешь царем над Израилем, а я буду вторым после тебя. Даже мой отец Саул это знает.18 Затем они оба заключили перед Господом союз. Ионафан пошел домой, а Давид остался в Хореше.19 Зифиты поднялись к Саулу в Гиву и сказали: – Разве Давид не скрывается у нас в неприступных местах Хореша, на горе Хахила, к югу от Иешимона?20 Сойди, царь, когда это будет тебе угодно, а уж мы отвечаем за то, чтобы передать его царю.21 Саул ответил: – Благословенны вы у Господа за то, что пожалели меня!22 Ступайте и удостоверьтесь еще раз. Разведайте, где Давид обычно ходит и кто видел его там. Мне говорят, что он очень хитер.23 Разведайте все его укрытия, где он прячется, и возвращайтесь ко мне с достоверными сведениями. Тогда я пойду с вами; если он еще в стране, то я его найду, даже если мне придется искать среди всех кланов Иудеи.24 Они отправились в путь и пришли в Зиф перед Саулом. Давид и его люди были в пустыне Маон, что в Иорданской долине, к югу от Иешимона.25 Саул и его люди принялись искать, и когда об этом сказали Давиду, он спустился к скале и оставался в пустыне Маон. Когда Саул услышал об этом, он погнался за Давидом в пустыню Маон.26 Саул шел по одной стороне горы, а Давид со своими людьми – по другой. Давид спешил скрыться от Саула, а Саул и его люди шли в обход к Давиду и его людям, чтобы схватить их.27 Тогда к Саулу пришел вестник, который сказал: – Скорее возвращайся! Филистимляне устроили набег на землю.28 Саул прекратил преследовать Давида и пошел на филистимлян. Вот почему это место было названо Скала разделения[1].

1 Царств 23

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 След това съобщиха на Давид, че филистимците воюват против Кеила и разграбват харманите. (Нав 15:44)2 Затова Давид се допита до ГОСПОДА: Да ида ли да нападна тези филистимци? И ГОСПОД каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила. (1Цар 23:4; 1Цар 23:6; 1Цар 23:9; 1Цар 30:8; 2Цар 5:19; 2Цар 5:23)3 А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!4 Затова Давид пак се допита до ГОСПОДА. И ГОСПОД му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.5 Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, би се с филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.6 А когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давид в Кеила, той отиде с ефод в ръката си. (1Цар 22:20)7 И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.8 Затова Саул свика целия народ на война, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му.9 Но Давид, като разбра, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода. (Чис 27:21; 1Цар 30:7)10 Давид каза още: ГОСПОДИ, Боже Израилев, слугата Ти със сигурност знае, че Саул възнамерява да дойде в Кеила и да съсипе града заради мене. (1Цар 22:19)11 Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както слугата Ти чу? ГОСПОДИ, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата Си. И ГОСПОД отговори: Ще слезе.12 Тогава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в Сауловата ръка? И ГОСПОД отговори: Ще ви предадат.13 Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, излязоха от Кеила и отидоха където можаха. И съобщиха на Саул, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа от плана си. (1Цар 22:2; 1Цар 25:13)14 А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. (Нав 15:55; Пс 11:1; Пс 54:3; Пс 54:4)15 И така Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.16 Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в дъбравата и укрепи ръката му в Бога.17 Той му каза: Не бой се, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след теб. И баща ми Саул знае това. (1Цар 24:20)18 И те двамата сключиха завет пред ГОСПОДА; и Давид остана вътре в дъбравата, а Йонатан отиде у дома си. (1Цар 18:3; 1Цар 20:16; 1Цар 20:42; 2Цар 21:7)19 Тогава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид при нас, в недостъпни места, вътре в дъбравата, на хълма Ехел, който е на юг от Есимон? (1Цар 26:1; Пс 54:1)20 Сега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката ти. (Пс 54:3)21 Саул отвърна: Да сте благословени от ГОСПОДА, защото ме пожалихте.22 Идете, уверете се още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.23 И така, вижте и разучете в кое от всичките скривалища се крие, а когато се върнете при мене със сигурно известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.24 И те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон. (Нав 15:55; 1Цар 25:2)25 И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. Но това беше известено на Давид, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон. И Саул, като чу, впусна се след Давид в пустинята Маон.26 Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна. И Давид побърза да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му обграждаха Давид и мъжете му, за да ги хванат. (Пс 17:9; Пс 31:22)27 Но при Саул дойде вестоносец и му каза: Побързай да се върнеш, защото филистимците нападнаха земята. (4Цар 19:9)28 Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, заради което нарекоха онова място Села-амалекот[1].