Судей Израилевых 11

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Галаадитянин Иеффай был могучим воином. Его отцом был Галаад, а матерью – блудница.2 Жена Галаада тоже родила ему сыновей, и когда они выросли, они выгнали Иеффая. – Ты не будешь наследовать в нашей семье ничего, – сказали они ему, – потому что ты сын другой женщины.3 Иеффай убежал от своих братьев и поселился в земле Тов, где вокруг него собрались изгои, которые вместе с ним совершали набеги.4 Некоторое время спустя, когда аммонитяне пошли войной на Израиль,5 старейшины Галаада пошли, чтобы привести Иеффая из земли Тов.6 – Приходи, – сказали они, – и будь нашим воеводой, чтобы нам воевать с аммонитянами.7 Иеффай сказал им: – Разве не вы возненавидели и выгнали меня из дома моего отца? Зачем же вы приходите ко мне сейчас, когда вы в беде?8 Старейшины Галаада сказали ему: – И все же мы обращаемся сейчас к тебе; пойдем с нами, чтобы воевать с аммонитянами, и ты будешь главой всех жителей Галаада.9 Иеффай ответил: – Допустим, вы вернете меня, чтобы воевать с аммонитянами, и Господь отдаст их мне, – стану ли я и вправду вашим главой?10 Старейшины Галаада ответили: – Господь свидетель между нами! Мы непременно сделаем, как ты говоришь.11 Иеффай пошел со старейшинами Галаада, и народ поставил его над собой вождем и воеводой. Иеффай повторил все свои слова перед Господом в Мицпе.12 Затем он отправил послов к царю аммонитян с вопросом: – Что ты имеешь против меня, что напал на мою страну?13 Царь аммонитян ответил послам Иеффая: – Когда Израиль шел из Египта, он захватил мою землю от реки Арнона до реки Яббока и до Иордана. Итак, верни ее добровольно.14 Иеффай еще раз отправил послов к царю аммонитян15 сказать ему: – Вот что говорит Иеффай: Израиль не захватывал ни земель Моава, ни земель аммонитян.16 Когда они шли из Египта, Израиль прошел через пустыню до Красного моря и пришел к городу Кадеш.17 Израиль отправил послов к царю Эдома, говоря: «Позволь мне пройти через твою страну», но царь Эдома не стал слушать. Он посылал и к царю Моава, но и тот отказал. И Израиль оставался в Кадеше.18 Затем он странствовал по пустыне, обошел земли Эдома и Моава, пришел к восточной стороне земель Моава и поставил лагерь на другой стороне Арнона. Он не вошел в землю Моава – Арнон и был границей моавитян.19 Израиль отправил послов к Сигону, царю аморреев, который правил в Хешбоне, и сказал ему: «Позволь нам пройти через твою страну к себе».20 Но Сигон не доверял Израилю и не дал пройти через свою землю. Он собрал всех своих воинов, разбил лагерь в Иахаце и напал на Израиль.21 Тогда Господь, Бог Израиля, отдал Сигона и всех его воинов в руки израильтян, и они разбили их. Израиль овладел землей аморреев, которые жили в той стране,22 захватив ее целиком, от Арнона до Яббока и от пустыни до Иордана[1]. (Чис 20:14; Чис 21:21)23 Итак, раз Господь, Бог Израиля, прогнал аморреев от Своего народа, Израиля, какое у тебя право владеть ею?24 Разве тебе не довольно владеть тем, что дал тебе твой бог Кемош?[2] А мы будем владеть всем, что дал нам Господь, наш Бог.25 Чем ты лучше Валака, сына Циппора, царя Моава? Разве он когда-нибудь ссорился с Израилем или воевал с ним?26 Израиль жил в Хешбоне, Ароере, прилегающих к ним поселениях и во всех городах по Арнону триста лет. Что же ты не захватил их за это время?27 Я не провинился перед тобой, а ты причиняешь мне зло, идя на меня войной. Господь – судья. Пусть Он решит сегодня тяжбу между израильтянами и аммонитянами.28 Но царь аммонитян не послушал слов Иеффая.29 И Дух Господа сошел на Иеффая. Иеффай прошел через Галаад и Манассию, через Мицпу, что в Галааде, и оттуда двинулся на аммонитян.30 Иеффай поклялся перед Господом: – Если Ты отдашь аммонитян в мои руки,31 то все, что выйдет из дверей моего дома мне навстречу, когда я вернусь с победой, будет принадлежать Господу, и я принесу это в жертву всесожжения.32 Иеффай переправился, чтобы сразиться с аммонитянами, и Господь отдал их в его руки.33 Он опустошил двадцать городов от Ароера до предместий Миннита и до самого Авел-Керамима. Так Израиль покорил аммонитян.34 Когда Иеффай вернулся к себе домой в Мицпу, то кому же и было выйти ему навстречу, как не его дочери, танцующей под звуки бубнов! Она была его единственным ребенком. Кроме нее, у него не было больше ни сына, ни дочери.35 Увидев ее, он разорвал на себе одежду и закричал: – О! Моя дочь! Ты сразила меня! Ты стала причиной моего несчастья, ведь я дал Господу клятву, которую не могу нарушить.36 – Мой отец, – ответила она, – ты дал Господу слово. Сделай со мной то, что ты обещал, ведь Господь дал тебе отомстить твоим врагам, аммонитянам.37 Но исполни одну мою просьбу, – сказала она. – Дай мне два месяца срока, чтобы мне пойти и погулять в горах, поплакать с моими подругами о том, что мне уже никогда не суждено выйти замуж.38 – Иди, – сказал он и отпустил ее на два месяца. Она вместе с девушками пошла в горы и плакала о том, что ей уже никогда не суждено выйти замуж.39 Когда же два месяца прошли, она вернулась к своему отцу, и он сделал с ней то, о чем поклялся. А она была девственницей. Отсюда и происходит израильский обычай,40 что каждый год молодые женщины Израиля выходят на четыре дня оплакивать дочь галаадитянина Иеффая.

Судей Израилевых 11

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад. (Суд 6:12; 4Цар 5:1; Евр 11:32)2 Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.3 Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха. (Суд 9:4; 1Цар 22:2)4 А след известно време амонците воюваха против Израил.5 И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.6 Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.7 А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение? (Быт 26:27)8 Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители. (Суд 10:18; Лк 17:4)9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и ГОСПОД ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?10 Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: ГОСПОД нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти. (Иер 42:5)11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа. (Суд 10:17; Суд 11:8; Суд 20:1; 1Цар 10:17; 1Цар 11:15)12 След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?13 А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път. (Быт 32:22; Чис 21:24)14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците; (Втор 2:9; Втор 2:19)16 но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис, (Чис 13:26; Чис 14:25; Чис 20:1; Втор 1:40; Втор 1:46; Нав 5:6)17 Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис. (Чис 20:1; Чис 20:14; Чис 20:18; Чис 20:21)18 Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница. (Чис 21:4; Чис 21:11; Чис 21:13; Чис 22:36; Втор 2:1)19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място. (Чис 21:21; Чис 21:22; Втор 2:26; Втор 2:27)20 Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил. (Чис 21:23; Втор 2:31)21 ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия. (Чис 21:24; Чис 21:25; Втор 2:33; Втор 2:34)22 Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан. (Втор 2:36)23 И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?24 Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които ЙЕХОВА, нашият Бог, е изгонил пред нас. (Чис 21:29; Втор 9:4; Втор 9:5; Втор 18:12; Нав 3:10; 3Цар 11:7; Иер 48:7)25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него? (Чис 22:2; Нав 24:9)26 Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно? (Чис 21:25; Втор 2:36)27 Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. ГОСПОД, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците. (Быт 16:5; Быт 18:25; Быт 31:53; 1Цар 24:12; 1Цар 24:15)28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.29 Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците. (Суд 3:10)30 Ефтай направи оброк на ГОСПОДА: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, (Быт 28:20; 1Цар 1:11)31 онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на ГОСПОДА и ще го принеса всеизгаряне. (Лев 27:2; Лев 27:11; Лев 27:12; 1Цар 1:11; 1Цар 1:28; 1Цар 2:18; Пс 66:13)32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му.33 Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните. (Иез 27:17)34 Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря. (Исх 15:20; Суд 10:17; Суд 11:11; 1Цар 18:6; Пс 68:25; Иер 31:4)35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на ГОСПОДА и не мога да се отрека. (Быт 37:29; Быт 37:34; Чис 30:2; Пс 15:4; Еккл 5:2; Еккл 5:4; Еккл 5:5)36 А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на[1] ГОСПОДА, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като ГОСПОД е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците. (Чис 30:2; 2Цар 18:19; 2Цар 18:31)37 Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.38 Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.39 В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил (Суд 11:31; 1Цар 1:22; 1Цар 1:24; 1Цар 2:18)40 Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.